В края на февруари проведохме първата среща на коалицията по проекта „Ромски общности: Намаляване на замърсяването за бедни общности в София – Фаза „Застъпничество““, финансиран от Фонд за чист въздух (Clean Air Fund) в рамките на инициативата „Breathe Cities“.
Събитието събра представители на граждански организации, експерти, Столична община, национални институции и международни партньори с обща цел: справедлив достъп до чисто отопление и реален преход за най-уязвимите общности.
Основният извод: жилищната несигурност е коренът на проблема. Още в началото на срещата бе очертана стратегическата рамка: енергийната бедност не може да бъде решена, ако не се адресира паралелно жилищната несигурност. Данните от терена показват, че дори когато домакинствата желаят да преминат към по-чисто отопление, физическите условия – нестабилни конструкции, липса на електроинфраструктура, неформален статут на жилищата – правят стандартните механизми неприложими.
Това означава, че разширяването на критериите за допустимост по документи не е достатъчно. Без интегрирана социална и жилищна политика съществува риск най-бедните да останат извън инвестиционните програми или да преминат от горивна бедност към електрическа задлъжнялост.
Участниците подчертаха, че достъпът до чисто отопление трябва да бъде мислен заедно с жилищната политика и с отговорностите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря за жилищната рамка.
2026 г. – година на дизайн на правилата.
Срещата се проведе в контекста на няколко ключови процеса:
- общественото обсъждане на Проект на Наредба за условията и реда за определяне на домакинствата в положение на енергийна бедност и за създаване и поддържане на информационна система на енергийно бедните домакинства;
- подготовката на Националния социален климатичен план;
- въвеждането на втората схема за търговия с емисии на Европейския съюз (разширената европейска система за търговия с емисии, обхващаща сградите и транспорта);
- създаването на Националния фонд за декарбонизация;
преговорите по новата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз.
Подчертано бе, че 2026 г. ще определи дизайна на механизмите за периода 2026–2032 г. Ако критериите останат формални и изключващи – особено по отношение на собствеността и адресната регистрация – най-уязвимите домакинства ще понесат по-високи разходи за отопление без достъп до компенсиращите инструменти на Социалния климатичен фонд.
Споделена експертиза и координирано застъпничество
Коалицията взе решение да функционира като експертна платформа за споделяне на правни анализи и данни от терена, формулиране на общи принципи за достъп до чисто отопление и координирани институционални действия.
Интеграция с Детската гаранция
Едно от конкретните предложения бе политиката за достъп до чисто отопление за уязвими домакинства да се интегрира с годишните планове за изпълнение на Европейската детска гаранция. Аргументът е ясен: децата в енергийно бедни и жилищно уязвими домакинства са изложени на по-високи нива на замърсяване, което влияе върху здравето и развитието им.
Свързването на чистото отопление с политиките за ранно детско развитие и социална подкрепа би позволило по-цялостен подход и по-ефективно насочване на ресурси.
Европейската рамка и новите стандарти за въздуха
Коалицията обсъди и новата Директива на ЕС за качеството на атмосферния въздух, която предвижда значително по-строги пределно допустими стойности за фини прахови частици (PM2.5), като те се доближават до препоръките на СЗО. Това означава, че натискът върху държавите членки ще се увеличи, а необходимостта от ефективни и социално справедливи мерки става още по-належаща.
Беше изразено и предложение средствата от публични екологични фондове и предприятия, включително потенциални приходи от въглеродни механизми, да бъдат приоритетно насочени към най-уязвимите общности, вместо да се разпределят без социален фокус.
Коалицията няма за цел еднократна реакция, а устойчив процес на координирано застъпничество, основано на доказателства, правен анализ и съвместна експертиза.