Trust

Бариерите пред достъпа до социални и здравни услуги правят ромските общности особено уязвими към проблема с мръсния въздух в страната. Фондация „Тръст за социална алтернатива“ се обърна към ромската общност в София, за да разбере в дълбочина комплексните предизвикателства и необходимостта от междусекторни решения за справяне с проблема.

София е сред 15-те най-замърсени градове в света през зимните месеци. В столицата, кв. „Факултета“ е в покрайнините на града и изпитва непропорционално високи нива на замърсяване. Там живеят близо 40 000 жители от ромски произход и има най-голям брой незаконни жилища в града.

Ромите в България се борят с по-високи нива на безработица, дискриминация, маргинализация и бариери пред достъпа до социални и здравни услуги. Мащабът и сложността на повечето от тези проблеми изискват междусекторно сътрудничество между институции, заинтересовани страни и представители на общностите, за да бъдат преодолени.

Лошо качество на въздуха = неравенство

Много от жителите живеят в неформални жилища и в крайна бедност. Това е квартал с висока гъстота на населението и оскъден достъп до обществени услуги като вода, канализация и регулярно сметосъбиране.

„През зимата миризмата на дим от комините е като стена и не се разнася с месеци. През лятото тежката миризма на пушек от горенето на отпадъци се смесва с смрадта от купчините боклук, докато децата газят и си играят в отпадните води течащи по улиците.“ Майка, 29 години.

Жителите са изгубили надежда, че ситуацията ще се промени, но все пак са отворени да споделят за своите трудности и стратегии за оцеляване в тази среда.

Тази пролет, 81 местни жители участваха в теренно проучване на фондация „Тръст за социална алтернатива“, за да обсъдят проблема със замърсяването на въздуха. Участниците бяха подбрани от различни социалноикономически, възрастови и жилищни групи.

Участниците в проучването споделиха, че до голяма степен са запознати с опасностите и последиците от мръсния въздух. Много от тях разказаха, че имат близки и често малки деца в семействата им, които страдат от здравословни и респираторни проблеми, които са се превърнали в хронични заболявания.

Жителите, с които се срещнахме разказаха още, че се отопляват с дърва, въглища и твърди отпадъци през зимата, въпреки че наблюдават все по-малко хора да използват тези източници за отопление през последните 5-6 години. Над 65% споделят, че са преминали на ток, пелети или комбинация от ток, пелети и газ.

Хората оценяват, че климатиците предлагат лесно и по-чисто решение за отопление на домовете им. Млада майка сподели в една от фокус групите, че намира климатиците за по-безопасен вариант при малки деца. „Сега (когато сме на климатик) няма нужда да боядисваме къщата всяка година, а преди, когато бяхме на „мръсните“ въглища, стените все бяха черни,“ казва друга жена, участвала във фокус група. Друга участничка описва мръсотията от горенето на въглища и други предмети така

„Бебетата, пелените им все в сажди. Всичко мирише на дим.“

Сериозните трудности продължават. Неформалните и самостоятелно построени жилища често се оказват енергийно неефективни, което е причина за високите сметки за ток, които семействата плащат през зимата – някои от сметките варират от 500 до 800 лв. на месец, което се равнява на минималната заплата в страната от 780 лв. през 2023 г.

22% от участниците споделят, че все още се отопляват на дърва/въглища през зимния сезон и това са предимно възрастни хора. А 10% признават, че горят твърди отпадъци, различни от дърва, и това често са членове на някои от най-маргинализираните семейства в квартала, живеещи в бараки, често без течаща вода и с непостоянен доход. Някои от тези най-уязвими нямат лични документи и нямат достъп до социални и здравни услуги.

Междусекторен характер на проблема

Само 10% от участниците в теренното проучване успяват да получат социално подпомагане за отопление. Жителите посочват редица пречки, включително нерегулираните им жилища, липсата на информация и сложните бюрократични процедури.

„Слънчевите панели са най-добрият вариант. Те обаче са твърде скъпи и не можем да ги платим наведнъж. Вероятно инвестицията се изплаща през годините. Ако можех, щях покрия цялата си къща. Ако има проект от общината, бих положила усилия да кандидатствам. В богатите квартали съм виждала такива къщи, но тук във Факултета има само една къща на бул. „Възкресение“,“ сподели 32-годишна майка на две деца, която беше интервюирана в проучването ни на терен.

Участниците във фокус групи и интервюта споделят, че имат интерес да се срещнат с експерти и представители от общината, за да разберат повече и биха кандидатствали за подпомагане и инсталиране на соларни панели. Една 24-годишна жена, майка на четири деца, посочи ключови разумни предизвикателства за финансирането на фотоволтаични системи и сподели

„Ще бъде трудно за домакинствата да кандидатстват за финансиране от ЕС, защото много от къщите и сградите нямат официално разрешение за използване, Акт 16, и не могат да изпълнят административните изисквания. Може би ще има смисъл процедурата да се адаптира.“

Отоплението през зимата не е единственият източник на замърсяване на въздуха. Автомобилният трафик, който преминава през квартала, причинява целогодишно замърсяване. За съжаление улиците не се мият (ключова мярка за справяне със запрашаването в други части на града). Жителите често почистват пред домовете си, за да се справят с праха, особено през горещите летни месеци.

Участниците също определят липсата на редовно сметосъбиране като сериозна причина за замърсяване. В квартала има огромен брой незаконни сметища, а твърдите отпадъци от тях често се използват за отопление от най-бедните жители през зимните месеци. През лятото, купчините боклук се превръщат в благодатна среда за размножаване на плъхове и други вредители, пренасящи заразни болести.

Жителите на квартала правят всичко възможно, за да намерят решение с боклука. Снабдили са се със собствени големи кофи за боклук и групи съседи се организират, за да транспортират пълните кофи до пунктовете за събиране на отпадъци, където има контейнери в съседния кв. „Красна Поляна“. Други от местните изгарят отпадъците, за да разчистят сметищата, но така влошават ситуацията със замърсения въздух.

За да се намали замърсяването на въздуха в кв. „Факултета“, а и в цяла София, жителите и общинските власти трябва да намерят начин да говорят за проблема и да търсят общи възможности и справедливи решения.