Доц. д-р Михаил Околийски е експерт в Офиса на Световната здравна организация в България от 2014 година насам. Завършил е социална терапия през 1995г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998г. получава докторска степен от същия университет. В продължение на петнадесет години работи в Центъра за обществено здраве и анализи. Доц. д-р Околийски взема участие в множество семинари в Европа, Азия и САЩ. Автор е на доклади и публикации, представени в български и международни научни списания. Преподава на студенти в Югозападния университет.
Подкрепяте ли прилагането на програма „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ (ЗЗБЗБ) на национално ниво? Защо?
За мен е голямо удоволствие да участвам от името на СЗО в работата на Националния консултативен съвет към проект "Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще" съвместно с колегите от МЗ и другите държавни институции и НПО. СЗО и аз като експерт по психично здраве подкрепяме създаването и прилагането на програмата, защото всички насоки за добра практика на СЗО, включително най-новите, Рамката за пълноценни грижи и Насоките за проследяването на здравословната бременност, показват изключителната необходимост от многоспектърни и подкрепени експертно и финансово дейности на всички нива за патронажни грижи, насочени към особено уязвимите семейства. Точно Рамката на СЗО за пълноценни грижи за ранно детско развитие е свързвана с оцеляването и развитието на най-малките членове на обществото с цел развиване на целия им човешки потенциал, без никакви компромиси. Това е добра практика с обществено значими резултати, която трябва да намери място в националните политики за майчино и детско здраве. От особено голямо значение е подготовката и обезпечаването на дейностите в тази сфера с медицински кадри, както и въвеждане на насоките на СЗО за проследяване на бременността с цел разширяване на достъпа до пренатални грижи. Качеството на предоставяните услуги от здравно-консултативните центрове по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве трябва да бъде гарантирано и да бъде ориентирано спрямо най-съвременните световни добри практики.
Много се радвам, че към тази програма има такъв голям интерес и от страна на представителите на медико-социални услуги и от страна на взимащите решения в здравния сектор, тъй като работата ни се случва в контекста на изключителни по важност събития. Както знаете ООН прие Глобалните цели за устойчиво развитие 2030 и сега имаме рамката за сътрудничество между различни сектори за постигане на по-добро здраве и благополучие с конкретни измерими индикатори за успех. Нашата Цел номер номер три за постигане на Здраве и благополучие има редица амбициозни задачи в областта на здравословната бременност и ранното детско развитие.
Защо би било важно ЗЗБЗБ да се прилага и финансира като услуга за цялата страна?
Ще ви дам един пример за необходимостта услугата да се прилага в цялата страна. Според статистиката, средно около 10-15% от ражданията завършват преждевременно, както в България, така и в световен мащаб. Процентът за България е 9% или - казано в цифри - това са 6750 бебета. В световен мащаб се раждат около 15 млн. недоносени бебета всяка година. За България статистиката е най-тревожна в градовете Пловдив, Варна, Враца и Сливен, където преждевременните раждания са над средните за страната – около 20%. Точно тук идва необходимостта за прилагане и финансиране на дейностите на програмата във всички области на страната и особено в най-уязвимите и бедни региони. И държавата и някои междунаросни организации като УНИЦЕФ допринасят за изграждане на центрове по пренатална медицина и създават виталната връзка между женската консултация и болницата при раждане. За да е това още по-ефективно е нужно да се инвестира в допълнителното обучение и отговорности на свързвашите звена - здравните медиатори. Медицинските сестри и акушерките също имат нужда от специфични знания и практически умения за работа в общността.
Защо Министерството на здравеопазването трябва да инвестира в по-доброто здраве на най-бедните млади майки и техните деца?
