Вече 5 години фондацията работи по проект "Млади ромски педагози", чиято цел е да приобщи ромските деца към ученето още от детската градина. Вярваме, че посещаването й е основополагащо за бъдещата житейска и професионална реализация на децата. За да изпълним целта си, ние от ТСА помагаме на детски градини в страната, които работят с ромски общности, да наемат на работа квалифицирани учители, произхождащи именно от тези общности - по този начин се съдейства за разрешаването и на друг проблем - този със задържането на квалифицирани и мотивирани педагози в малките населени места.
Интервю на програмния директор Евгения Волен за "Дойче Веле": Към кого е насочен проектът и какво още се цели с него?
Всяка година партниращите ни регионални организации намират детски градини, които вярват в ползите от това да наемат на работа учител от местната общност. Проучва се потенциала на общността, обявява се конкурс и заедно с детската градина се избират победители, които преминават през подготовка за прием в университет. Студентите получават финансова подкрепа до края на следването си и всяка година стажуват по три седмици в избраната детска градина. Организираме допълнителни обучения и работим с тях, за да придобият самоувереност. След като се дипломират, детските градини имат възможност да ги наемат на безсрочни трудови договори.
По този начин се стремим да предложим местни решения за посрещане на местните нужди. Идеята ни може да бъде приложена и извън населените места с концентрирани ромски населения. Надяваме се в бъдеще общините да припознаят и приложат сами модела, който сме изградили.
Работим както с ученици от 11 и 12 клас, така и с вече завършили средното си образование, като например образователни медиатори, които искат да повишат квалификацията си. Повечето студенти учат предучилищна педагогика. Подкрепяли сме и свързани специалности, като логопедия. Участниците ни са предимно роми и етнически турци, но сме приемали и етнически българи, които живеят интегрирано в тези общности.
Как възникна идеята? Каква е била нуждата от учители в детските градини? Има ли недостиг и сега?
През 2014-2018 година осъществихме мащабен проект в 236 детски градини, който даде начало на процеса на премахване на таксите за посещаване на детска градина в България. Обикаляйки тези детски градини из цялата страна, липсата на учители от ромски етнос ни направи силно впечатление. В същото време, директорите на същите тези градини ни споделяха колко трудно е да намерят учители, желаещи да работят с уязвими групи. Така се роди идеята за "Млади ромски педагози".
Наемането на квалифицирани детски учители в села и квартали с ромско население днес е по-лесно, но въпреки увеличеното заплащане, задържането на кадри продължава да е предизвикателство. Възнаграждението се явява външен мотивиращ фактор, докато за ежедневна работа с уязвими групи вътрешната мотивация се явява ключова за задържането на кадрите. В този смисъл, нашата инициатива продължава да е все така актуална и търсена сред партниращите ни детски градини.
Колко младежи са получили шанс да учат педагогика по проекта?
Към днешна дата сме подкрепили общо 77 души да кандидатстват в университет, от които 77% са приети да следват. Поради миграция и други семейни причини, в момента участниците са 43-ма.
Колко са започнали вече работа?
Първият ни дипломирал се участник вече работи на безсрочен трудов договор като детски учител. Очакваме още 10 души да се дипломират тази пролет. Тринайсет студенти вече работят в детски градини, а други 12 работят като медиатори към общини или социални услуги. С други думи, повече от половината от студентите ни вече работят в полза на своите общности.
Какви биха били резултатите в дългосрочен план?
Усилията ни всъщност са насочени към децата на възраст за детска градина от ромските общности, защото вярваме, че детските учители от ромски етнос са част от изграждането на среда, която може да приобщава децата към ученето.
Такава среда им помага да се почувстват приети такива, каквито са, такава среда може точно да интерпретира поведението на децата, културните им навици, а и преводът от ромски на български е по-точен.
Подобна среда помага на децата да се почувстват приети такива, каквито са, тя интерпретира точно поведението им, и най-вече, залага еднакво високи очаквания за успеха на всяко дете.
Учителите от ромски етнос имат положителен ефект и върху родителите – върху техните стремежите и върху ангажираността им към ученето на децата. И не само това: те често са първите с висше образование в семейството си, а понякога и в общността. Те прокарват пътека, по която и други да посмеят да тръгнат вярвайки, че имат шанс да успеят.
Половината от участниците ни живеят в села. Там често липсват местни източници на устойчива прехрана, какво да говорим за професионално развитие. Затова наемането на млади учители от общността е своеобразен шанс за цялата общност да оцелее и да се развие. Много важен е и ролевият модел. Тези хора често са първите не само в собственото си семейство, но и в общността си с висше образование. И те са като един светъл лъч за семействата и за общностите си. Вдъхновяват и други младежи да тръгнат по пътеката на образованието.
Както споменах, в България почти няма детски учители от ромски етнос. Всеки участник в "Млади ромски педагози", който успее да се дипломира и започне работа в детска градина, внася в образователната система различен опит и перспектива върху целите и методите на ученето, и върху взаимодействията с колегите и родителите. Подобно разширяване на хоризонтите на образователната ни система може само да я обогати и укрепи, което е в полза на цялото общество.
Според проекта всяка година младите ромски педагози трябва да полагат доброволчески стаж от 100 часа, което са две седмици и половина в детската градина. Има доста участници във Врачанско, Варненско, Тунджа, Сливен. Всички млади ромски педагози остават в професията, защото уговорката с тях е, че като бъдат назначени, трябва да положат усилия поне пет години да работят в детска градина.
Каква част от ромското население в България има средно образование и каква част е завършила университет?
Наше представително проучване върху образователните постижения на ромите в България от 2020 година показва, че 23% от ромите имат завършено средно образование, докато почти 3% имат завършено висше образование, като при по-младите роми наблюдаваме по-добри от тези осреднени резултати.