Българските ученици са на последните места по глобална компетентност, според проучване на PISA от 2018 г. Въпреки че владеят по няколко чужди езика, българчетата демонстрират ниски глобални компетенции[1]. Тези резултати едва ли изненадват някого, имайки предвид тенденцията България да заема последните места в почти всяко образователно. Глобалната компетентност, обаче, ще става все по-актуална, защото се отнася до основните хоризонтални ценности и принципи на Европейския съюз. Накратко, глобална компетентност е предразположеността за ангажиране със знания и умения в разговор и решения по локални и глобални въпроси, отчитайки интеркултурността и правото на всеки да допринася в този процес.
Защо е важно да знаем английски (или други чужди езици)?
Ученето на чужд език се е превърнало във всекидневна норма – както на учениците, така и на възрастните. А вече дори и на децата, които изговарят перфектно репликите на любимите си анимационни герои. Навлизат нови термини, които стават част и от разговорния български език.
Въпреки факта, че английският език става неизменна част от живота ни, според организацията Британски съвет има огромно несъответствие между нарастващата пазарна нужда от хора, владеещи английски език и стратегиите, необходими за справянето с това предизвикателство. Английският език не се разглежда просто като изискване за работа, а като ключово умение, което може да окаже значително влияние върху бизнес резултатите и представянето на служителите.
Достъпът до иновативно и качествено обучение по английски език предопределя интереса на младите хора към това ключово умение и всеобхватното му овладяване. Уви, доброто обучение по английски език е все така финансово недостъпно за младежи от по-бедни семейства или живеещи далеч от големите урбанизирани населени места. Сред тези младежи са и ромските ученици, които рядко прозират перспективата за реализация с английски език.
Защо и как съчетахме английския език с глобалната компетентност?
Нагласите към ромските ученици в училище традиционно се свеждат до възприемането им като деца с ограничени способности в рамките на танцувалните и певческите им умения, талантливо боравещи с музикални инструменти. Този стереотип успешно се предава от поколение на поколение. Устойчиво се е настанил в съзнанието на всички по веригата - учители, родители, деца, политици, експерти и т.н. За съжаление, очакванията имат силата да предопределят представата на всяко дете за него самото
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ направи трето своеобразно продължение на проекта „Код Успех“ - „Стъпка към успеха: достъп до английски език за младите хора в ромските общности - 3“, с който се продължи традицията за качествено иновативно обучение по английски език с усвояване и развиване на граждански умения на ромските младежи. Идеята е те да бъдат насърчавани да останат в училище и след време да са по-подготвени да си търсят работа. Проектът има за цел и повишаването на самоувереността и вярата в собствените възможности, развиването на глобална компетентност и преоткриването на други силни страни на учениците. ТСА се стреми да постигне тези цели чрез различни свои инициативи, модели и подходи.
ТСА организира хибридни курсове по английски език съвместно със сдружение „ЛАРГО“-Кюстендил в 5 населени места – Лом, Кюстендил, Ловеч, Пещера и Сливен. Подборът на ученици в гимназиален етап започна в края на 2021 г., а курсовете стартираха в началото на 2022 г. За обучението кандидатстваха близо 120 ученици, а местни координатори на организациите организираха процеса на селектиране според образователните постижения и мотивацията на кандидатите. По този начин бяха сформирани по две групи от по 10 ученици на всяка от петте локации - общо 100 младежи от семейства, които не могат финансово да покрият този ангажимент за децата си. Български учители по английски език и учители-доброволци по програмата „Фулбрайт“ на САЩ в България активно се включиха в обученията и отделиха 120 учебни часа. Фокусът на срещите с учителите от „Фулбрайт“ беше насочен към развиване на комуникационните умения по английски език на учениците. Освен това, те запознаха учениците с американските култура, ценности и история.
В рамките на 12 месеца най-мотивираните и ангажирани в курсовете участници имаха възможност да участват в три неформални обучения за развиване на ключови меки умения. По време на тези работилници в Благоевград, Пловдив и Велико Търново учениците развиваха и затвърждаваха своите компетентности за сътрудничество, критично мислене, комуникация, креативност, увереност за инициативност. Основните теми, през които това се случваше бяха: доброволчество, лидерство, демокрация, гражданско общество, екология, климатични промени, политика и др.
Обучителите се стремяха да подкрепят учениците в процеса на комбиниране на своите знания с талантите на другите, да насърчат способността им за обективно анализиране и оценка на малки предизвикателства от техните населени места, за които да намерят консенсусно и устойчиво решение. По време на сесиите бяха разглеждани и функциите и отговорностите на институциите на местно, регионално и национално ниво. Привнасяха се опит и ноу-хау от други страни в Европа, където идентични трудности вече са отживелица. В рамките на упражненията ромските младежи се учеха да говорят пред публика, да защитават идеите си, като обмисляха не само това, което казват, но и начина, по който се изказват. Целият подход помогна на учениците да повишат своята увереност да изразяват и заявяват своята позиция.
