Днес, 17-ти ноември, е Световният ден на недоносените деца. В световен мащаб 1 от 10 бебета се ражда преждевременно - това е приблизително едно бебе на всеки две секунди. През последното десетилетие процентът на преждевременните раждания почти не се е променил, а на някои места той се увеличава. През 2020 г. се очакваше близо 1 милион новородени да умрат поради усложнения от преждевременното раждане (едно бебе на всеки 40 секунди), а милиони други да оцелеят с увреждания, които следват тях и семействата им през целия им живот. Преждевременното раждане е най-големият убиец на деца под 5-годишна възраст, като е причина за повече от една трета от всички неонатални смъртни случаи (през първия месец от живота), а неонаталните състояния са водещата причина за загубата на човешки капитал в най-новите оценки на глобалното бреме на болестите, непроменени от 1990 г. насам.[1]
Съгласно дефиницията на Световната здравна организация ниско тегло при раждане е тегло по-ниско от 2500 гр. То обичайно се дължи на недохранване на майката, здравословни проблеми на майката (напр. високо кръвно налягане), характеристики на майката (напр. висока, ниска възраст при раждане) или други фактори (пушене, алкохол и т.н.). Основни негативни последици за развитието на детето са забавеният растеж и понижаването на възможностите за усвояване на социални умения.
Данните на НСИ за 2021г. и 2022г. за България показват, че въпреки намаляването по брой на родените с много ниско тегло бебета (до 1500 гр.), делът на децата с тегло 1500-2499 гр. от общия брой родени се увеличава от 8.11 на 8.28.
Данните за децата, родени с тегло под 1500 гр. през 2021 и 2022 г. показват, че докато в някои области като Монтана, Габрово, Сливен и Пазарджик делът им намалява, има области в страната, в които и през двете години този дял е устойчиво по-висок от средния за страната – Добрич, Русе, Враца, Ямбол. Тези данни пряко кореспондират с тези за детската смъртност и отговарят на научно доказаната връзка между раждане с ниско тегло и детска смъртност. Те дават възможност да се направи извода, че в областите Добрич, Русе, Враца и Ямбол рисковете за здравето и развитието на децата под 1 година са силно изразени. [2]
През последната година, у нас беше направена важна крачка в посока намаляването на здравните рискове по време на бременността. Благодарение на усилията на мрежата „С грижа от 0 до 3“, от началото на 2023 г. влязоха в сила промени в Наредба 26/2007 г., които дават достъп на здравно-неосигурени бременни жени до 4 профликатични прегледа, лабораторни изследвания и до 2 хоспитализации при рискова бременност. На дневен ред е необходимостта от подобряване на начините да бъдат информирани и стимулирани АГ-специалистите да извършват прегледите по променената наредба, за да бъде постигнат по-голям обхват и подобряване на профилактиката на преждевременните раждания и заболявания на новородените в страната.
Друга мярка, която би имала значително въздействие върху подобряване на здравните показатели по време на бременността, това е въвеждането на специализирана патронажна грижа за най-уязвимите бременни жени. В момента такава услуга се предоставя от фондация „Тръст за социална алтернатива“ София и Пловдив по метода „Заедно – Здраво бебе, здраво бъдеще“, която е най-успешната програма за ранно детско развитие за уязвими групи в световен мащаб. Програмата включва индивидуални посещения на обучени патронажни сестри в домовете на записаните в програмата потребители. Посещенията започват в началото на бременността (със записване в програмата не по-късно от 28-та гестационна седмица) и приключват, когато детето навърши 2 години. Програмата има за цел да подобри (1) пренаталното и майчиното здраве и изхода от раждането, (2) здравето и развитието на детето и (3) икономическата независимост на семейството.
В момента се полагат усилия да се интегрира програмата като услуга, предлагана от националните здравна и социална система. Поддържането на такава услуга в България има икономически смисъл, тъй като програмата има голям потенциал за насочване на ограничени ресурси към тези, които са най-застрашени и които биха имали най-голяма полза от тях – за по-добро здраве и по-добър достъп до здравни грижи и социална подкрепа за отделните лица, както и за по-добро майчино и детско здравеопазване в по-широк план.
[1] Born too soon: decade of action on preterm birth. Geneva: World Health Organization; 2023. Licence: CC BY-NC-SA 3.0 IGO. (https://creativecommons.org/licenses/ by-nc-sa/3.0/igo/)
[2] Рискови фактори за децата и младите майки в България, юни 2023. (https://socialachievement.org/web/files/richeditor/dokumenti/Eligibility-Criteria-NFP-Bulgaria_Maya-Grekova%202023.pdf)