Доц. д-р Христо Хинков, д.м., е директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Завършил е медицина в София през 1980 г. Има специалност по психиатрия. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Доц. д-р Хинков е участвал във възстановяването на лекарския съюз през 1990г и е избиран в управителните му органи. Бил е началник на отдел „Проекти“ е Министерство на здравеопазването и зам. директор на НЗОК през 1997-2001г. Автор е на много научи статии и се занимава с изследователска дейност.
Подкрепяте ли прилагането на програма „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ (ЗЗБЗБ) на национално ниво? Защо?
Програмата е изградена на проектен принцип и до този момент показва много добри резултати като пилотна програма. По принцип пилотния подход е особено подходящ за въвеждане на нови модели на обслужване понеже предварително се изчистват много неясноти и това улеснява юридическото и финансово регламентиране.
Защо би било важно ЗЗБЗБ да се прилага и финансира като услуга за цялата страна?
Ако това не стане проектът губи смисъл след приключване на финансирането. Отговорът на този въпрос е очевиден.
Защо Министерството на здравеопазването трябва да инвестира в по-доброто здраве на най-бедните млади майки и техните деца?
Таргетната група на този проект е особено важна да бъде включена в общия режим на грижи за бременните и новородените тъй като на практика от липсата на практика на проследяване на зависят и процента на малформации, усложнени раждания перинатална смъртност и пр. По начало по-голямата част от групата на по-бедните и уязвими групи от населението поради това, че не са осигурени ползват здравната система през т.нар. черен вход на системата – т.е. през системата на спешна помощ. Тези практики имат множество отрицателни аспекти за цялата система – финансови, организационни, информационно-статистически, чисто медицински и социални.
Какво бихте казали на управляващите, които остават скептични или се двоумят относно подкрепата за реализирането на програма ЗЗБЗБ?
Бих казал, че ако не се вземат решителни мерки за въвеждане на такава система за подпомагане на най-уязвимите групи в близкото бъдеще не ни чака нищо добро. Независимо от устойчивата тенденция на намаляване на детската смъртност (като един от най-преките измерители на качеството на медицинската помощ) през последните години България изостава от средните показатели за ЕС и динамиката показва, че тази дистанция се запазва. Ако тази програма не се реализира за цялата страна няма да има друга алтернатива тъй като досега няма изработен действащ алгоритъм за услуги в тази област.
Смятате ли, че е необходима патронажна грижа, специално насочена към най-уязвимите семейства?
Преди много години системата на патронажната сестра беше нещо обичайно в системата на здравеопазване от социалистичеси тип. Загубата на тези добри практики е един недостатък на здравната реформа от 2001 г. който, поради общата стагнация в тази сфера не беше преодолян.
Смятате ли, че Програмата е приложима в България?
Напълно приложима, разработена като алгоритъм и проверена в практиката за разлика от редица стратегически документи, които така и не виждат практическо приложение.
Какво според Вас отличава Програмата от останалите услуги в здравна и социална сфера?
Това, че работи с уязвими групи, до които системата на здравеопазване и решенията вземани в нея трудно достигат.