Аз съм Шавер Османова от село Исперихово, община Брацигово. Много хора от нашето село заминаха в чужбина, за да търсят по-добър живот. Там работят неуморно, строят големи къщи и карат луксозни коли – на цената на тежък труд далеч от дома. А тук, в България, остават малцина. Болезнената истина е, че 90% от местните деца не учат.
Родителите ми имат основно образование и се занимават със земеделие. Имам две по-големи сестри – завършиха средно и вече имат семейства.
Любовта ми към фармацията започна още в пети или шести клас. В аптеката на селото видях жена, която търсеше съвет от фармацевта, защото не можеше да си плаща здравните осигуровки и да отиде на лекар. Видях колко голямо добро направи фармацевтът и си казах: искам да бъда такъв спасител за хората. От болката им.
С времето мечтата ми избледняваше – живеем далеч от голям град, родителите ми нямат средства, а подготовката за изпити сама ми се струваше невъзможна. Когато здравната медиаторка ми каза за курса*, кандидатствах веднага – това беше моята последна надежда.
Началото беше трудно. Започнах от нулата по биология и химия, в главата ми се въртяха стотици въпроси. Уморявах се бързо, особено когато започна учебната година и трябваше да съчетавам училище и курса.
Подкрепата на семейството ми, най-вече на баба, и на преподавателите ме държеше. Г-жа Коцева по химия винаги ми казваше: „Момиче, ти можеш!“ А строгата дисциплина на г-н Тончев ни научи да не се отказваме.
Имаше моменти на страх, че няма да се справя, но с времето добих увереност. Баба се молеше всеки ден за мен. Проф. Търнев ни окуражаваше и ме накара да повярвам, че мечтата ми е възможна.
На петото класиране случайно видях в профила си, че съм приета. Първо не повярвах, после плаках от радост. Цялото семейство празнуваше, а баба се похвали на всички съседи. В махалата всички се радваха, че ще имат студентка по фармация – първата от нашата общност.
Сега целта ми е ясна – да се отдам на ученето, да завърша и един ден да отворя аптека в родния край. Искам да помагам на хората, които нямат възможност да отидат на лекар – да бъда техният спасител, както фармацевтът от детството ми.
Страховете ми са свързани с отделянето от семейството, с непознатото в университета и с финансовите трудности. Но знам, че нямам право да се отказвам. Искам да съм първият човек в семейството с магистърска степен и пример за младите момичета в нашата махала – за да повярват, че с упоритост и постоянство всичко е възможно.
Година по-късно
Първата година в университета мина добре за мен, въпреки че имаше и малки трудности. Въпреки тях през цялото време се чувствах мотивирана, защото си повтарях, че колкото по-нагоре вървя, толкова по-трудно ще става, а това сега е нищо. Аз ще се справя! стана моят девиз и нова нагласа. Именно тази нагласа ми помогна да премина през трудностите и успешно да взема всички изпити.
Едно от основните предизвикателства през първата година бяха различните изисквания на преподавателите. Всеки от тях имаше различен подход, стил на преподаване и очаквания от студентите. Това изискваше от нас да се адаптираме към различен начин на учене за всеки преподавател. Тази нужда от постоянна адаптация беше предизвикателство сама по себе си, но също така ме научи на гъвкавост и ми помогна да развия различни подходи към ученето и подготовката.
Гордея се най-вече с това, че успях да постигна добри резултати на изпитите и да премина успешно във втори курс. Още по-важното за мен е, че си доказах, че аз мога, вярвам в себе си и успявам. Това ми дава още по-голяма увереност, че съм на правилния път и че съм способна да се справям с трудностите.
Шавер учи Фармация в МУ-Пловдив и е участничка в подготвителни курсове по Биология, Химия и БЕЛ, в рамките на проект “Кандидат-студентски курсове за младежи от ромски произход за прием в медицински университети в България” - финансиран от ТСА и реализиран от Фондация „Здравни Проблеми на Малцинствата“ (ФЗПМ). През академичната 2024/2025 6 от 6 кандидат-студенти, преминали през курса, са приети в специалностите Медицина и Фармация по първо желание.
През последните 20 г. над 100 млади ромски момичета и момчета са посещавали подготвителните курсове по биология и химия, организирани от екипа на проф. Ивайло Търнев от ФЗПМ.
Повече от 60 от тях са станали студенти по Медицина, Дентална медицина, Фармация и други здравни специалности.
Повечето от тях в момента работят като лекари във водещи български болници в големите градове, по-малки общински болници и центрове за спешна медицинска помощ. В рамките на проекта се стремим да подпомогнем преодоляването на бариерите пред достъпа до подготовка и прием на ромски студенти, желаещи да учат Медицина, Дентална медицина и Фармация. Предоставяме безвъзмездна възможност на силно мотивирани младежи да се включат в подготвителни курсове, които променят живота им. Въпреки усилията ни, повечето младежи продължават да срещат трудности, тъй като идват от работещи бедни семейства и от населени места в ограничени възможности за реализация.
Подкрепете младежи като Пламена по пътя към сбъдване на мечтите
Дарете в подкрепа на бъдещите лекари, фармацевти и дентални лекари на България – можете да направите дарение по сметката:
БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА
IBAN: BG88BPBI79401064780501
BIC: BPBIBGSF
Основание: „Студенти медици“
Сметката е на Сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори".