Пълноценната грижа в подкрепа на ранно детско развитие: Ролята на междусекторния подход в подобрението на майчиното и детско здраве и развитие в България.
Проучванията показват, че периодът от бременността до навършване на 3-годишна възраст е ключов за всяко дете. Тогава се формира 80% от мозъка[1]. Процесът на изграждане представлява взаимодействието между невронните връзки, което се случва със скоростта на светлината в първите години, а след това намалява и никога не се повтаря[2]. Преживяванията в ранна възраст определят дали този процес е или не е стабилна основа за по-нататъшното емоционално, когнитивно, интелектуално и социално развитие на децата[3].
Водени от важността на пълноценно развитие и правилния растеж на децата, експертите от мрежа „С грижа от 0 до 3“ изследват предизвикателствата пред бременните, родилките, кърмачките и децата до 3 г. в България. Те откриват сериозни системни предизвикателства пред пълноценната грижа за детско развитие и препоръчват решение, основаващо се на Рамката за пълноценна грижа за ранно детско развитие, засягащо сферите на здраве, хранене, ранно учене, отзивчиви родителски грижи и сигурна и безопасна среда.
.jpg)
Малки пропуски - големи последствия
(НЕ)Проследената бременност
Прекъснатите здравноосигурителни права нарушават достъпа на жените до пренатална грижа; неосигурените имат право на един преглед, както и пакет от изследвания, което е крайно недостатъчно, за да се предвидят и предотвратят евентуални усложнения. Впоследствие всяка година в България близо 7 000 деца се раждат от непроследени бременности, което е риск за здравето на бебето и майката. Поне една трета от тежките заболявания при недоносените бебетата се дължат на предотвратими усложнения от нелекувани инфекции на майката по време на бременността[4].
Лек срещу пари
Въпреки че децата до 3 г. имат безплатен достъп до медицинска помощ и специалисти, а НЗОК покрива някои лекарства частично или напълно, наличните средства за покриване на лекарства се оказват недостатъчни. Едва 11-13% от бюджета на НЗОК са за детско здраве, от които 5% са предназначени за лекарства[5]. Според проучване на Българската педиатрична асоциация от 2019 г., „за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства.[6]” Съответно заради финансови бариери, много семейства не могат да си позволят да лекуват пълноценно децата си.
Гладен мозък
Проучване на законодателната рамка в България, свързана с детското хранене, показва различни услуги в сферата. Те обаче нямат цялостен, интегриран характер, който паралелно да изгражда родителските умения и предоставя хранителна помощ[7]. Семействата, които се намират в сегрегирани и изолирани райони, имат ограничен достъп до подобни услуги, затова броят на недохранени деца там е съществен (47.2% от децата с ромски произход не получават поне едно хранене дневно, включващо месо, риба или пиле в сравнение с 9% от децата с български етнически произход). Допълнителни фактори като недостатъчна информация, подкрепа от медицински лица, както и нагласи на обществото, затрудняват изпълнението и обхвата на съществуващите модели за хранене и захранване на децата от тези семейства[8].
(Не)Развити родителски умения
Услуги за ранно учене и грижи за групата 0-3 г. се предлагат от здравния, социалния и образователния сектор. Поради ранната възраст, такива услуги са най-ефективни, когато се предоставят в дома на семейството. Въпреки това все още няма държавно финансирана национална услуга, чрез която с редовни посещения от здравни или социални работници в домовете на семейства с деца до 3 г., да се подпомага формирането на умения за полагане на отзивчива грижа и ранно учене. Това е предпоставка за липсата на умения у родителите, особено от уязвими групи, за стимулиране на ранното учене и предоставяне на отзивчиви грижи. Допълнителни дългосрочни последствия за някои от децата биха могли да бъдат забавянето в развитието и трудна адаптация в образователната система.
Валидна здравна и социална грижа
Около 250 хил. души в България нямат лични карти, а над 80 хил. са без постоянен адрес. От тях към 2021 г. 1686 жени с деца от 0-3 години нямат валидна лична карта, а 25 998 на възраст между 14-30 г. никога не са имали лични карти[9]. Техните основни граждански, политически и социални права са ограничени - невъзможност за здравно осигуряване, образование, обучение, придобиване на собственост, сключване на брак, гласуване, семеен живот и наследяване - така те остават „невидими”.
Ролята на междусекторната работа
Без промяна в структурата на секторните програми и услуги в България, няма да настъпи съществена, ефективна и справедлива реформа в политиката за ранно детско развитие. Организациите от мрежа „С грижа от 0 до 3“ подкрепят тази реформа, като поставят основата за поемането на допълнителна отговорност на заинтересованите страни и призовават всички семейства, институции и организации към сътрудничество за постигане на по-добро бъдеще за децата.
