В началото на октомври екипът на програма „Учене и грижи в ранна възраст“ стартира амбициозна инициатива, насочена към ранното детско образование в уязвими градски райони – „Нашият глас в нашия град: Отрано да учим, и ний да сполучим“.
Проектът, който ще продължи две години, обхваща три големи ромски квартала в страната чрез партньорство с местни организации. Сдружение „Съучастие“ ще фокусира върху квартал „Максуда“ във Варна, сдружение „Свят без граници“ ще работи в квартал „Лозенец“ в Стара Загора, а сдружение „Ромска академия за култура и образование“ ще покрие квартал „Надежда“ в Сливен. Партньор и научна опора е Институтът за изследвания в образованието (ИИО). Заедно с тях се опитваме да изградим нещо, което в България почти липсва: устойчива местна структура, в която родителите от уязвими градски квартали не просто сигнализират за проблеми, а участват активно във формулирането на решения и тяхното представяне пред институциите.
Проектът се ражда от разбирането, че достъпът до качествено ранно образование в градските ромски квартали рядко е въпрос на избор. Липсват детски градини във вътрешността на кварталите, докато тези в покрайнините са със запълнен капацитет, почти не съществуват образователни услуги за най-малките, а родителите често се сблъскват със сложен за тях процес за прием на децата, противоречива информация и липса на ежедневна, човешка подкрепа. В най-уязвимите райони родителите рядко имат възможност да участват в разговори за нуждите на децата си, въпреки че именно техният глас е най-важният и често описва най-вярно реалността.
 1.jpg)
„Нашият глас в нашия град“ цели да промени това. В първата фаза на проекта трите партньорски организации вече сформираха родителски групи, които се срещат редовно. Тези срещи събират майки и бащи, които споделят ежедневния опит с отглеждането на деца в среда, където институционалната подкрепа е ограничена. Родителите говорят за недостига на места в детска градина, за дългите маршрути до най-близката ясла, за липсата на помощ за деца със затруднения, за различното отношение, с което понякога се сблъскват. Техните истории са първата „суровина“ в процеса, който предстои.
Паралелно с това организациите подготвят методологията на качествено проучване с подкрепата на изследователския екип на Институт за изследвания в образованието - ИИО. Избират се най-подходящите инструменти – интервюта, наблюдения, дневници, работни срещи, тематични разкази от терена – и конкретните групи от хора, с които да се проведе проучването. Обсъждат се важните въпроси, които да бъдат включени: как родителите преживяват процеса на записване; кои системни фактори влияят върху ранното включване; кое подкрепя и кое пречи на развитието на детето още през първите години. Идеята е да се създаде аргументирана и основана на факри картина на живота в квартала така, както той се преживява от семействата.
Следващият етап ще бъде насочен към провеждане на количествено проучване, с което екипите ще наберат представителни данни, които да потвърдят кои са най-значимите предизвикателства пред родителите на малки деца, живеещи в градските ромски квартали. Родителските групи ще участват активно в процеса на набиране на тези данни, като по този начин се превърнат в съавтори на доказателствата, които ще бъдат използвани за застъпничество, и в активни носители на промяната, а не просто в обекти на изследване.
В процеса на анализ на резултатите родителите, заедно с НПО, ще формулират конкретни предложения за подобрение – промени в организацията на приема, адаптиране на работното време, осигуряване на транспорт, строеж на детски градини, разкриване на нови места, подобряване на комуникацията с директорите, мерки за подкрепа на деца със специфични нужди. Тези предложения ще бъдат представени пред детските градини, общините и пред националните институции.
Амбицията на проекта е не само да се идентифицират проблеми, а да се създадат решения, които са реалистични, локално приложими и подкрепени от доказателства. Затова в рамките на инициативата организациите ще пилотират на микро ниво решения на набелязаните предизвикателства, и ще търсят източници за финансиране на по-амбициозни промени. Вярваме, че когато сме обединени и говорим на базата на данни и тествани решения, подкрепени от лични впечатления и истории, институциите слушат по-внимателно и са по-склонни да работят в партньорство.
В своята същност „Нашият глас в нашия град“ е проект за промяна на ролите. Той учи институциите да възприемат родителите като компетентни партньори, а не само като потребители на услуги. Учи родителите да виждат себе си като хора, които могат да влияят, да преговарят, да предлагат. Изгражда мостове там, където години наред са съществували недоверие и дистанция. Най-вече, проектът поставя фокус върху достъпа до качествено ранно образование в градските уязвими квартали – тема, която досега не е била в центъра на вниманието на обществото ни.