Фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА) работи за пълноценното и равнопоставено участие в образованието на деца и ученици от бедни семейства, малцинствени общности и малки населени места. Настоящото становище е изготвено въз основа на дългогодишната работа на организацията и нейните партньори в областта на достъпа до образование, апробирането на методики за преподаване на българския като втори език (какъвто той е за около 1/3 от децата и учениците в България по неофициални данни на МОН), подготовката на учителите, преодоляването на училищната сегрегация и изграждането на приобщаваща училищна среда.
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА СТАНОВИЩЕТО
Подкрепяме целта държавата да гарантира целенасочена езикова подкрепа на децата и учениците, които не владеят български език на равнище, позволяващо им да учат пълноценно. Подкрепяме и необходимостта училището да развива ценности, отношения и компетентности за живот в демократично и многообразно общество. Но в същото време бихме искали да обърнем внимание, че част от предложените средства за постигането на тези цели в настоящия вид на законопроекта могат да доведат до забавяне, отделяне, стигматизация и санкциониране на деца, преди системата да е гарантирала необходимата качествена и адаптирана подкрепа.
Особено тревожни са възможността недостатъчното владеене на български език да доведе до повтаряне на клас, формалното оценяване и документиране на езиковото равнище, дистанционната езикова подготовка, неясният модел на подготвителния езиков клас, както и разширяването на санкциите спрямо родители, без предварително да е гарантиран реален достъп до образование. Въпроси повдига и въвеждането на задължителен самостоятелен учебен предмет „Добродетели и религии“ в предложения вид.
Законопроектът се стреми да отговори на реални проблеми: част от децата постъпват в училище, без да владеят достатъчно езика, на който трябва да учат; училището не винаги успява да развива ценности и общност; отсъствията прекъсват образователни траектории. Загрижеността ни възниква там, където потребността от подкрепа може да се превърне във фиксиран праг, отделяне, повтаряне или санкция. Смятаме, че е нужна и цялостна оценка на реформата от 2016 г., на причините за неравните резултати и на готовността на системата да приложи новите мерки.
Езикът на училището не се овладява в рамките на един срок или една учебна година. Езиковите компетентности се развиват в продължение на няколко години, чрез всички учебни предмети, като изискванията към тях се усложняват с всеки следващ образователен етап. Затова трябва да се установява действителната потребност на всяко дете, а не да се правят изводи от неговия майчин език или произход. Необходими са предварително проверени и съобразени с възрастта инструменти, които проследяват изходното равнище, напредъка и положените усилия спрямо възрастта и образователния етап, а не спрямо статичен праг за клас или срок. Резултатът трябва да води до индивидуален план, подготвени учители и специалисти и подкрепа по всички предмети. Недостигането на определено равнище следва да води до по-интензивна подкрепа, а не до оценка, трайно вписване в образователните документи или повтаряне на класа. Подготвителният езиков клас трябва да бъде мост към общата класна стая, без да забавя или отделя детето, а дистанционното обучение не може да замести присъствената работа.
Правото на образование започва преди прага на училището. То включва не само наличието на училище и учител, но и транспорт, хранене, учебници, материали, безопасна среда, качествено обучение и всичко необходимо, за да може ученикът да бъде фокусиран върху обучението си, а не как да се справи с бариерите от дома до класната стая. Преди да санкционира родители за отсъствия, държавата трябва да е изпълнила отговорността си да отстрани тези пречки. Семейството е партньор в образователния процес, но не може да замести институциите или подготвените специалисти.
Ценностите също не започват и не завършват с отделен учебен час. Те се усвояват чрез поведението на учителите, справедливостта на правилата, отношенията в училище и реалното участие на учениците. Затова предложението за предмет „Добродетели и религии“ поражда опасение, че ценностното образование може да бъде сведено до още един набор от учебно съдържание. Религиите имат място в светското училище като предмет на познание, но следва да се изучават обективно, критично, плуралистично и неконфесионално, при пълно зачитане на свободата на съвестта.
В следващите раздели тези въпроси са разгледани подробно, с данни, правни и педагогически основания и конкретни предложения за промени в законопроекта. Общият принцип е установената потребност да води до навременна и качествена подкрепа, а не до отделяне, забавяне или санкциониране на детето.