„Винаги съм искала да бъда полезна и да бъда за пример – на момичетата, на жените в общността. Приемам го като своя мисия – да покажа, че ромските жени трябва да са образовани и да имат работни умения и знания“. С тази вяра и мотивация започва професионалният път на Здравка Ангелова, здравен медиатор в патронажната услуга на ТСА – „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“.
Здравка е на 28 години, живее в кв. „Факултета“ в София, майка на две деца – момче на 6 г. и момиче на 2. През 2013 г. завършва средното си образование в професионална гимназия, изчаква още две години преди да се омъжи, работи известно време като фризьорка – „все житейски избори, които мнозина определяха тогава като бунтарски за една жена от квартала“, спомня си Здравка.
Младата жена изпитва нужда да намери начин да помага на повече момичета от общността. Животът й поднася този шанс през 2016 г., когато е бременна с първото си дете и се записва в курс за родителски умения, организиран от фондация „Здраве и социално развитие“.
„Оттам разбрах за услугата „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ и бях много вдъхновена. Чух, че се търсят хора от общността, които да бъдат обучени и да помагат на патронажните сестри в домашните посещения при майките, в цялата работа на терен със семействата. И веднага кандидатствах – просто знаех още тогава, че това е моето нещо, моето призвание“, споделя Здравка.
Следват интервюта, обучения по модела на патронажната услуга, както и курсовете за придобиване на квалификацията „здравен медиатор“. Здравка определя този период като изключително предизвикателен заради съчетаването на учене, майчинство и работата по услугата.
„Беше ми много трудно, наистина. Гледах сина си, кърмех го, нощем не можех да спя заради грижите за него, а трябваше да ходя на терен със сестрите и да минавам обученията за медиатор. Но съм горда, че запазих мотивация за развитие и не се отказах. Знаех, че това е правилният път за мен. Имах подкрепата на мъжа ми, на майка ми, на свекърва ми и на цялото ни семейство, това е ключово, разбира се“, подчертава младата жена.
По думите на Здравка вече има много примери в общността. „Започва да става модерно да имаш образование, да имаш шофьорска книжка и да караш кола, да постигнеш нещо в живота. Много наши майки от услугата вече работят, децата им ходят на детска градина, изкарали са шофьорски курс или квалификация за занаят. Изкарват пари, имат друго самочувствие. Ние с работата си посяваме едно семе у тях и след години плодовете му се виждат в реалността. Понякога не помним дори, че сме говорили с майката за плановете и развитието, но тя помни и разказва – това ме е държало мотивирана, че аз трябва да бъда трудоспособна, семейството ми да бъде независимо и да се самоиздържа“, казва Здравка за дългосрочната полза от патронажната услуга и за своята роля в процеса.
А професионалното й развитие далеч не стига само дотук – Здравка вече е включена и в стипендиантската програма на ТСА за ромски медицински сестри и акушерки. Сега е още в началото на този път, но вече планира да влезе в обувките на нейните колежки патронажните сестри.