Посещението на омбудсмана на Р. България в кв. „Изток“ на град Кюстендил постави въпроса за жилищната сигурност и необходимостта решенията да се търсят преди проблемът да се превърне в криза.
Жилищната криза вече е сред водещите теми на Европа. Най-често говорим за високи цени, недостиг на жилища и трудния път до собствен дом. Но за много семейства в България кризата изглежда различно: домът им съществува от поколения, а въпреки това остава с несигурен статут, без достатъчна инфраструктура и с постоянния страх какво ще се случи утре.
Затова жилището не е само социален или устройствен въпрос. Всеобщата декларация за правата на човека и Международният пакт за икономически, социални и културни права го свързват с правото на достоен живот. Европейската конвенция за правата на човека защитава дома като част от личния и семейния живот. Тези документи не обещават собствено жилище на всеки, но изискват от държавата да не гледа на хората единствено като на обитатели на законни или незаконни постройки, както и зад всяко решение трябва да стои преценка как то ще засегне реален човешки живот.
На 31 август 2026 г. омбудсманът посети квартал “Изток”, гр. Кюстендил, където по експертни оценки живеят приблизително 12 000 души. Визитата беше организирана от фондация „Тръст за социална алтернатива“, която от години работи с Община Кюстендил и местната общност за подобряване на жилищните условия и жилищната сигурност.
На срещата с община Кюстендил кметът инж. Огнян Атанасов разказа за извървения път: новия подробен устройствен план, работата със семействата за уреждане на собствеността и статута на домовете им и направените подобрения в квартала. Разговорът обаче не остана само при постигнатото. За по-сериозните промени са нужни средства за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, улици и обществена среда – инвестиции, които една община трудно може да осигури сама.
След официалната среща разговорът се премести при хората. Местни активисти, представители на граждански организации и жители очертаха друга страна на жилищната несигурност. Говориха за предизвикателствата, които срещат в ежедневието си - недоверието в институциите и различното отношение, лошата жилищна среда и как тя се отразява върху семействата им, образованието на децата, здравето и достъпа до услуги. Част от жителите споделиха притеснения за трудности при записването на деца в училища извън квартала и при получаването на административни и здравни услуги. Омбудсманът насърчи хората да подават сигнали за конкретните случаи, за да могат да бъдат проверени и поставени пред отговорните институции.
Връзката между жилищната среда и образованието се вижда ясно и в училището в квартала, което Велислава Делчева също посети. Недостигът на пространство там е съвсем реален проблем: част от децата все още учат във временни постройки в училищния двор, трудни за отопление през зимата. Учителите и ръководството се опитват да осигурят нормална учебна среда с ограничени ресурси и се надяват тези помещения да бъдат заменени със съвременни класни стаи.
Разговорите в кв. „Изток“ очертаха както натрупаните проблеми, така и усилията на местните хора, учителите и гражданските организации да търсят решения. Те показаха и колко тясно са свързани жилищните условия с образованието, здравето и достъпа до услуги. Несигурността на дома неизбежно се отразява и върху други аспекти от живота на семейството.
Зад всяка сграда стоят хора
Думите на омбудсмана поставят един по-голям и важен въпрос - човешкото измерение на жилищната сигурност и какво означава загубата на дом за конкретните хора и семейства. Като необходимостта тези последици да бъдат отчитани не следва да е само въпрос на отношение. Тя е част и от стандартите за защита на правото на дом, утвърдени в практиката на Европейския съд по правата на човека.
По делата „Йорданова и други“ и „Иванова и Черкезов“ срещу България Съдът подчертава необходимостта от преценка на конкретните обстоятелства и пропорционалността на мярката, когато действията на властите могат да доведат до загуба на дома. Незаконният статут на постройката сам по себе си не отменя необходимостта от такава преценка.
Промяната започва преди кризата
Историята на кв. „Изток“ показва защо жилищните проблеми трябва да се решават много преди появата на багерите. Кварталът се развива десетилетия наред, а старият устройствен план от 1978 г. постепенно престава да отговаря на реалното застрояване и имотните граници. Семействата трудно могат да уредят собствеността и статута на домовете си, дори когато искат да го направят. Общината и доставчиците на услуги също нямат стабилна основа, върху която да планират дългосрочни инвестиции.
През 2014 г. Община Кюстендил и ТСА избират да започнат не от отделната къща, а от целия квартал. Технически и правни експерти проучват собствеността, фактическото застрояване, улиците и инфраструктурата. Жителите участват активно, защото тези решения засягат именно техните семейства и общност.
На 26 октомври 2017 г. Общинският съвет приема новия подробен устройствен план, обхващащ близо 1 000 съществуващи жилища. Планът не превръща автоматично всяка постройка в законна и не решава всички въпроси със собствеността, но поставя началото на реалистичен път напред. Върху тази основа може да продължи индивидуалната работа със семействата и да се планират инвестиции в квартала.
Процесът продължава и днес. За едни семейства следва придобиване на собственост, за други – снабдяване с търпим статут на постройката. За целия квартал остава нуждата от по-добра инфраструктура. Бавният напредък може да бъде обезкуражаващ, но показва и нещо важно: алтернатива на събарянето има, когато общината, експертите и хората работят заедно и започнат достатъчно рано.
От местния пример към национално решение
Опитът на Кюстендил не предлага универсално решение за всеки квартал, но показва подход, който може да бъде адаптиран към местните условия. Собствеността, застрояването и нуждите са различни навсякъде. Но подходът може да бъде повторен: първо да се разбере реалната ситуация, после да се планира с хората и едва тогава да се върви към отделните имоти и необходимата инфраструктура.
Подобна работа не може да зависи само от волята и ресурсите на отделни общини и граждански организации. Докато Европейският съюз поставя жилищната криза все по-високо в дневния ред, България трябва да включи в този разговор и кварталите, в които проблемът не е високата цена на нов дом, а несигурността на вече съществуващия. Нужни са национална жилищна политика, ясни правила, работещи механизми и предвидимо финансиране за устройствено планиране, собственост и инфраструктура.
Посланието от кв. „Изток“ е ясно: законът и човешкото достойнство не са противоположности. Когато институциите планират навреме, разговарят с общността и виждат хората зад постройките, жилищната сигурност престава да бъде далечно обещание и се превръща във възможен път напред.