През пролетта на 2022 г. изследователски екип от Университета в Утрехт, начело с проф. Йоост де Лаат, и в сътрудничество с „Алфа Рисърч“ пое да изготви изследване на резултатите, които специализираната патронажна услуга „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“ (ЗЗБЗБ) постига в България. Проучването допринася към едно важно, но силно недоразвито поле в научната литература – здравето и благосъстоянието на ромските деца не само в България, но и в Европа, и особено най-малките сред тях. Изследването показва, че извадката от майки от уязвими общности с първо раждане е значително по-слабо образована и по-бедна в сравнение с майките с първо раждане от общото население от същите два града. Същевременно, децата на майки от уязвими общности имат средно по-ниски резултати относно развитието в сравнение с децата на майки от общото население, измерени чрез въпросниците ASQ-3 и ASQ-SE. Освен че резултатите от ASQ са средно с 9,2% по-ниски от тези на децата от общото население, те са много по-склонни да попаднат в т.нар. „зона за насочване“, която индикира повишен риск от психосоциални и/или проблеми на развитието. Анализът установява също, че децата от уязвими общности се раждат значително по-леки – 3006 грама срещу 3262 грама, и е по-вероятно да имат ниско тегло при раждане (под 2500 грама).
Относно периода след бременността, майките от уязвими общности и майките от общото население съобщават за сходни благоприятни предпочитания към задължителните ваксини за тяхното бебе, а продължителността на кърменето е сходна, макар и под препоръчителната. Големи разлики има по отношение на здравноосигурителния статус на майката към момента на анкетирането (41% здравноосигурени майки от уязвими групи спрямо 99%, от майките от общото население на възраст 18 и повече години), по-висока честота на посещения в спешно отделение през първата година от живота на бебето, по-високи нива на пушене от страна на майката (49% спрямо 27%),. Значително по-високи средни резултати имат майките от уязвими общности по Скалата за самотност/социална изолация и по-ниски резултати по скалата за Контрол и умения за справяне (скала на Pearlin и Schooler), оценяваща дали човек смята, че шансовете му за реализация са под негов личен контрол.
Когато става въпрос за взаимоотношенията между майката и бебето, майките от уязвими общности съобщават за значително по-ниска честота на четене на книги на децата, разказване на приказки, назоваване на предмети, броене и рисуване, както и за игра с играчки.
Какви са постигнатите резултати от „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ в България?
Макар и извадките да са твърде малки, за да са представителни за страната, сравнението между двете контролни групи показва не малка част от проблемите, с които се сблъскват най-младите семейства в България. Резултатите на децата и майките, преминали през ЗЗБЗБ в България свидетелстват, че специализираната подкрепа има потенциала да променя животи – голямата част от резултатите са почти изравнени, а в някои отношения дори надминават тези на майките и децата от общото население.
Майките от ЗЗБЗБ имат по-разширени познания за това какво се случва по време на бременността, както със самите тях, така и с плода. Разбирането, че физическото и емоционалното състояние на бъдещата майка по време на бременността влияят на плода създава предпоставки за по-добра грижа както по време на бременността, така и след раждането. Изследването показва по-ниски нива на депресия и чувство за социална изолация сред майките, както и значително повишени знания за контрацепция и семейно планиране.
Едно от най-забележителните постижения на програмата в България е удължаването на периода на кърмене, като майките, участвали в ЗЗБЗБ, кърмят с поне 0.79 месеца повече от майките със сходен социално-икономически статус, които не са обхванати от програмата. Понижен риск за детето от развиването на сърдечни проблеми, диабет, остеопороза и др.; по-силна имунна система, понижени рискове от рак на гърдата и яйчниците за майката – това са само част от ползите на по-продължителното кърмене.
В допълнение, резултатите показват повишено внимание на майките към развитието на децата им. Отговорното родителство – основна тема в разговорите между патронажните сестри и майките – разчита на повишено внимание от страна на родителите към емоционалните и физическите нужди на децата, което на свой ред осигурява подкрепяща среда за развитието и ученето на най-малките.
