Опитвам се да нося гласа на класната стая със себе си при всяка дискусия на Борда.

Альоша Рудаш е специалист по ранно детско развитие от ромски произход, с повече от петнадесет години опит в приобщаващото образование в цяла Европа. Той е програмен мениджър в International Child Development Initiatives (ICDI), експерт към Съвета на Европа и подпомага гражданското общество в Европа като консултант. Започва кариерата си като детски учител в Словения, в същата детска градина, която самият той е посещавал като дете. Има магистърска степен по детско развитие. Член от Борда на директорите на Тръст за социална алтернатива от началото на 2026 г.

Кога за първи път научихте за Тръст за социална алтернатива и какво Ви направи впечатление тогава?

За първи път се запознах с Тръст за социална алтернатива през 2019 г., когато започнах международната си кариера в ISSA (International Step by Step Association, Международна фондация „Стъпка по стъпка“). Координирах REYN, Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност, която по онова време обединяваше единадесет национални мрежи в Европа. Тръст за социална алтернатива беше, и все още е, домът на REYN България.

Спомням си как се запознах с колегите от Тръст за социална алтернатива, които координираха REYN България, Иван, Силвия и Евгения, по време на първата ни среща в Лайден. Един момент ми остана в паметта. Снимахме заедно кратко видео за това защо многообразието има значение, разполагахме със съвсем малко време и точно когато започнахме да записваме, църковните камбани забиха и не спираха да бият, сякаш и те имаха какво да кажат. Разсмяхме се, изчакахме, опитахме отново и някак си се справихме. Поглеждайки назад, това беше малък предвестник на работата ни с Тръст за социална алтернатива: споделено послание, което си заслужава да бъде изречено, екип, който не се отказва, когато нещата не вървят по план, и чувство за хумор по пътя. Ето и видеото:

През следващите години работихме в тясно сътрудничество по програми за ромски деца и по въпросите на качеството и приобщаването в ранното детство. Това, което ме впечатли от самото начало, беше колко сериозно Тръст за социална алтернатива гледа в дългосрочен план. Не ги интересуваше бързата видимост, а изграждането на нещо трайно: общност от професионалисти, които вярваха, че ромските деца заслужават същото качество на грижа и образование като всяко друго дете.

Наблюдавах как REYN България се разви от обещаваща инициатива в мрежа, която привлече вниманието на стотици професионалисти, хора, любопитни да учат, да споделят и да намерят по-добри начини да работят в полза на ромските деца и техните семейства. За мен това беше най-ясният знак какво Тръст за социална алтернатива прави добре. Не само изпълнява програми. Създава условия хората да се събират, да се развиват и сами да продължават работата напред.

Имате видимост над тази работа в много държави, но собственият Ви опит с нея започва във Вашата общност в Словения. Кое е общото между различните страни и какво е различно тук, в България?

Това, което се променя от държава на държава, е контекстът: историята, културата, политиката, начинът, по който всяко общество е избрало да се отнесе към миналото си. Това, което не се променя, са потребностите. Едно дете в Пуша и едно дете във „Факултета“ имат нужда от едни и същи неща: да бъдат в безопасност, да бъдат обичани, да учат и да бъдат виждани като хора с потенциал и бъдеще. Същото важи за техните семейства и за професионалистите, които работят с тях. Истинската разлика е в това как отговаряме на тези потребности, като отделни хора, като институции и като общества.

И има една закономерност, която пресича всяка граница, през която съм работил: трайната дискриминация срещу ромите. Нека бъда ясен по този въпрос. Ако днес ромските общности все още срещат пречки пред качественото образование, здравеопазването, стабилната заетост, достойното жилище, политическото участие, а понякога дори пред достъпа до базисни неща като лични документи, това не е защото не сме искали тези неща. Не е защото не сме искали да учим или да работим, както твърде често внушава общественият дебат. А защото в един момент от историята някой е решил, че ромите не ги заслужават.

Това решение е предавано през поколения, вградено е в системите и е превърнато в норма. И така, през двадесет и първи век, ние все още молим за нещо, което никога не е трябвало да бъде под въпрос: място под същото слънце, където да растем и да успяваме като равни.

Това, което придава на България нейната особена сила, според мен, е дълбочината, в която работата тече тук. Виждам цяло поколение ромски професионалисти, които влизат в класните стаи, медицински сестри, лекари, юристи, виждам гражданско общество, което отказва да се предаде, и инициативи като „Учител в моята общност“, които променят не само кой преподава, но и вярата на децата какви могат да станат, когато пораснат. Предизвикателствата тук са реални, но такъв е и устремът. А устремът, когато е подкрепен и поддържан, е начинът, по който изключването, градено с векове, може да започне да бъде преодолявано.

Какво Ви накара да се включите в Борда на директорите на Тръст за социална алтернатива?

Вярвам в инвестицията, не само във финансовия смисъл на тази дума, а в решението да инвестираш в хора, които другите са пренебрегнали. Промяната за ромските общности никога не е идвала от бързи решения. Тя идва, когато някой се ангажира за дълго, вярва в потенциала на хората и остава достатъчно дълго, за да види как този потенциал расте.

