16 септември, 2024, София
Мисията на Тръст за социална алтернатива е насочена към преодоляване на дълбоките социални неравенства и изграждане на демократично общество, основано на ценности, които подчертават значението на многообразието, приемането на различията и равнопоставеността на всички граждани. Чрез нашата работа като неправителствена организация се стремим да създадем среда, в която всеки човек, независимо от своите социални, етнически, културни или икономически различия, да има равни възможности за участие и принос към обществото.
Съвременното общество е изправено пред сериозни предизвикателства, като военни конфликти, здравни пандемии, природни катаклизми и спирала от икономически кризи. Някога отстояващо правата и свободите на различните обществени групи, българското общество все по-често губи нишката на демократичната тъкан, вплетена в призива на Конституцията на Републиката – да запази верността си към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост.
Загърбването на правата на личността, достойнството и сигурността, принципите на правовата държава, са основен белег на уморената и болна демокрация. Тази, която обезсърчава правото на свободата на сдружаване и свободата на изразяване, която е крайъгълен камък за общество, вярващо в плурализма и основните човешки права на всеки отделен индивид.
Инициативата за въвеждане на закон за регистрация на чуждестранните агенти в Народното събрание на Република България, би могла да окаже сериозно и пагубно въздействие върху бизнеса, академичните среди и икономиката на България като цяло. Такъв закон би изисквал организации и лица, които получават финансиране от чуждестранни източници, да се регистрират като “чуждестранни агенти”. Това създава сериозни рискове за бизнеса, особено за тези компании, които оперират с международни партньори или инвестиции. Налагането на подобен закон би могло да доведе до затруднения при привличането на чуждестранни инвестиции, което ще ограничи възможностите за растеж и иновации в различни сектори.
Едно от най-сериозните последствия от такова законодателство би било влошаването на икономическата ситуация в България. Възможният отлив на чуждестранни инвеститори, намаляването на иновациите и ограничаването на международното сътрудничество в бизнеса и образованието ще допринесат за икономически спад. Множество малки и средни предприятия, които зависят от международни партньорства и финансиране, биха били изправени пред сериозни предизвикателства, включително фалити и загуба на работни места.
Подобна правна рамка обрича всяка нация на изолация. В рамките на Европейския съюз вече има пример за държава, която водена от стремежа си за опазване на националния суверенитет от потенциално зловредно влияние от международни организации, бизнеси и академични институции представлява красноречива илюстрация за сериозните икономически предизвикателства, включително висока инфлация, нарастващи цени на енергията, и по-бавен икономически растеж. Отчуждаването от по-стабилните и големи международни пазари е риск, който българската държава следва добре да обмисли, в хода на дискусията за подобни законодателни инициативи. Нещо повече, политиката на изолация на Унгария доведе до ограничаване на финансовите възможности за страната, като член на Европейския съюз. В резултат на това в момента се сблъсква с нарастващ икономически спад и намалени перспективи за растеж в сравнение със своите съседи, които остават по-свързани с икономическите и политическите рамки на ЕС.
Освен това, такъв закон би могъл да има значително отрицателно влияние върху академичните среди. Българските университети и научни институти често разчитат на международно сътрудничество и финансиране за провеждане на изследвания и развитие на нови технологии. Въвеждането на регулации, които ограничават тези връзки ще затруднят достъпа до международна финансова подкрепа и академични партньорства, което от своя страна ще забави развитието на науката и иновациите в страната.
Етикетът „чуждестранен агент“ носи риск и за обществените, национално представените и по-малките медии в страната. Накърняването на доверието, което и без това бележи рекордно ниски нива през последните години сред българските граждани спрямо медиите в страната ще продължи и ще доведе до по-дълбоко заклеймяване на източниците на информация. Това от своя страна ще повиши обществения скептицизъм относно почтеността на тяхната журналистика. Смразяващият ефект върху медиите, разчитащи на международно финансиране за независими репортажи, разследвания или съдържание, свързано с правата на човека или борбата с корупцията ще бъде голям и ще доведе до заглушаване на различните гласове и гледни точки, които са решаващи за търсенето на отговорност от властимащите. В дългосрочен план подобен закон може да подкопае свободата на печата, да заглуши независимите гласове и да отслаби ролята на медиите като стълб на демокрацията.
В допълнение към икономическите последици, съществува и риск от негативно въздействие върху гражданското общество. Гражданските организации, които получават подкрепа от международни донори, могат да бъдат стигматизирани като „чуждестранни агенти“, което ще ограничи тяхната ефективност и ще попречи на тяхната мисия за социална промяна и защита на правата на уязвимите групи.
Прокарването и безкритичното приемане на подобни законодателни инициативи ще има сериозни последствия за свободата на словото, правото на сдружаване, гражданското общество и демокрацията в България. Това допълнително ще отслаби демократичните институции в страната и ограничи свободата на българските граждани. Оставянето на следа в българската модерна история не следва да бъде за сметка на най-бедните и уязвими групи в обществото и компромис с ценностите на съвременното европейско демократично общество, основаващи се на дългогодишни традиции на демокрация, човешки права, върховенство на закона и социална справедливост.
За запазването на демократичните устои, българските граждани могат да разчитат на координирани действия за повишаване на осведомеността и мобилизиране на гражданското общество. Това включва не само активната роля на гражданските организации, но и ангажираността на всеки отделен гражданин, който твърдо вярва във фундаменталните права и свободи. Всеки човек може да допринесе, воден от необходимостта да защитава демокрацията, правото на свободно изразяване и независимостта на медиите.
Необходимостта от колективни усилия се изразява в участието в обществени дискусии, както и в застъпничество за промени в законодателството, което да гарантира, че България ще остане на пътя на демократичните ценности и европейските стандарти. Гражданското общество трябва да покаже, че демократичните права не са даденост, а нещо, което трябва да се защитава активно и непрекъснато.