В сравнение между двете групи майки в уязвимо положение, тези участвали в програмата по-често им четат книжки (23%) и разказват приказки (17%), броят и рисуват с тях (16%) и играят с играчки (8%). Заниманията с децата през първите две години са изключително важни за тяхното развитие – те развиват техните комуникационни и социално-емоционални умения, поставят основите на справянето с проблеми и стресови ситуации и развиването на устойчивост, които са ключови за училищната готовност на децата и имат отражение върху всички етапи на живота.
Именно в тези сфери са и някои от най-ключовите постижения на програмата: въздействието ѝ върху развитието на умения у децата, като участвалите в ЗЗБЗБ деца показват значително по-високи ASQ резултати, които са почти изравнени с тези на децата от общото население. Средният резултат на децата от ЗЗБЗБ е 81.4% от максималния брой точки на въпросника спрямо 82.2% за децата от общотото население и 73% за децата от уязвими семейства, които не са участвали в програмата.
В заключение, изследването показва, че близо 60-те посещения, които патронажната сестра прави при всяко семейство, имат изключително позитивно влияние върху детското здраве и развитие. Изследването показва, че дългогодишната работа на целия екип на ЗЗБЗБ постига заложените цели и адаптацията на програмата за българския контекст е повече от успешна.
За екипа на ТСА проучването на изследователския екип в Утрехт, ръководено от проф. де Лаат, освен признание за дългогодишните усилия, е и ценен инструмент за застъпничество: всяка година над 4000 майки под 20-годишна възраст в България раждат своето първо дете – всички те следва да могат да се възползват от подкрепа, която доказано помага на тях и техните деца да развият пълния си капацитет въпреки трудностите.
Финалният доклад, който можете да свалите в края на статията, обобщава анализа на над 700 интервюта, в които са използвани световно признати инструменти за оценка на ранното детско развитие и майчиното благоденствие. В България програмата се тества и прилага от 2016 г., като до момента над 420 млади семейства в София и Пловдив са получили подкрепа от патронажните сестри. Проучването, представено тук, е последната стъпка от пилотната фаза на програмата, която приключи през септември 2023 г. Резултатите от изследването са много обещаващи и потвърждават наученото до този момент от рандомизираните контролирани проучвания на резултатите от ЗЗБЗБ в други страни в последните 45 години. Повече за ЗЗБЗБ можете да научите тук.
В периода май-юли 2022 г. обучен екип на „Алфа Рисърч“ анкетира над 750 майки от три групи: 159 настоящи и завършили потребителки на програмата ЗЗБЗБ; 301 майки със сходен социално-икономически статус, но не участвали в програмата и 305 майки от общото население. Работата с двете контролни групи позволява както да се съпоставят ефектите на ниския социално-икономически статус върху изхода от бременноста, детското развитие и състоянието на майките, така и да се измерят резултатите от интервенцията.
Инструменти за оценка
В проучването бяха използвани световно признати и доказали се през практиката инструменти за скрининг на детското развитие и за оценка на майчиното благоденствие. Въпросникът ASQ-3 (Ages & Stages Questionnaire), който е адаптиран и за България, измерва развитието на децата в пет ключови сфери: комуникация, груба моторика, фина моторика, решаване на проблеми и социални умения. ASQ-SE от своя страна служи за скрининг на социално-емоционалното развитие на децата.
KAP (Knowledge, Attitudes and Practices) от друга страна, е въпросник, насочен към майките: той събира информация както за родителските им умения и практики, така и за социално-икономическия им статус и житейски условия.
Във въпросника за майката бяха включени няколко допълнителни инструмента: въпросник за депресия (PHQ-9), инструмент за измерване на индивидуалното чувство за контрол и умения за справяне (скала на Pearlin и Schooler), инструмент за измерване на самотата и социалната изолация, както и оценка на родителските практики и нагласите, свързани с отглеждането на деца (AAPI).