По време на трите неформални обучения актрисата Наталия Цекова представяше пред учениците своите постановки, което за много от младежите беше първи досег до театралното изкуство. Пиесите провокираха разговори и дискусии за култура, история, идентичност, гордост и теми, които вълнуват участниците. Популярната ромска актриса, освен като ролеви модел за много млади хора, предизвикваше младежите така, както го прави и със съвременното българско театрално творчество - с дълбоки разкази и примери от ромското минало и настояще, като посяга и на табута.
В Благоевград стипендиантките на „Тръст за социална алтернатива“, които се обучават в Американския университет в България (АУБГ) – Цветана и Елвира, организираха посещение за учениците в университета, като им разказаха за възможностите и процеса на прием. Тяхното посещение съвпадна с провеждането на HackAUBG (хакатон - маратон по програмиране), което даде възможност на ромските ученици да се докоснат до едни от най-добрите млади IT специалисти в България. Освен за живота в университета, Елвира и Цветана споделиха с младежите за трудностите, през които са преминали, за да стигнат до своето място сега, за битките и предизвикателствата, за огромните усилия и труд, които са положили. Личните разкази вдъхновиха младежите да повярват, че е възможно роми да учат в Американския университет.
В Пловдив учениците имаха възможността да намерят вдъхновение в други трима стипендианти на „Тръст за социална алтернатива“ – Мария, Кънчо и Емилиян, които са студенти съответно по „Медицина“, „Фармация“ и „Дентална медицина“ в Медицинския университет в Пловдив. Личните им истории разчувстваха младежите, защото част от тях споделиха, че срещат същите предизвикателства и са изправени пред идентични дилеми – както в училище, така и в своите семейства и общности. Мария, Кънчо и Емилиян бяха живият пример, че и в сферата на медицината има място за бъдещи ромски професионалисти. Мечтата да станат лекари рядко достига ромските деца, защото в обкръжението и средата си те почти никога не срещат човек от общността, развил се като лекар.
Участници в обучението във Велико Търново имаха възможност да се срещнат със Силвия Станчева от Център „Амалипе“ и Кадрин Хасанов от Постоянна ромска конференция. Те водиха отворен, но и предизвикателен разговор с младите хора. Провокираха ги с въпроси за тяхната роля, ангажираност и отговорност за развитието на ромските общности. Учениците от първа ръка чуха и дебатираха по теми, свързани с изграждането на гражданско общество, смисълът хората да се самоорганизират и борбата за социална справедливост. Ромските момичета и момчета се впечатлиха от личните истории на Силвия и Кадрин и получиха ценен исторически поглед и урок.
Почти всички младежи, включили се в обученията, споделяха, че посещават дадения град за пръв път. Повечето от тях бяха виждали част от забележителностите и историческите места само на снимки в учебниците и имаха възможността на живо да посетят Стария град в Пловдив, Царевец и музея „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново.
В допълнение на наситената програма, всички участници получиха и покана от народния представител Елисавета Белобрадова да посетят Народното събрание в София. Така те успяха да разгледат сградата на парламента, да се запознаят с неговата история, както и да наблюдават редовно пленарно заседание. По време на тяхното посещение беше организирана и дискусия с група народни представители по теми, свързани с младежката политика, участието на ромите в българската политика, ролята и функцията на НС, процесът на създаване на закони и др.
Над 80% от учениците завършиха целия курс на обучение по английски език. Повече от половината от всички младежи повишиха знанията си по английски език с поне едно ниво.
Ученето чрез общо и споделено съпреживяване доказа още веднъж своята висока добавена стойност. Без значение от произхода на участниците, различията между тях допринасят за по-пълното, ефективно и полезно преживяване на младежите. Неформалният подход, учебните екскурзии и делегирането на отговорност на учениците развиха уменията им за учене, повишиха ангажираността във формалното образование и надградиха собствените им мечти и амбиции. Учениците успяха да надхвърлят хоризонта на всекидневието си, който им е наложен от заобикалящата ги среда.
Българската образователна система все още не успява да развива нестереотипна перспектива за реализация на ромските ученици - изучаващи чужди езици, конкурентоспособни и амбициозни. Нещо повече, често дори бива накърняван порива на всички ученици да си сътрудничат, да намират решения на общите предизвикателства. Тенденцията българската образователна система да разчита на частните уроци разтваря „ножицата“ на образователните неравенства. Това влияе и върху възможността младежите да избират училището, в което да продължат своето образование[2]. Всички ученици, с ограничени финансови възможности, не могат да си позволят допълнителни уроци и подготовка. В последствие, това ограничава техните възможности за растеж и развитие. Перспективата за успех на всяко дете, обаче, може да се промени по всяко време. Това нагледно се вижда в продължението на проекта „Код Успех“. Всяко дете може и притежава потенциал да успее. Нужна е само възможност, която да го изведе над предразсъдъците, които силно ограничават и потискат потенциала му. С малка, но достатъчна подкрепа, всяко дете може да преодолее неравенствата с лекота.
[1] https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/26/4131419_prouchvaneto_pisa_bulgarchetata_sa_sred/
[2] https://issuu.com/oecd.publishing/docs/big-picture-thinking-educating-global-competence
[3] https://www.mon-nmuciot.bg/?npkp
[4] https://www.nsi.bg/bg/content
[5] https://www.marginalia.bg/aktsent/slonat-na-neravenstvata-kojto-nikoj-ne-zabelyazva/