Точно това прави Тръст за социална алтернатива и точно това ме привлече. Не просто управлява проекти, а изгражда хора, институции и мрежи, които остават след края на финансирането. Наблюдавах това с години през REYN България и общата ни работа в ранното детство и винаги съм се възхищавал на това как Тръст за социална алтернатива съчетава две неща едновременно: дълбоки корени в общностите и амбицията да променя системата.

Самият аз съм резултат от такава инвестиция. Някога някой повярва, че ромските деца в моето село заслужават детска градина, и това убеждение оформи моето семейство в продължение на три поколения. Присъединяването ми към Борда е моят начин да върна част от онова, което беше дадено на мен. Нося гледната точка на човек, който е стоял в класната стая, който идва от общността и който е работил в много европейски държави. Ако мога да помогна работата и гласът на Тръст за социална алтернатива да достигнат по-далеч, отвъд границите на България и до местата, където се вземат решенията за ромските деца, тогава ще съм изпълнил своя дълг.

Прекарали сте професионалния си живот в пряка работа с деца, семейства и учители. Сега сте член на борда на организация, която финансира и оформя тази работа. Какво виждате като член на Борда на Тръст за социална алтернатива, което не се вижда на терен?

На терен виждаш детето пред себе си. Виждаш семейството, което ти се доверява, колегата, който има нужда от подкрепа, малките победи и ежедневните трудности. Това е най-честното място, защото там нищо не е абстрактно.

От Борда виждам цялата картина. Виждам как един-единствен учител в класната стая зависи от решения, взети далеч оттам: от финансиране, което пристига навреме, от партньорства, изграждани с години, от политики, които отварят или затварят врати. Виждам колко търпелива, невидима работа стои зад всяка успешна история и колко крехък може да бъде този успех, ако системата около него не издържи.

Едно нещо, което разбирам много по-добре сега, е значението на стабилното, дългосрочно финансиране. Светът непрекъснато се променя, а с него и приоритетите на онези, които финансират социалната промяна. Появяват се нови кризи, оформят се нови дневни редове и ресурсите естествено ги следват. Това е разбираемо и често необходимо. Но създава истинско напрежение за ранното детство. Ползите от инвестирането в най-малките деца са сред най-големите изобщо, но им трябва най-дълго време, за да станат видими: в завършването на училище, в заетостта, в по-здрави и по-сплотени общности, често двадесет години по-късно. Когато бюджетите се свиват и резултатите са нужни бързо, ранното детство твърде често е първото място, където се правят съкращения, именно защото въздействието му все още не може да бъде измерено в краткосрочен план. И така най-малките накрая понасят тежестта на решения, в които не са имали никакво участие.

Ето защо толкова високо ценя ролята на Тръст за социална алтернатива. Организацията помага да се следва устойчива посока, когато приоритетите наоколо се изместват, и работи с партньори, донори и институции, за да държи дългосрочната перспектива пред очите си. Промяната за ромските общности е пътуване през поколения и има нужда от спътници, които са готови да го изминат в продължение на цяло поколение.

Виждам и връзки, които преди не можех да видя. Обучителна програма в един град, мрежа от професионалисти в друг, разговор с министерство в София: оттук те не са отделни парчета, а части от една екосистема. Промяната се случва, когато тези части са закотвени в общностите и свързани помежду си достатъчно здраво, за да променят системата.

Но гледката оттук идва с отговорност. Разстоянието може да те накара да забравиш лицата. Затова се опитвам да нося гласа на класната стая със себе си при всяка дискусия на борда и да продължавам да задавам един прост въпрос: какво ще означава това за детето, за семейството и за общността?

Коя от програмните области на Тръст за социална алтернатива Ви вълнува най-силно?

Ранното детство и мога да кажа точно защо. Детската градина, в която за първи път се научих да държа молив, отвори врати през 1962 г. в Пуша, най-голямото и най-старото ромско селище в Словения. Беше първата детска градина, построена специално за ромска общност в бивша Югославия. Баща ми е ходил в нея. Сестра ми е ходила в нея. Години по-късно и аз. А след като завърших университет, се върнах, този път с ключовете на учителя в ръка, а не с играчка. Спомням си как стоях на вратата на класната стая, преди да дойдат децата, и си мислех колко малки изглеждат сега всички мебели. После забелязах, че децата ме гледаха така, както някога аз гледах собствените си учители, само че те ме познаваха, от селото, от улицата, на която живея. Онзи момент ме научи на нещо, за което едва по-късно намерих думите.

Научи ме и защо ранните години са толкова важни. Там децата за първи път научават кои са и какви могат да станат, и там всяка инвестиция трае най-дълго.

Едно нещо, което бихте искали повече хора да знаят за общностите, с които Тръст за социална алтернатива работи?

Че потенциалът винаги е бил налице. Това, което често е липсвало, е примерът.

