През изминалата седмица над десет студенти, подкрепени в рамките на различните програми на Тръста за социална алтернатива и партньорските ни организации, бяха поканени на среща с Борда на директорите на фондация „Америка за България“.
По време на организирания от фондация „Америка за България“ неформален разговор, студентите имаха възможност да се запознаят с различни представители на Борда на фондацията, да разкажат за себе си, за своя път до университета и плановете си след това. Стана въпрос и за нещата, които вдъхновяват и мотивират не само студентите, но и домакините им от „Америка за България“.
Включилите се студенти участници в широка палитра от програми, реализирани от Тръст за социална алтернатива или подкрепени от ТСА и реализирани от младежка фондация „Арете“ и фондация „Студентско общество за развитие на междуетническия диалог”. Те се обучават в или скоро завършиха специалности като Медицина, Дентална медицина, Социални дейности, Медицинска сестра, Начална педагогика, Право, Политически науки, Оперно пеене, Софтуерни и компютърни технологии в университети в Пловдив, София, Сливен, Враца, Благоевград.
Освен да чуят от първа ръка за опита им като стипендианти, участници в подготвителни курсове, младежки лагери и ред доброволчески инициативи, членовете на Борда на „Америка за България“ също разказаха за своя път, за нещата, които ги свързват с България, за уроците, които са научили през своя житейски и професионален път.
Не на последно място, по време на разговорите имаше и фокус върху ролята на ромските младежи като посланици на своята общност, застъпници на своите връстници от ромските квартали и вдъхновители на много други млади хора. Разказите на младите хора бяха колкото различни, толкова и еднакви. Всеки един от тях в определен етап от живота си е трябвало да преодолява специфични трудности, които са на пътя на развитието основно на ромските деца, ученици и студенти.
След края на срещата студентите бяха по-убедени и по-уверени, че са на правилния път и имат лична и професионална мисия. Да проправят път на другите след себе си, но и да не забравят от къде да тръгнали – от ромското семейство, от ромски квартал, от ромската общност. Но дългът им не е само към тях, но и към превръщането на България в по-добро място за живот.