Стипендиант на ТСА от първо лице като доброволец в болница по време на пандемия: „Моята работа винаги ще изисква жертви. В очите на хората се виждаше страданието, молбите за помощ, за да се върнат излекувани у дома“

Емануил Атанасов е от град Средец, област Бургас, първокурсник в специалност „Лекарски асистент“ в Тракийски университет – Стара Загора. Стипендиант е в Програмата за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности на Фонд Активни граждани България, управлявана от Тръста за социална алтернатива. Паралелно с адаптацията към онлайн обучението в последните месеци, още в първата година на обучението си Емануил се присъедини към медицинското съсловие, за да бъде полезен в тежките за здравната ни система времена.

Разказва, че детската му мечта е била да стане пастор и със стимула, който негова учителка му дава, почти до завършване на средното си образование е устремен в тази посока – „казваше ми, че имам голяма душа, състрадателен съм, готов съм да помогна на всеки един“, споделя Емануил. През март 2019, обаче, починала баба му, а ден след смъртта й, дядо му е приет в болница за спешна операция поради раково заболяване. „След това плановете ми бяха тотално провалени, бях съкрушен, защото тогава разбрах, какво е да се бориш за нечий живот, да дадеш всичко от себе си, за да може този човек отново бъде сред близките си.“ След случилото се Емануил твърдо решава да се посвети на каузата да помага на хората не само духовно, но и телесно.

Питаме го за първата му академична година:

Академичната година за мен приключи успешно, макар и да имаше препятствия, не се отказвах. Моята цел е да докажа, че мога, че това е моето призвание. Благодарен съм на много мои приятели, близки, роднини и най-вече на проф. Маринова (менторът на Емануил в рамките на програма за Менторска подкрепа на студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности в рамките на Фонд Активни граждани България), които ме стимулираха през семестрите.  Най-трудната част от академичната година беше онлайн обучението. Имах чувството, че това е една голяма пропаст пред мен, която трябва да прескоча с много усилия. Доволен съм много от себе си, защото никога не съм имал такъв напредък и успех! Трябват постоянство и упоритост, защото ако се откаже човек, всичките усилия и мечти са напразно.

На молбата ни да разкаже малко повече за времето от началото на пандемията, Емануил отговаря:

През март, когато бяхме в началото на епидемичната обстановка от  COVID-19, в УМБАЛ “Дева Мария“ бяха обявили свободни места за доброволчески труд, свързан с борбата срещу коронавируса. Кандидатствах, през април получих обаждане, че съм одобрен и мога да отида в болницата, за да се запозная с обстановката и правилата, по които трябва да се работи. В началото бях уплашен и се колебаех, дали не съм направил лош избор, за да не заразя близките си, ако бъда заразен аз… Притесненията относно доброволческия ми труд по време на пандемията бяха големи, но моята работа винаги ще изисква жертви. Каквото и да се случи, аз ще остана доволен, че съм помогнал на някого. Медицинската специалност не е професия, а призвание!

В очите на хората, които постъпваха в отделението, се виждаше страданието, молбите за помощ, за да се върнат излекувани у дома. Най-вече оставахме доволни, когато виждахме подобрението на пациентите, виждахме техните усмивки и искрите от щастие. Там научих, че няма нищо по-ценно от ЗДРАВЕТО! Когато човек е здрав, той може всичко. Работата ми в отделението продължи до края на май.

През юни отново кандидатствах да бъда доброволец в друго отделение – „Съдова хирургия и ортопедия“. Персоналът, който работи в това отделение, е уникален. Адаптирах се много бързо. Ще ми бъде трудно, когато се разделям с тях, защото ме научиха на много полезни неща, които ще са ми са необходими в бъдеще. Научиха ме как да правя превръзки, дозиране на антибиотици, поставяне на всякакъв вид инжекции и т.н.

… аз искам да помагам на хората, искам те са да живи и здрави, да останат доволни от нас медиците. Да знаят, че има кадърни лекари, които могат да се грижат за тях, да помагат на страдащите и нуждаещи се хора, че са готови да останат в България!

Емануил се включва и в дейности в помощ на ромската общност в град Средец. Той и съгражданите му от местната църковна общност помагат на хора в нужда, предимно с храна, лекарства или транспортиране до болнично заведение. По време на извънредното положение всяка седмица са помагали на многодетни семейства, раздавайки пакети с храна, не са пропуснали и провеждането на информационна кампания за предпазване от вируси и поддържане на личната хигиена, в рамките на която са раздавани хигиенни материали.

Не пропуснахме и темата със стереотипите за ромите, отбелязвайки, че ромската общност беше сочена с пръст през по-голямата част от изминалите месеци. Емануил е убеден, че единственият изход и отговор на общността трябва да са образованието, адаптацията към 21. век, край на ранните бракове и преодоляването на мисленето, че са хора втора ръка. Самият той не отрича, че винаги се е борил, за да не го сравняват с когото и да било, защото всички са хора и са равни, а стремежът му и в учението, и в доброволческата дейност е да излезе от познатите за обществото рамки.

Емануил признава с благодарност, че разчита на средствата от стипендията си, за да покрива разходите си за транспорт до болницата, в която е доброволец. Не пести и благодарностите си към семейството си и към своите близки и приятели, които са го подкрепяли.

Менторът на Емануил, проф. д-р Юлиана Маринова, ръководител на катедра Социална медицина и здравен мениджмънт към Тракийски университет споделя относно съвместната им работа през последния семестър:

В тази сложна обстановка познанството ни и до момента е дистанционно, но това не попречи още от първия разговор да усетя силната воля и позитивна  енергия на един млад човек да постига поставените цели, независимо от трудностите и предизвикателствата. Емануил успешно се справи с най-голямото предизвикателство – преминаването към дистанционна форма на обучение, чрез електронната платформа на Тракийския университет. И наистина, Емануил постигна много добри, удовлетворяващи резултати в обучението през летния семестър. Емануил е силно мотивиран да постига все по-добри резултати в обучението по специалността „Лекарски асистент“ за постигане на по-висок академичен успех и успешно представяне и полагане на изпитите. 

За мен е удоволствие да споделя удовлетвореността си от отдадеността на Емануил на изключително хуманна кауза за подкрепа на усилията за подпомагане на нуждаещите се в условията на епидемията от Ковид-19. Сигурна съм, че подкрепата по Стипендиантската програма е високо ценена от него и още повече подсилва неговата мотивация за реализация в избраната от него високохуманна професия. 

Съветът на Емануил към младите роми – тези, които са завършили или все още учат – е да следват мечтите си и да не се отказват, защото в живота има време за всичко – и за семейство, и за образование, но без образование не може никога. „ТЪРСЕТЕ, МЕЧТАЙТЕ И ОТКРИВАЙТЕ!!!“ завършва разказа си Емануил.