Може би изглежда, че здравният сектор има най-голямата отговорност, както и потенциала да допринесе най-много за по-доброто ранно детско развитие, но от съществено значение е сработването му и с останалите сектори - образование, социално подпомагане, финанси, водоснабдяване и канализация, закрила на детето и др. За целта се изисква междусекторен, цялостен подход, при който политики, програми и услуги работят координирано и систематично. Този подход взима предвид различните общности, отговаря на нуждите им, обогатява знанието им относно родителството и пълноценните грижи и предоставя ресурси, които да спомогнат за отглеждането и развитието на детето. В допълнение, трябва да се съобрази с всички страни, които имат роля в грижите за най-малките - правителство, гражданско общество, академични институции, частния сектор, семейства – защото приносът на всички заинтересовани страни е необходим.[10]
.jpg)
Предложения за подобрение на майчино и детско здраве и развитие
За да може всички майки и бебета да имат пълноценен живот е нужен равен достъп до прегледи и изследвания за проследяване на бременността на всяка жена, независимо от осигурителния ѝ статус. В допълнение от ключово значение са и услугите и грижите за пълноценното хранене, ранното учене, отзивчивите грижи и сигурната и безопасна среда.
Пълноценното хранене играе важна роля в развитието на децата.[11]. Затова е необходима подкрепа чрез обучение и консултиране по въпросите на храненето на децата от 0 до 3 г., както и регулярно хранително и материално подпомагане за семейства в риск.
Ранното учене започва от вкъщи. Когато родителите поддържат зрителен контакт, говорят, пеят и играят с децата, те развиват социалните и емоционалните им умения. Интеракцията с детето, освен това, развива структурата на мозъка. Ако семейството полага грижи и отговаря на нуждите на детето - храни го навреме, предпазва го от злополуки - то ще опознае света по-добре, ще научи за хората, взаимоотношенията, комуникацията. Така се стимулират връзките в мозъка[12]. Наличието на услуги за отзивчивото родителство в защитената среда на дома ще подкрепи семействата в изграждането на нужните знания и умения за стимулиране на ранното учене на децата.
Безопасната и сигурна среда в ранна възраст е от голямо значение за предотвратяване на болести и забавяния в развитието, които иначе могат да повлияят негативно на когнитивния, социално-емоционалния и физически потенциал на детето за цял живот[13]. Затова всички бременни, майки и деца от 0 до 3 г., трябва да бъдат правно овластени за равен достъп до здравни и социални услуги. За да може това да стане реалност, налага се въвеждането на улеснени процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация.
Статията е част от поредицата „Пълноценната грижа в подкрепа на ранно детско развитие“. Поредицата цели да представи взаимовръзката между областите здраве, хранене, сигурна и безопасна среда, ранно учене и полагане на отзивчиви грижи, подобряваща майчиното и детското развитие. Подкрепя нуждата от синхронизирана работа по всяка от темите чрез мерки за установяване на най-подходящата обстановка за децата. Обосновава дейността на инциативите на застъпническа мрежа „С грижа от 0 до 3“ за равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна, независимо от здравноосигурителния ѝ статус; подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана хранителна програма; разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст; достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи; осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3 г.
Източници:
[1] World Health Organization, United Nations Children's Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf, p.1.
[2] Unicef.org. 2017. Early Moments Matter for Every Child. [online] Достъпно на: https://www.unicef.org/media/48886/file/UNICEF_Early_Moments_Matter_for_Every_Child-ENG.pdf.
[3] Center on the Developing Child at Harvard University. n.d. InBrief: The Science of Early Childhood Development. [online] Достъпно на: https://developingchild.harvard.edu/resources/inbrief-science-of-ecd/.
[4] Доклад по проект „Наредба 26 в действие: за повече здрави бебета и щастливи майки”. (2021). Ц€НАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. сдружение ЛАРГО. с. 6-7. https://we-care.bg/download/3382/.
[5] Безплатни лекарства за всяко дете до 3 години - Защо в България плащаме най-много за лекарства, а сме на първо място по детска смъртност в ЕС? socialachievement.org. Достъпно на: https://socialachievement.org/bg/kakvo-pravim/novini/bezplatni-lekarstva-za-vsjako-dete-do-3-godini/270/.
[6] Ненова, Н. (2019, December 4). Само 11% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве. zdrave.net. Достъпно на: https://www.zdrave.net/Новини/Само-11--от-целия-бюджет-на-НЗОК-е-за-детско-здраве/n11368
[7] Джънкшън България, 2019. Изследване на политиките за пълноценна грижа за децата до 3-годишна възраст в България, Европейския съюз и други страни: Част I. Тръст за Социална Алтернатива. Достъпно на: https://we-care.bg/download/2844/.
[8] Национален Статистически Институт, 2020. Индикатори за бедност и социално включване през 2020 година. фиг. 12. Достъпно на: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2020_FRTG25T.pdf.
[9] Доклад по проект „Невидимите, които виждаме“. (2021). Анализ на информация относно лица без лични документи в България. Достъпно на: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2022/03/Доклад-анализ_Лица-без-документи_група-Сигурност.pdf.
[10] World Health Organization, United Nations Children's Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf.
[11] Graham, J. (2016, November 1). Nutrition and Health in Children and the Role of the Healthcare Worker. Ausmed Education Pty Ltd. Available at: https://www.ausmed.com/cpd/articles/nutrition-for-children.
[12] World Health Organization, United Nations Children's Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf. p.14.
[13] World Health Organization. 2019. Clean, safe and secure environments to support early childhood development. Available at: https://cdn.who.int/media/docs/default-source/mca-documents/child/early-child-development/clean-safe-and-secure-environments-to-support-ecd.pdf?sfvrsn=d09abfca_1&download=true.