През октомври 2026 г. ВиК – Ямбол предприе действия по прекъсване на водоснабдяването на потребители с натрупани задължения в кв. „Райна Княгиня“, гр. Ямбол. Случаят отново поставя на дневен ред въпроса за достъпа до питейна вода в уязвимите общности и за отговорността на институциите да осигуряват устойчиви решения. Проблемите с неплатените задължения не могат да бъдат пренебрегвани, но тяхното решаване не следва да води до непропорционални ограничения на достъпа до основни услуги.
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА) работи повече от четиринадесет години за преодоляване на бедността и социално-икономическите неравенства чрез инициативи в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищните условия и достъпа до основни услуги. Опитът ни показва, че проблемите с достъпа до питейна вода не могат да бъдат разглеждани единствено през отношенията между доставчик и потребител. Те са свързани с условията на живот, финансовите възможности на домакинствата и необходимостта от работещи институционални решения и политики.
Според изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) близо една пета от ромското население в България (18%) живее в жилища без чешмяна вода вътре в дома (FRA, Roma Survey „2024). Това показва, че достъпът до питейна вода остава нерешен проблем за значителна част от ромите въпреки съществуващите национални и европейски ангажименти.
Задължението за заплащане на предоставените водоснабдителни услуги важи за всички потребители, а неплатените сметки и нерегламентираното потребление изискват адекватен отговор. Същевременно мерките за събиране на задълженията трябва да отчитат социално-икономическото положение на засегнатите домакинства. Необходимо е също да се прави ясно разграничение между прекъсването на водоснабдяването на отделни потребители с просрочени задължения и ограничения, които могат да засегнат и домакинства, редовно заплащащи потреблението си.
Достъпът до безопасна питейна вода е признат за основно човешко право. Европейският стълб на социалните права изрично признава в принцип 20 правото на всеки на достъп до основни услуги с добро качество, включително вода и канализация, и предвижда подкрепа за достъпа до тези услуги за нуждаещите се. Член 16 от Директива (ЕС) 2020/2184 задължава държавите членки да предприемат мерки за подобряване или поддържане на достъпа до питейна вода за всички, като обръщат особено внимание на уязвимите и маргинализираните групи. В българското законодателство тези ангажименти са отразени в Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена на основание Закона за водите. С измененията от 2023 г. е въведен чл. 17, който задължава кметовете на общини и водоснабдителните организации да предприемат мерки за подобряване или поддържане на достъпа до питейна вода за всички, с особено внимание към уязвимите и маргинализираните групи. Разпоредбата възлага на кметовете конкретни задължения да идентифицират хората без достъп или с ограничен достъп до питейна вода, да установяват причините, да оценяват възможностите за подобряване на достъпа и да предприемат подходящи мерки съвместно с водоснабдителните организации.
Необходимостта от по-ефективна защита на потребителите при прекъсване на водоснабдяването е поставена и от омбудсмана на Република България. В становище от септември 2026 г. институцията настоява за промени в нормативната уредба, които да гарантират достъпа до питейна вода при продължителни прекъсвания и да предвидят специална защита за уязвимите групи от населението (Омбудсман на Република България, 21 септември 2026 г.). В годишния си доклад за 2025 г. омбудсманът препоръчва и въвеждането на водни помощи за социално слаби и уязвими потребители. Подобен механизъм би могъл да подпомогне домакинствата с ниски доходи при заплащането на водоснабдителните услуги и да намали риска от натрупване на задължения и последващо прекъсване на водоснабдяването.
Опитът на други европейски държави показва, че такава защита е възможна. Във Франция на доставчиците е забранено да прекъсват или да намаляват водоподаването до основното жилище на домакинството заради неплатени сметки. За разлика от тока и газа, при които забраната важи само през зимата, при водата тя е постоянна. В Брюксел от 1 януари 2022 г. е въведена забрана за прекъсване на водоснабдяването на домакинства поради неплащане, съчетана със социални мерки за подкрепа (Housing Rights Watch). В Нидерландия Апелативният съд в Хага постанови на 19 март 2024 г., че държавата и водоснабдителните дружества действат неправомерно, като не предприемат всички разумни мерки, за да не допуснат деца да останат без достатъчен достъп до питейна вода.
В този контекст Община Ямбол има конкретни законови отговорности, независимо че водоснабдителните услуги се предоставят от държавно дружество. Необходимо е да се изясни как общината изпълнява задълженията си по отношение на засегнатия квартал и какви действия са предприети съвместно с ВиК оператора за осигуряване на устойчив достъп до питейна вода.
Призоваваме Община Ямбол, ВиК – Ямбол и компетентните държавни институции да изяснят основанията и обхвата на съобщените ограничения на водоподаването, включително дали засягат домакинства без просрочени задължения. При продължително прекъсване на водоснабдяването трябва да бъдат предвидени подходящи възможности за достъп до вода за основните ежедневни потребности, особено за домакинства с деца, възрастни хора и хора със здравословни проблеми.
Необходимо е също да се търсят решения за уреждане на натрупаните задължения, които отчитат действителните възможности на потребителите. Разсрочването на плащанията може да бъде работещ инструмент, ако условията му са реалистични за домакинствата с много ниски доходи. Това е в интерес както на потребителите, така и на ВиК оператора, тъй като създава по-добри предпоставки за редовно заплащане на текущото потребление.
Случаят в Ямбол поставя и въпроса за необходимостта от национални механизми, които да подкрепят достъпа до основни комунални услуги за домакинствата в тежко социално-икономическо положение. Европейската стратегическа рамка за ромите 2020–2030 г. поставя цел най-малко 95% от ромите да имат достъп до чешмяна вода до 2030 г. Изпълнението на този ангажимент изисква не само инфраструктурни инвестиции, но и мерки за преодоляване на финансовите и административните пречки пред достъпа до услугата.
Решаването на проблема в кв. „Райна Княгиня“ изисква координирани действия на местната власт, ВиК оператора, държавните институции, с активното участие на засегнатата общност. Необходим е подход, който едновременно създава условия за редовно заплащане на водоснабдителните услуги и гарантира изпълнението на институционалните задължения за подобряване на достъпа до питейна вода.
Прекъсването на водоснабдяването заради натрупани задължения не може да бъде единственият отговор на проблеми, които имат по-дълбоки социално-икономически причини. Необходима е последователна институционална политика, която създава условия за редовно заплащане на услугите, отчита възможностите на домакинствата в бедност и гарантира, че мерките за събиране на задължения не водят до лишаване от достъп до питейна вода.
Източници
- Housing Rights Watch – Water disconnections of households should be banned across Europe
- Housing Rights Watch – Defence for Children & NJCM v the Netherlands, Dunea and PWN (19.03.2024)
- De Brauw – Historic ruling: Dutch children may not be cut off from water supply due to non-payment
- Defence for Children – Landmark ruling