Деница Веселинова работи в ЦДГ №8 „Пролет“ в Монтана. 24-годишната учителка от ромски произход завършва магистратурата си с отличие и се радва на възможността да работи с деца от тази общност. Детското заведение е обхванато по проект „Готови за училище“ и за ефекта му, както и по други въпроси с Деница разговаря Спаска Петрова от Сдружение „Нов път“.
Какво Ви мотивира да станете детски учител?
Професията на детския учител е призвание, за което най-важното е обичта към децата. Ние не трябва да забравяме детето в себе си. Учителят тук умее да фантазира, да пее, да танцува, да рисува, да бъде артист, умее да разбира психиката на децата. Детската градина е втория дом на децата, където те прекарват цял ден. Затова се търсят все по-нови подходи, с които да помогнем на децата не само да запомнят информацията, която им поднасяме, но и да ги научим да мислят самостоятелно.
Децата са най-чистите и невинни същества в този изпълнен с негативи свят. Те ме зареждат с енергия и ме карат да бъда по-добра, да си поставям все по-високи цели. Когато съм сред децата, забравям проблемите и се усмихвам постоянно, защото се чувствам отново дете. Грейналите им очички пораждат у мен надежда и желание заедно да откриваме света, да творим прекрасни неща.
Също така винаги съм считала, че учителската професия е една от най-важните и отговорните в едно общество, защото учителят е човекът, който спомага за изграждането на характерите.
Какви са предимствата на ранното образование за развитието на децата според Вашия опит?
Действително най-важни са първите седем години от живота. Детството е уникално по своята същност. Няма друг период в развитието на човека, който да е така емоционален и нравствено чист, с такъв заряд за напредък и развитие. Това е времето, в което в широк мащаб се развива заложеното у детето. Всяко дете се нуждае от детска среда и чрез развитието си в такава то се чувства по-спокойно, по-самостоятелно и свободно. С натрупаните в детската градина знания, умения и навици децата по-бързо се ориентират в общочовешките ценности и по-рано се адаптират към учебната дейност. Вече споменах ролята на учителя, но на първо място трябва да се мотивират родителите на децата да осигурят постоянно присъствие в детската градина. Освен вече казаното, през тези години се формира и правилния говор на български език - децата при нас са изцяло от ромски произход. Познавам много добре същността на ромската общност, култура, празници, традиции и обичаи и за мен е удоволствие да съм учител в тази детска градина. Така имам възможност да дам добър пример на децата да продължат образованието си.
Какви инициативи подкрепя проект “Готови за училище” във вашата детска градина?
При започване на проекта през есента на 2014 г. част от включените деца никога не бяха посещавали детска градина. С течение на времето родителите се убедиха, че при нас се работи усилено и се дават по-големи възможности на децата да се развиват и доказват. Това, което предложиха от „Готови за училище“, беше невероятно – някой да заплаща месечните такси за редовно посещение на децата, да подсигури учебни помагала, както и да поеме задължителните първоначални медицински прегледи. Това досега не се бе случвало. Детската градина е малка по площ, но занималните ни са подредени и уютни, което дава възможност на малчуганите да се чувстват добре. През лятото на 2015-а децата ни бяха включени в оспорвано състезание за детска рисунка на тема: ,,Готови заучилище‘‘. На регионално ниво в Бяла Слатина нашите участници спечелиха първо и второ място; взехме награда и на национално ниво в София. Екскурзиите, организирани около състезанието, както и получените награди и подаръци донесоха много приятни емоции за всички деца. Дълго време бяха тема за разговор спомените за игрите и забавленията, които бяха им предложени в столицата.
Какви преки резултати от проекта наблюдавате?
Интеграция и социализация на ромските деца в обществото и овладяване на говорим български език е голям проблем за тях. Като цяло ромите са много талантливи, музикални, пластични. Стъпка по стъпка започнахме да провеждаме различни празници, развлечения, концерти. Целта ни бе в процеса на разучаване на танци, песни и стихчета да изградим у децата стил на общуване, по-лесно заучаване на българския език, да доразвием техните таланти и способности. И не на последно място да се социализират пред обществото, независимо от какъв произход са. Те са деца като останалите, с еднакви права и задължения. През последните 2 години срещаме пълна подкрепа от семействата им. За резултати вече можем да говорим поради факта, че участниците в проекта – родители и деца – сами говорят за това. Децата с желание и интерес посещават детската градина, а родителите станаха отговорни и редовно [ги] водят. Съвместно с родителите отбелязваме различни празници и те вече с удоволствие участват в активния живот в детската градина.
Според Вас кое е най-голямото предизвикателство пред предучилищните педагози, работещи с деца-билингви?
Педагозите работещи с деца билингви трябва да подхождат към децата с два пъти по-голяма любов и внимание от колегите си. От учителя децата за първи път получават нов начин на обгрижване, попадат в нова социална среда. Децата започват своя път в живота в ново съ-общество, където се научават на взаимоотношения, необходими им в училище.
Учителите трябва да обичат децата и да поднасят материала по дадена тема на подходящ и разбираем език за децата. Да предизвикват детската любознателност и да ги насочват към изяви на знанията им.
Коя е най-голямата бариера за редовното посещение на децата във вашия район?
Бариерите са неангажираност от страна на родителите за редовно водене на децата в детска градина, невъзможност за плащане на такси и липса на места за всички.
Кой и как може да разреши тези проблеми?
В момента тече строежа на новата ни основна база в кв. Кошарник, която очакваме да бъде завършена през септември 2017 година. Тогава ще има възможност да има места и да се обхванат всички деца. Основен проблем както в кв. Кошарник, така и във филиал "Слънце"в село Габровница остава заплащането на таксите. Всички деца, посещаващи базите на ЦДГ – 8, са билигви, чиито основен майчин език е ромския. Това обяснява слабата платежоспособност на родителите, които са на социални помощи.
С кое лично постижение се гордеете най-много? Какви цели си поставяте?
Гордея се с това, че съм ромка и въпреки трудностите съм успяла да завърша своето педагогическо образование – степен магистратура – с отличен. Сега имам възможността да работя с деца от моя произход – това е моята сбъдната мечта. Поставям си високи цели в живота и за мен няма по-голяма радост от това да дам на децата всичко от себе си, като знания, умения и напътствия, за да се изградят като личности и да ги подготвя за трудния път, наречен живот.