Според СЗО навременната подкрепа, интервенции и рехабилитация са „Ключ към здравето на 21 век“, това е и мотото на Глобалния план за действие 2039. Добрата новина е, че съвременната медицина и подхода на общественото здраве предлагат големи възможности за подкрепа на недоносените бебета и всички проблемни бременности. Шансовете им нарастват с всеки изминал ден – медицината става все по-добра, правят се много проучвания в тази област, лекарите и медицинският персонал непрекъснато подобряват своите знания. Тенденциите напоследък са към увеличаване на броя на преждевременните раждания, което е тревожно, но има и нещо положително – това увеличава опита и квалификацията на специалистите, което означава все по-добри резултати с всяко следващо недоносено бебе. Дейностите на програмата трябва да са насочени към най-уязвимите – бедните млади майки и техните бебета. Оптимизиране на функционирането на програмата ще доведе до намаляване ефекта на увреждането. Мониторингът и ранните интервенции трябва да бъдат стандарт за качествените усилия на всички професионалисти. СЗО вече подкрепихме редица практически програми и действия - Училище за родители, Националната програма за проследяване на преждевременно родените деца до 7 години, безусловното кърмене, адресирането на рисковите фактори по време на бременността като диабет, високо кръвно налягане, тютюнопушене и не на последно място справянето с употребата на алкохол. Държа да напомня, че нивата на употреба на алкохол особено при най-уязвимите групи хора са много високи. Употребата на алкохол по време на бременност може да доведе до множество здравословни и социални проблеми както за майката, така и за детето. В частност употребата на алкохол по време на бременност може да причини нарушения на феталния алкохолен спектър, включително фетален алкохолен синдром, и други вреди. По тази причина защитата на нероденото дете от алкохол по време на бременност има централно място в плана за действие на СЗО за намаляване на вредните фактори. Още един важен аспект за успеха на интервенциите е осигуряването на пълноценно хранене на деца и бременни от уязвими групи. Европейският регион е с най-ниските нива на кърмене в света, средно около 13%, въпреки инициативата за приятелски за бебета лечебни заведения. България се нуждае от мултисекторна подкрепа във връзка с храненето на майките и бебетата им.
Другата голяма задача е осигураването на минимум 8 контакта по време на бременността и за нездравноосигуреите жени. Препоръчаният модел на СЗО за антентална грижа с минимум осем контакта ефективно намалява перинаталната смъртност и подобрява опитът на жените в грижите, които полагат за бебетата си.
Какво бихте казали на управляващите, които остават скептични или се двоумят относно подкрепата за реализирането на програма ЗЗБЗБ?
Неслучайно д-р Тедрос, Генералният директор на СЗО по време на визитата си в България сподели с министър-председателя и с президента на страната важността на инвестирането в областта на майчиното и детско здравеопазване и когато посети Майчин дом, потвърди ангажимента на СЗО да подкрепя тези усилия. Освен това Регионалният офис на СЗО за Европа чрез програмата за двугодишно сътрудничество с правителството на Република България е извел като един от най-големите приоритети майчиното и детско здравеопазване и чрез дейностите си подкрепя реализирането на редица релевантни проекти.
Смятате ли, че е необходима патронажна грижа, специално насочена към най-уязвимите семейства?
Подкрепата на здравословната бременност и ранното детско развитие са в спектър, който варира от трудности в развитието до оптимално развитие. Рамката за пълноценни грижи на СЗО признава значението на мониторинга на здравето. Едно от шест деца има затруднения в развитието. Семействата на деца с допълнителни нужди изискват интервенции с най-голяма интензивност чрез посочена подкрепа. За да се постигнат в максимална степен целите за устойчиво развитие трябва да се подобри изграждането на капацитет. Всички доставчици на здравни грижи трябва да имат знания, умения и нагласи, за да оптимизират развитието на всички деца, за да достигнат пълния си потенциал, да следят тяхното развитие и да идентифицират и да се справят с рисковите фактори и трудностите в развитието си рано. Патронажните грижи са доказали през годините високата си ефективност точно в тези области и особено за най-маргинализираните и уязвими групи в България.
Смятате ли, че Програмата е приложима в България?
Смятам, че програмата е приложима в България, защото в различна степен елементи от нейното съдържание успешно се прилагат на проектен принцип в различни региони на страната. Нужно е обаче тя да има национално покритие. Грижите за всички деца в България трябва да интегрират комплексна подкрепа за здравето, пълноценното хранене, насърчаването на отзивчиви родителски грижи, защита от насилие и подкрепа за ранно учене още от раждането. Програмата дава насока за съдържанието и организацията на грижите за децата, включително за осигуряване на оптимална подкрепа за родителите.
Какво според Вас отличава Програмата от останалите услуги в здравна и социална сфера?
Програма за патронажна грижа ЗЗБЗБ, насочена към уязвими семейства представлява една добра практика съобразена със стандартите на СЗО в тази област. Тя вече е доказала, че може да постигне редица обществено значими резултати, които трябва да станат част от националните политики за майчино и детско здраве.