Радко Мишев е завършил Американския университет в България (АУБ) с основна специалност „Компютърни науки“ и допълнителна специализация по математика. Още като студент започва работа в IBM, а днес е DevOps инженер в SAP. Роден е в Сливен и е израснал във Варна. В АУБ попада почти на шега, след разговор с брат си, а следването му става възможно благодарение на стипендия от Тръст за социална алтернатива.
В разговор с Огнян Исаев, програмен директор Тръст за социална алтернатива, Радко говори за невидимата цена на успеха, за предразсъдъците, за човешките права и за отговорността на хората, които създават технологиите.
Прочетете цялото интервю с Радко тук.
Цената, която не се вижда
Зад дипломата и работата в международна компания стоят нощи, в които е работил до четири сутринта, защото през деня е учил. Радко е съчетавал учене, работа и студентски инициативи – нещо, което повечето му състуденти не е трябвало да правят.
В последната година стига до момент, в който почти не спи четири дни. По съвет на своя позната посещава психолога в университета и след около месец се чувства по-добре.
Според него по пътя към успеха има препятствия, които човек не може да преодолее сам, без подкрепа от приятели, близки и други хора.
Стипендията като достъп до възможности
„Ако не бях получил тази стипендия, абсолютно нямаше да мога да уча в Американския университет“, казва Радко. За него тя не означава просто пари за образование, а достъп до възможности, които иначе не би имал.
На твърдението, че всичко зависи от личното желание, той отговаря: „И да, и не. Всичко е въпрос на желание до един момент.“ Значение имат и това дали си кандидатствал в правилния момент, дали си срещнал подходящите хора и дали изобщо си разбрал, че дадена възможност съществува.
Четири години, които променят погледа към света
Радко избира АУБ пред сравнително ясния път на киберсигурността във Варна, защото иска да види какви други възможности съществуват. Влиза в университета като затворен човек, който се занимава основно с компютри. Излиза с интерес към политиката, социалните неравенства, международното право и човешките права.
Всичките четири години е член на Студентския съвет и представлява студентите в настоятелството. Там разбира, че решенията в една голяма организация не се вземат във вакуум, и съветва всеки студент поне веднъж да се включи в студентското самоуправление.
Предразсъдъците и правото да бъдеш себе си
Радко смята, че представата на много български студенти за живота на ромите е изключително погрешна. Когато попадне в такъв разговор, обяснява, че има много работещи и учещи роми и че средата, в която човек израства, има огромно значение. Лично той не е бил дискриминиран в АУБ. За него е важно, че когато в университета се появяват нацистки и расистки символи, институцията реагира.
В IT сектора не е срещал дискриминация при кандидатстване за работа, но в ежедневното общуване се срещат шеги на расова основа или за сексуалната ориентация. Международните компании редовно питат служителите дали могат да бъдат себе си на работа, а резултатите се обсъждат от мениджърите. „Затова според мен е много важно човек да може да бъде себе си на работното място.“
От компютърните науки към човешките права
Академичната разработка на Радко за Арцах (Нагорни Карабах), принудителното изселване и ограниченията на международното право получава университетско отличие. Той вижда проблем в това колко трудно е да се докаже намерение за геноцид и предлага рамка за проследяване на признаци и действия, които сигнализират за риск, преди да е станало твърде късно.
От изследването научава, че наличието на закони, конвенции, съдебни решения и институции не означава автоматично, че те работят.
Отговорността на инженерите
Според Радко хората, които създават технологии, имат лична отговорност да мислят как те могат да бъдат използвани и дали могат да причинят вреда. Като пример дава камерите на Flock Safety в САЩ, които непрекъснато разчитат регистрационните номера на автомобилите и позволяват да се проследи движението им. Описва и случаи, в които полицейски служители са използвали подобни системи, за да следят хора по лични причини.
Технологиите като инструмент за справедливост
Радко вижда голям потенциал в дигитализирането на административните процеси в образованието и в механизми, чрез които родителите да подават сигнали за проблеми в училище и да получават обратна връзка какво е направено. Според него социалните мрежи могат да се използват и за финансова грамотност и политическо образование: защо е важно да гласуваш информирано и да не продаваш гласа си.
Послание към младите
Радко иска един ден да подкрепя финансово други млади хора, както някога е бил подкрепен той. Голяма роля в пътя му има брат му, който го насърчава да кандидатства в АУБ и го свързва с Тръст за социална алтернатива. Посланието му към младите е:
„Да опитват. Да продължават да опитват и да не се отказват. Защото, ако изобщо не опиташ, никога няма да разбереш какво е било възможно.“