Безспорни са ползите от прилагането на патронажната услуга за уязвими майки „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ за здравето и ранното развитие на децата, както и за подобрения родителски капацитет на включените семейства. Програмата би имала още по-голям ефект, ако получи широка подкрепа от всички заинтересовани страни у нас и се приложи на национално ниво. Около тези две мнения се обединиха участниците в Националния консултативен съвет по патронажната програма на ТСА, начело със зам.-министъра на труда и социалната политика Адриана Стоименова, представителя на СЗО в България доц. Михаил Околийски, доц. Красимира Костадинова от Националния център по обществено здраве и анализи и директора на болница „Шейново“ д-р Румен Велев.
„Програмата е важна и вярвам, че можем да намерим общи решения, така че тя да стане устойчива и да разшири обхвата си“, увери зам.-министърът в изказването си на форума, който се проведе онлайн на 23 февруари 2021 г. и събра над 20 представители на държавни институции, професионални медицински организации, лекари и НПО. Г-жа Стоименова очерта и конкретни финансови инструменти, които биха могли да дадат перспектива на патронажната услуга, и акцентира върху важността да се положат усилия за работеща инфраструктура, която да гарантира грижата за най-малките.
По време на Консултативния съвет беше представен напредъкът от директната работа на патронажните сестри по услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ в София и Пловдив, както и нейното адаптиране в условията на пандемията от Ковид-19. Вторият основен акцент на срещата беше анализ на ефективни практики за пълноценна грижа в ранна възраст – част от изследване на агенция „Джънкшън“ по инициатива на ТСА. Представените примери от Естония, Северна Македония и Хърватия илюстрираха добри практики в сферата на патронажната грижа и достъпа до здравеопазване на здравно неосигурени бременни жени – решения, които биха могли да намерят място и в българския контекст.
Представената информация предизвика полезна дискусията сред участниците за острия дефицит на кадри като акушерки и медицински сестри в здравната сфера, както и за липсата на фокус върху майчиното и детско здраве в рамките на новия проект за Национална здравна стратегия до 2030 г. Обсъдени бяха и затрудненията, които произтичат от наличието на неосигурени бременни жени у нас – както за самите пациентки, така и за здравните специалисти, в чиято грижа те попадат, доста често твърде късно в напреднала непроследена бременност. Според експертите тези жени трябва да придобият статут на здравно осигурени, което няма да изисква голям финансов ресурс.
Подобни разговори бяха инициирани и на проведените по-рано два местни консултативни съвета по програмата в София и Пловдив. Целта на тези форуми е да изградят мрежа от съмишленици и механизми за насочване на млади жени, като в същото време създават и платформа за експертни дискусии по теми в сферата на ранното детско развитие и възможности за устойчивост на патронажната услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“.