Есето на тема "Култура, история, идентичности: всеки оцелява сам или живеем заедно?" с автор Деница Василева получи трета награда от конкурса „Ромите в 21-ви век - предизвикателства и възможности", 2026 г. Награда на Деница връчи Олга Малчева от ИКЕА България.
"Култура, история, идентичности: всеки оцелява сам или живеем заедно?"
Още като дете разбрах какво означава да бъдеш различен. Не защото аз се чувствах различна, а защото другите ме караха да се чувствам така. Спомням си как един ден вдигнах ръка в училище, знаех отговора, но не бях отразена от учителя. След това друг каза това, което аз и беше похвален само защото не беше от ромски произход. Тогава започнах да си задавам въпроса – трябва ли човек да оцелява сам, или можем да живеем заедно, въпреки различията си?
Да бъдеш част от общество, в което понякога те съдят преди да те опознаят, не е лесно. Но именно в тези моменти осъзнаваш колко важно е да изберем сътрудничеството вместо разделението. Аз съм от ромски произход и още от малка съм усещала какво означава да бъдеш възприеман като „различен“. Случвало ми се е да ме съдят заради това коя съм. Казвали са ми, че съм ромка, и са се отдръпвали от мен. В училище много пъти съм знаела повече от други ученици, но не винаги съм получавала оценките, които заслужавам. Това боли. Боли не защото си различен, а защото някой решава, че различието ти те прави по-малко способен.
И въпреки това аз не съм сама. Имам приятели и от различни етноси. Имала съм учители, които са ме подкрепяли и са виждали в мен не произход, а потенциал. Участвала съм в проекти с хора от различни общности и там разбрах нещо важно – когато работим заедно, различията не ни разделят, а ни допълват. Тогава не сме „роми“, „българи“ или „други“ – тогава сме просто хора с обща цел.
Моята баба винаги ми е била пример за сила и достойнство. Остана вдовица на едва 32 години с три малки деца и въпреки тежкия живот никога не се предаде. Работеше от зори до мрак, грижеше се сама за домакинството и децата, но въпреки умората, винаги намираше начин да внесе радост – с песен, смях или топла дума за роднини и съседи. Разказваше как понякога се е чувствала сама и изтощена, но вътре в себе си е намирала сили да продължи и да обича живота. От нейния начин на живот разбрах, че истинската мъдрост не идва само от думи, а от действия – от това да продължаваш да се бориш, да даваш обич и надежда дори когато всичко около теб изглежда трудно. Тя ми предаде урока, че животът не е просто да оцелееш, а да живееш с достойнство, смелост и сърце, което не се предава.
Когато съм била едва на шест месеца, семейството ми премина през много трудности. Баща ми беше със счупен крак, а родителите ми трябваше сами да се справят с ежедневието и да ме отглеждат. В тези тежки моменти не бяхме сами – общността около нас, близки роднини и приятели ни подкрепяха с каквото могат – с помощ, съвет или просто с присъствие. Тяхната подкрепа ни даде сила да продължим напред и да се справим с предизвикателствата. Тези моменти ме научиха, че истинската сила не идва само от семейството, а и от хората около теб – от общността, която те подкрепя, разбира и не те оставя сам. Именно тази подкрепа ни направи по-силни и ме научи, че заедно можем да преодолеем дори най-трудните моменти. Ние пазим нашите традиции. Ромските сватби, музиката, уважението към по-възрастните – това е част от културата ни. За мен да бъда част от ромската култура е богатство. Това не е причина за срам, а повод за гордост. Моята цел е да доказвам с поведението си, че не сме толкова различни. Че не сме „крадци“, „неграмотни“ или „мързеливи“, както често ни наричат. Ние също учим, работим, мечтаем и обичаме.
В момента уча, за да стана учител. Избрах тази професия, защото вярвам, че образованието е ключът към промяната. Искам един ден в класната ми стая да няма деца, които да се чувстват отхвърлени заради произхода си. Искам всяко дете да бъде оценявано според знанията и усилията си, а не според фамилията или етноса си. Искам да създам класна стая, в която децата от ромския етнос не седят само на последните чинове. Искам да бъда учителят, който подкрепя, а не съдията, който разделя.
За мен „да живеем заедно“ означава да разберем, че всички дишаме един и същи въздух и се храним с една и съща храна. Никой не е по-малко човек от другия. Различните етноси не са заплаха – те са богатство. Обществото става по-силно, когато приема разнообразието си, а не когато го отхвърля.
Моята мечта е да се реализирам професионално и да дам на детето си най-доброто бъдеще. Искам то да бъде достоен човек, да се развива свободно и да не усеща дискриминацията, която аз съм усещала.
Никой не оцелява сам. Човек има нужда от подкрепа, разбиране и равни възможности. Истинската сила не е в разделението, а в солидарността. Когато изберем да живеем заедно, ние не губим идентичността си – ние я споделяме и обогатяваме.
Вярвам, че бъдещето принадлежи на обществата, които приемат различията си и ги превръщат в сила. Защото само когато сме заедно, можем не просто да оцелеем, а да създадем по-справедлив и човечен свят.