Доц. Красимира Костадинова е началник отдел „Детско и младежко здраве“ и член на Националния координационен съвет по майчино и детско здраве. Експерт е по въпроси на ранното детско развитие в системата на здравеопазването. От 2012 г. е национален координатор на регионална Мрежа на Югоизточна Европа за аутизма и координатор по изпълнение на плана за действие „Мерки за подобряване на грижите за хората, засегнати от аутизма/РАС и техните семейства” на Министерство на здравеопазването. Тя е един от експертите в България, които са най-пряко свързани с програмата „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“. Доц. Костадинова е не само член на Националния консултативен съвет към проекта "Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще", но е ангажирана и с адаптирането на материалите и изготвянето на методологията на програмата за България.
Подкрепяте ли прилагането на програма „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ на национално ниво? Защо?
Подкрепям прилагането на програмата поради редица предимства:
Избора на целева група – програмата е насочена към високо рискови групи: от ромска етническа общност, ранна бременност (непълнолетни бременни), с нисък социално икономически статус. Голяма част от представителите на тези групи са изложени на опасност от ограничен достъп до качествени здравни грижи и медицинска помощ и не здравословен начин на живот по ред причини, като бедност, лоши битови условия, ниска степен или липса на образование. Те се нуждаят от повече и специализирана информация и по-продължителна подкрепа, каквито само програми като тази могат да им осигурят. Друг аргумент е същността на програмата – тя е цялостна и концептуална. Базира се на солидна теоретична рамка, има добре систематизирана методология, структурирана документация, правила на прилагане. Предоставя се от високо квалифицирани кадри с медицинско образование – медицински сестри, като е предвидено и голямо по обем и с тематично разнообразие допълнително обучение. Разпространението на програмата в различни страни изисква спазване на основните и елементи, които се базират на научни доказателства за качество и ефективност, получени в рандомизирани проучвания, проведени в някои от тези страни. Подкрепящ сериозността на програмата аргумент е и начинът, по който тя се пилотира, включително и в нашата страна. Пилотирането е с продължителност с няколко години, извършва се поетапно, с постепенно включване на различни региони, с постоянен мониторинг от националния консултативен съвет към МЗ. Осъществява се и непрекъснат процес на адаптиране на методологията на програмата към условията на страната в хода на реализирането и. Всичко това съдейства за разработване на модел на услугата, адекватен на условията и потребности на целевите групи в страната ни, с максимално съответствие на принципите на оригиналната програма.
Подобни програми са необходими за страни с ограничени ресурси – финансови и човешки, каквато е и нашата. Тази програма може да компенсира кадровия дефицит от ОПЛ, медицински сестри и акушерки за извършване на дейности в помощ на бременни жени, майки и техните деца до навършване на 2 годишна възраст от ромската етническа общност. Пилотирането на програмата ще съдейства и за апробирането на модел на услугата патронажни грижи, което изисква сериозно финансиране.
Защо би било важно ЗЗБЗБ да се прилага и финансира като услуга за цялата страна?
Резултатите от пилотното предоставяне на услугата, представени пред НКС към МЗ доказват необходимостта от такава при целевите групи на програмата. Услугата може да се разпространи в цялата страна, като се направи подробен финансов разчет на необходимите средства и адаптирана методология на програмата за нашата страна, базирана на анализ на потребностите на целевите групи в различните региони.
Прилагането и в цялата страна е важно, защото това ще изисква нормативно регламентиране на услугата, което предвижда и механизми за финансиране, контрол и мониторинг, обезпечаване с кадри, което ще гарантира нейната системност, устойчивост, качество и ефективност. В противен случай, огромните средства и ресурси, изразходени за пилотиране на услугата, ще са поредните разходи напразно.
Защо Министерството на здравеопазването трябва да инвестира в по-доброто здраве на най-бедните млади майки и техните деца?
Инвестициите в добро здраве и развитие от възможно най-ранна детска възраст и пренаталния период са с най-висока ефективност и възвръщаемост. Бедността е сред факторите с най-висок риск за здравето и развитието на детето. Насочеността на политиките на МЗ към подобряване здравето на бедните бременни жени, млади майки и техните деца ще съдейства за подобряване на обхвата им от здравната система с мерки за профилактика и превенция на предотвратими заболявания и увреждания, включително и ваксинопрофилактика, за улесняване и гарантиране на достъпа им до качествени здравни услуги и медицинска помощ. Това включва и здравно осигуряване, което ще улесни достъпа до пакет от здравни услуги и медицинска помощ в пълен обем в периода на бременността, раждането, за новородените и децата до 3 годишна възраст. Повишаването на здравната информираност на семействата в бедност, което включват здравните политики, ще подобри техните знания, умения и мотивация за здравословен начин на живот, което, заедно с предоставянето на интегрирани здравно-социални услуги, може да подобри здравния им статус. Бедността води до социални и здравни неравенства, което противоречи на принципа за универсално здравно покритие, като една от основните стратегически цели на съвременното здравеопазване. В този смисъл, насочването на вниманието на МЗ към най-бедните групи от обществото, включително майките и децата, е задължително от гледна точка на спазване на човешките права, респективно и правото на най-висок достижим стандарт на здравно обслужване.
Какво бихте казали на управляващите, които остават скептични или се двоумят относно подкрепата за реализирането на програма ЗЗБЗБ?
