Здравейте, моето име е Е. Х. На 20 години съм и съм от неголям град, разположен на север от София. От ромски произход съм и живея в София в един от най-големите ромски квартали.
*Така започва поредната история, която публикуваме от страницата на "Ковид-19 и другия фронт".
Всички споделени тук истории са на хора, които ТСА е подпомогнала.
Е.Х. разказва, че живее с пъртньора си от 3 години и има момиченце на 2 години.
Когато станах майка, разбрах на каква силна любов съм способна. Осъзнах, че всички емоции и преживени моменти дотук, са нищо в сравнение с чувството да разбереш, че едно малко ангелче ще се появи в твоя живот.
За да видя моето прекрасно дете, трябваше да премина през много трудности.
Не бях готова за това. Но всъщност коя млада майка е готова?
Когато станах майка, разбрах какво е да не можеш да спиш цели денонощия от притеснение и страх за детето, което е болно или неспокойно.
Та нали това означава да си родител? Да се страхуваш за своето дете.
Една от моите мечти е да стана детски учител. Да работя с малки прекрасни деца и да ги уча от най-ранна възраст. Друга моя мечта е да пътувам, да опозная други култури и етноси, както и забележителности прочути из целия свят.
Силно мечтая и моето дете да завърши своето образование и да следва своите мечти и да помага на хората, както се опитвам да им помагам и аз.
Да живееш в толкова голям ромски квартал е страхотно. Тук никога не е скучно. Всеки ден има празненства наоколо, особено през лятото. В тази общност човек много бързо би си намерил приятели. Ромите са добродушни хора, които винаги са готови да ти помогнат. Сред тях, разбира се, има и такива, които имат свои вярвания и се опитват да ги наложат на останалите около тях.
Едно от тези вярвания е, че когато едно младо момиче се омъжи, дори и да е малолетна, е съвсем нормално да роди и да стане млада майка. Някои от хората от това общество не мислят в перспектива. Не си дават сметка, че когато едно момиче се ожени на 15 години, например, тя ще има много по-малко възможности за работа и да завърши образованието си.
Други пък са точно противоположното на тях. Както във всяка общност, така и в ромската, има и плюсове и минуси.
Лошото е че децата, които са станали жертва на ранни детски бракове, дори и по волята си, след време се отчайват. Има момент, когато все още са млади, на 20, на 30 години, но осъзнават, че нямат мечти, че са сгрешили. Трябва да ги подкрепи тези млади момичета и жени, да им покажем, че нищо не е загубено и никога не е късно да последват мечтите и целите си.
Трябват им примери, ролеви модели, които да им покажат, че няма значение какъв е цветът на кожата ти или начина на говорене. Всеки може да постигне това, което иска, стига да има желание. В моята общност има много проблеми , които трябва да бъдат разказани от някой, за да бъдат чути и да можем да намерим решение за тях.