Преходът към чисто отопление не може да бъде успешен, докато домакинствата, които живеят в най-тежки условия, са оставени извън обхвата на програмите. Много от крайно уязвимите домакинства не разполагат с необходимите жилищни документи, за да кандидатстват по дадена програма за подкрепа. Възможно е жилището, в което живеят да има нужда от спешен ремонт, за да може безопасно да се инсталира климатик. А когато вече е инсталиран новият отоплителен уред, текущите сметки могат да се окажат непосилни за покриване. Затова е необходим цялостен подход, който разглежда едновременно пластовете на енергийна бедност, жилищна уязвимост, здравни рискове (особено с приоритет детското здраве) и административните пречки.
Това бе главното послание на експертната кръгла маса „Да не оставим никого извън прехода към чисто отопление“, която се проведе на 22.10 в рамките на международен обмен на инициативата Breathe Cities („Дишащи градове“) и беше организирана от фондация „Тръст за социална алтернатива“.
Фокус бяха пречките пред достъпа на уязвими домакинства до програмите за чисто отопление, с особен акцент върху семействата, живеещи в неформални жилища и необходимостта от съчетаване на екологичните, жилищните и социалните политики. Тази дискусия се случва в ключов момент. Европейското финансиране по Социалния климатичен фонд дава възможност да се подобрят жилищните и отоплителни условия за хора, живеещи в енергийна бедност. Важно е тази подкрепа да достигне до крайно нуждаещите се семейства, които са били де факто изключени от програми до момента.
„Целим да създадем цялостен подход, не само за по-чист въздух, но преди всичко за устойчиви политики, които взимат предвид нуждите на общностите,“ каза Сесилия Вака Джоунс, изпълнителен директор на Breathe Cities.
„Здравето на всяко дете е пряко свързано със средата, в която расте, въздуха, който диша и способността на семейството му да осигури отопление у дома в студените месеци. Децата са особено уязвими към замърсяването, особено в ранните детски години, когато телата им се развиват.
Преди всичко се надявам, че при вземането на тези решения децата ще останат в центъра бъдещите политики. Те нямат влияние върху доходите на семейството си или върху правния статут на жилището, в което живеят, но въпреки това понасят последствията. Всяко дете заслужава да расте в топъл дом и да диша чист въздух. Именно това трябва да бъде фокусът на нашите политики и инвестиции,“ сподели в началото на кръглата маса Джена О‘Кийф, председател на Борда на директорите на Тръст за социална алтернатива.
Сред гостите и участниците имаше представители на делегацията на „Дишащи градове“, МРРБ, МТСП, Столична община, Столичен Инспекторат, БАН, НПО и др.
В центъра на дискусията бяха резултатите от пилота на Тръст за социална алтернатива и Фондация „Здраве и социално развитие“ - ХЕСЕД в кв. Факултета. Работата на терен и опитът от пилотната дейност за замяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с климатици, изследва пречките пред преминаване към чисто отопление, взимайки предвид гледната точка на семействата и местните доброволци от общността. Доказва се ключовата необходимост от интегрирана подкрепа, която отчита техническото състояние на дома, възможностите за безопасен монтаж, доходите на семейството и разходите за използване на климатик.
Подробният правен анализ, разработен от адв. Даниела Михайлова от „Инициатива за равни възможности“, поставя фокус върху жилищния статут на уязвимите домакинства, условията за допустимост по програми и необходимостта от конкретни законодателни и административни решения, които да позволят подкрепата да достигне до хората в най-тежка жилищна и енергийна бедност.
Кои са големите бариери в прехода към чисто отопление и как да се подходи към преодоляването им?
-
Жилищният статут като препъникамък пред достъпа до програми
Изискванията за документи за собственост и законност на жилището могат да изключат домакинства, които имат най-голяма необходимост от подкрепа. Необходимо е да се обсъдят правни и административни механизми за включване на домакинства с различни форми на жилищна уязвимост, без да се компрометират изискванията за безопасност и законосъобразност.
-
Липсата на връзка между жилищната и енергийната политика
Поставянето на климатици невинаги е възможно без предварителни подобрения на жилището. Енергийните мерки следва да бъдат съчетани с техническа оценка, възможни ремонтни дейности и подкрепа за устойчиво използване на новото оборудване.
-
Финансова устойчивост на чистото отопление
Поставянето на нов отоплителен уред не гарантира, че домакинството ще може да го използва устойчиво и да се справя с текущите разходи за енергия. При разработването на програмите трябва да се отчитат не само разходите за оборудването и инсталирането, но и текущите разходи за енергия.
-
Рискът от задълбочаване на енергийната бедност при декарбонизацията
Преходът към нисковъглеродна икономика и въвеждането на нови механизми за ценообразуване на въглеродните емисии създават необходимост от предварителни социални мерки, достъпни и за най-уязвимите домакинства.
-
Приоритет върху децата и здравето
Енергийната бедност създава тежки условия, които повлияват здравето. Студените, влажни и замърсени жилища създават здравни рискове особено за малките деца. Необходимо е отчитане на броя и потребностите на децата в енергийно бедни домакинства при планирането на мерките и оценката на тяхното въздействие.
Бяха обсъдени някои конкретни добри практики, които вече са пилотирани в България
В общините Дупница и Ботевград „Хабитат България“ вече са пилотирали поставянето на фотоволтаични системи, инсталирани на балконите на социални жилища, които намаляват сметките на домакинствата с до 25%.
В Берковица имат опит с термо помпи „въздух-въздух“, които до момента не са включени в Социалния фонд за климата, но се обсъжда тяхното възможно включване. Минчо Бенов, изпълнителен директор на „Хабитат България“ разказа за картиране на уязвими семейства и за напредъка с разработването на платформа с данни за енергийна бедност, която съдържа информация за уязвими домакинства, жилищния фонд, отоплението и други показатели по общини. Тази платформа е ключов ресурс за общините при идентифициране на най-енергийно уязвимите домакинства на тяхната територия.
Друга добра практика от град Дупница е пилотирането на програма за малки безлихвени заеми, предоставяни за належащи жилищни ремонти, на стойност от 200 – 1000 лв.