Програмата ЗЗБЗБ е една от малкото програми с научно доказана ефективност, включително и чрез рандомизирани проучвания. Програмата има солидна теоретична основа и освен това е базирана на богат практически опит от реализирането и в различни страни, включително и добре развит (Англия). Програмата претърпява развитие базирано на обобщен опит от различните страни, в които се прилага на базата на доказана чрез проучвания ефективност. Пилотното реализиране на програмата в нашата страна доказва необходимостта от такава услуга при целевите групи. Резултатите са положителни не само по отношение на потребителите, но и при предоставящите помощта специалисти, особено по отношение на мотивацията на медицинските сестри, тяхната ангажираност, самочувствие и удовлетвореност.
Смятате ли, че е необходима патронажна грижа, специално насочена към най-уязвимите семейства?
Патронажната грижа е подходяща интегрирана услуга за уязвими групи, с водеща роля на здравните грижи. Предоставянето на услугата, основно под формата на домашни посещение в семейна среда има редица предимства, както за потребителя, така и за доставчика: Дава възможност внимателно да се проучат условията на живот, да се установят рисковете на средата, включително и социалната, да се констатират проблемите в реално време и своевременно да се предприемат мерки за тяхното решаване. За да е адекватна и ефективна една услуга трябва да отговаря на потребностите на потребителя. В този смисъл, патронажната грижа е услуга, която може да постигне максимално съответствие на потребностите и да бъде съобразена с особеностите на потребителя, защото предоставянето и в естествена среда и възможността за продължително наблюдение позволява задълбочено изучаване на спецификата на тази среда (включително семейни традиции, култура, обичаи, практики) и на потребностите на отделния клиент, групата (семейството) и общността. Това прави патронажната грижа особено подходяща за уязвими групи. Предоставянето на услугата в дома значително улеснява потребителите, не изисква от тях да имат някакви познания и умения, нито да полагат усилия, за да получат необходимата им помощ, нито финансови разходи, включително и за транспорт. Патронажната грижа чрез домашни посещения съдейства за преодоляване на неравнопоставеността. На потребителите се предлага комплексна помощ и качествени здравни грижи в защитена среда, в която те се чувстват значими и сигурни сред своите близки. Тези условия помагат и на специалистите (медицинските сестри) да изградят доверие и да постигнат добри резултати, като опознават по-добре клиентите си. Уязвимите групи често не получават и основния пакет от здравни услуги, въпреки че се нуждаят от допълнителна помощ, по ред причини като бедност, липса на здравна осигуровка, безработица, неграмотност или ниска образователна степен, липса на знания и мотивация да се грижат за здравето си. Това значително затруднява достъпа им до квалифицирана медицинска помощ. За да се постигне подобряване на здравето в тези групи е необходима комплексна подкрепа от здравната, социалната и образователната система. Патронажната грижа, като интегрирана услуга, има капацитета да предостави такава помощ на уязвимите групи.
Смятате ли, че програмата е приложима в България?
Добра предпоставка за приложимостта на програмата в България е, че патронажната грижа е позната от миналото, с традиции в здравеопазването и въпреки че системата на здравеопазване след 2000 година претърпя коренна промяна, все още практикуват лекари и медицински сестри в извън болничната медицинска помощ, които са осъществявали патронажна грижа. В този смисъл услугата се приема добре. Личните лекари по регламент правят домашни посещения, но те в голяма степен не покриват същинските принципи на патронажната грижа, застъпени в тази програмата. Безспорна е и необходимостта от такава програма и при уязвими групи, каквато е и ромската общност - целевата група на тази програма. Възможността да се реализира програмата в страната ни зависи от установяването на функционални взаимодействия със специалистите от здравната система, които в момента обслужват таргетната група на услугата – ОПЛ, педиатри, АГ, медицински сестри и акушерки. Сред трудностите, които може да срещне прилагането на програмата, са липсата на разбиране и съпротива от някои професионални среди, например ОПЛ; намиране на място на услугата в системата при сегашната организация на майчиното и детското здравеопазване; набирането на клиенти и установяването на доверие, допускането до дома, от страна на ромската общност и други.
Какво според Вас отличава програмата от останалите услуги в здравна и социална сфера?
Ролята на потребителя: ползвателят на услугата има активна роля и участие, а не е пасивен потребител. В процеса на предоставяне на помощта съдържанието се планира и променя съвместно и с активното участие на ползвателя – клиентката, семейството, които могат да избират и да предлагат различни теми. Участието е доброволно и се инициира само по желание на клиентката. Водещо значение за стартиране на предоставянето на услугата имат не толкова критериите, на които трябва да отговаря ползвателя, колкото неговият избор и желание да получава такава.
Ролята на предоставящия услугата и взаимоотношенията с потребителя: медицинската сестра е партньор и ролята и е мултифункционална – здравна, социална, образователна. Установява терапевтични отношения с клиентката, изграждането на доверие е важно условие за постигането на резултати и ефективност.
Комплексността/интегрираността на услугата и начина, по който тя се осъществява - чрез съдържанието, целите на програмата, методите на предоставяне, формите на екипна работа, ангажираността и включването на семействата. Услугата, която се предлага, не е просто комплекс от дейности, а цялостна програма с теоретична обосновка и методология, базирана на научни доказателства. Поради това може да се смята за иновативен модел на интегрирана здравно-социално-образователна услуга. Методологията на програмата предвижда и средства/техники за подкрепа и развитие на кадрите – медицинските сестри, екипите, които я предоставят, с определена системност и периодичност (супервизии, екипни срещи, обучения и други). Услугата се предлага в естествена за клиента социална среда – домашна, семейна.