Спрях да казвам, че е важно децата да виждат хора като себе си, колкото и вярно да е това. Сега казвам нещо по-точно. Не става дума просто за видимост. Става дума за разрешение. Децата получават разрешение да мечтаят от възрастните, които виждат около себе си. В продължение на поколения много ромски деца са израствали с обратното послание: хора като нас не стават учители, не учат, не им е там мястото. Учителят от общността не спори с това убеждение. Самото му съществуване го опровергава.

Какво Ви дава надежда?

Ефектът на вълната. Програмата „Учител в моята общност“ е подкрепила над сто души, в по-голямата си част от ромски произход, да станат квалифицирани детски учители в собствените си общности. По-голямата част от завършилите намериха работа в сферата на образованието, така че днес близо тридесет (и този брой расте) учители стоят в класните стаи. Никой от тях не работи сам. Всеки стои редом с цяла стая колеги всеки ден, което прави над хиляда специалисти в образованието, работещи рамо до рамо с ромски колега. Тези хора се прибират у дома и разговарят със семействата и съседите си. Един предразсъдък, установен с векове, започва да губи силата си разговор по разговор. И това достига и до децата, хиляди деца, много от които изобщо не са роми, които просто израстват със знанието, че един ром може да бъде учител. А сега си представете не десетки учители, а хиляда. Ето така се променят обществата. Не чрез лозунги, а чрез повтарящи се човешки срещи и взаимодействия.

И затова търпението и дългосрочната ангажираност имат значение. Една вълна има нужда от време, за да стигне до брега, но когато стигне, променя целия пейзаж.

Как си представяте бъдещето на България, ако мисията на Тръст за социална алтернатива се осъществи?

Представям си България, в която бъдещето на едно дете вече не може да се предопредели от адреса, на който е родено.

Ако мисията на Тръст за социална алтернатива стане реалност, едно ромско дете ще започне живота си със същата основа като всяко друго дете: здравословен старт, чиста вода у дома, родител, който получава подкрепа през онези крехки първи години, място в добра детска градина. Това дете ще премине през училище без да бъде изтласквано в периферията и ще има реални шансове да завърши, да продължи напред и да избере своя път. Родителите му ще имат стабилна работа, сигурен дом и документите и правата, които ги правят пълноправни граждани, а не гости в собствената им страна.

Но промяната, на която се надявам, надхвърля статистиката. Представям си класни стаи, болници, общини и съдебни зали, в които ромските професионалисти са просто част от картината, а не изключението, за което хората говорят. Представям си деца, роми и не-роми, които израстват, без изобщо да се питат кой може да бъде учител, лекар или кмет. И си представям общности, които вече не се описват само с това, което им липсва, а с това, с което допринасят.

Тогава ще знаем, че порочният кръг на бедността е прекъснат: не когато ромите най-сетне бъдат включени, а когато никой вече не си спомня защо изобщо са били изключвани. А България, която прави място за потенциала на всеки, е не само по-справедлива. Тя е по-силна за всички нас.

С какво се занимавате извън ролята си в Тръст за социална алтернатива?

По-голямата част от професионалния ми живот днес е в International Child Development Initiatives (ICDI) в Нидерландия, където съм заобиколен от невероятен екип от колеги от цял свят. Управлявам програми в областта на ранното детство, приобщаването, демократичното гражданство, безопасността онлайн и превенцията на отпадането от училище. Голяма част от работата ми е да подкрепям учители и професионалисти в Европа и извън нея, като създавам специално разработени инструменти и решения, които им помагат да превърнат големи думи като участие и приобщаване в ежедневна практика с децата. Освен това съм експерт към Съвета на Европа по образование за демократично гражданство в ранното детство и съм част от няколко мрежи, които събират експерти отвъд граници. Нишката, която минава през всичко това, е проста: децата не са граждани на утрешния ден, те са граждани днес и демокрацията започва от начина, по който се отнасяме с тях в най-дребните моменти, от самото начало на живота им.

Извън работата се опитвам да забавя темпото. Вдъхновяват ме принципите на бавната педагогика, идеята, че децата, а и възрастните, учат и се развиват най-добре, когато им дадем време, вместо да бързаме от една цел към следващата. И нося в себе си духа на Убунту, южноафриканската философия, често обобщавана като „Аз съм, защото ние сме“: вярата, че ставаме това, което сме, чрез връзките си с другите. И двете ми напомнят, че най-важните неща в живота не могат да бъдат пришпорени и не могат да бъдат постигнати от само един човек.

Обичам да ходя на преходи и да прекарвам време сред природата, а животът в Нидерландия, разбира се, ме превърна в голям почитател на колоезденето. Любимият ми маршрут е след дълъг работен ден: да карам колело до морето за кратка разходка край брега, с надеждата да зърна тюлен, и да завърша с чаша чай и парче ябълков пай.

Обичам също и фотографията. Харесва ми да улавям моменти и преживявания, точно както правех, когато бях детски учител и документирах ученето на децата. Явно някои професионални навици никога не те напускат; те просто се превръщат в част от начина, по който виждаш света.

И винаги когато мога, поемам на път. Обичам пътуванията с кола и откриването на скрити места, които повечето хора подминават без да забележат, и където и да отида, винаги нося със себе си частица от Пуша и Словения.