Д-р Румен Велев, изпълнителен директор на Втора САГБАЛ "Шейново", завършва медицина през 1985 г. в Медицинска академия в София, а след това специализира акушерство и гинекология в "Майчин дом". От 2001г. д-р Велев работи във Втора САГБАЛ "Шейново", където първоначално е началник отделение "Паталогична бременност", след това става зам. директор, а от 2013г. е изпълнителен директор на болницата. Д-р Велев е един от основоположниците на Българска асоциация по менопауза и андропауза, Асоциацията по ендоскопска хирургия в гинекологията, Българск ата асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Член е и на Националния консултативен съвет към проекта "Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще".
Подкрепяте ли прилагането на програма „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ (ЗЗБЗБ) на национално ниво? Защо?
Програмата ЗЗБЗБ стартира през 2016 г. и оттогава болница „Шейново“ е партньор на Фондация „Тръст за социална инициатива“, която притежава лиценза за въвеждането й в България. Тази програма е създадена преди повече от 42 години от проф. Дейвид Олдс и е насочена към млади родители от уязвими групи, които очакват първото си дете. Изпълнява се от медицински сестри и акушерки, които осигуряват подкрепа, грижа и обучение на семействата през целия периода на бременността, докато детето навърши 2 години. Първоначално програмата стартира в София и Варна, а по-късно разшири своята дейност и в Пловдив. През цялото време аз активно подкрепям програмата и лично взимам участие в работата на консултативния съвет, където се обсъждат всички проблеми и се търсеха решения и насоки за дейността.
Защо би било важно ЗЗБЗБ да се прилага и финансира като услуга за цялата страна?
Резултатите от центровете, където се прилага програмата, показват ясно, че основните цели и резултатите към момента са много близки със тези в други държави, които прилагат ЗЗБЗБ. Чрез дейността се постига по-добра пренатална грижа за бременните, успешен изход от бременността, по-добра грижа за новороденото, по-дълъг период до следващата бременност. Тези резултати ясно показват, че програмата е приложима в България и е с най-голям ефект сред общностите с по-ниски доходи, по-специално сред ромските семейства. Подобрява се здравето на бременните, подобрява се здравето и развитието на новородените деца, подобрява се здравната култура. Независимо от рисковете и заплахите програмата има висок потенциал за приложение. Предлага нов тип услуга за ромската общност, дава автономност на сестрите и поставя на ново ниво патронажната услуга в България.
Защо Министерството на здравеопазването трябва да инвестира в по-доброто здраве на най-бедните млади майки и техните деца?
Предизвикателствата през майчиното и детско здраве сред ромската общност включват по-висока перинатална детска смъртност и ранна детска смъртност, раждане на недоносени деца, недостатъчно проследяване или абсолютна липса на проследяване на бременността, ограничена или липсваща възможност да достъп до педиатър или акушер-гинеколог, лоши битови условия. Като добавим и ниската здравна култура и родителски умения, се получава повишава заболеваемост и смъртност сред тази популация. Поради тази причина Министерство на здравеопазването трябва да инвестира в подкрепа на ЗЗБЗБ, защото пилотните проекти показаха, че точно в тази общност програмата работи изключително успешно и постига много добри резултати.
Какво бихте казали на управляващите, които остават скептични или се двоумят относно подкрепата за реализирането на програма ЗЗБЗБ?
Независимо от трудностите резултатите от проведените до момента програми са обнадеждаващи. Ключово в този проект е различната философия на модела и индивидуалния подход към всяко едно семейство. Това не е обикновена патронажна грижа, а предаване на знания, обучение, преценка на уменията. Има високо ниво на доверие между сестрата и семействата и това е важно условие за постигане на добър и траен резултат, който рефлектира не само върху познанията за бременност и раждане, а и върху цялостното отношение на ромската общност върху здравните услуги и умения.
Смятате ли, че е необходима патронажна грижа, специално насочена към най-уязвимите семейства?
Участниците с тази програма са жени, бременни за първи път, в риск, до 18 години (в началото на програмата, а в последствие възрастта се увеличи до 22 г.), които се включват доброволно преди 20 гестационна седмица. Наблюдава се висока интензивност на посещенията (64 посещения в рамките на целия три-годишен период) с изключително добре разработена програма, която цели подобряване здравето на бременната, подобряване здравето и детското развитие на новороденото, подобряване на санитарно-битовите условия, подобряване на образованието и икономическата независимост. Резултатите при семействата, които завършиха програмата, показват, че те в бъдеще доста по-добре се реализират социално, престъпността намалява, по-рядко остават без работа. Ползите за тази уязвима група, както и за цялото общество, са значими.
Смятате ли, че Програмата е приложима в България?
За изпълнението на програма има доста предизвикателства и рискове, които са свързани с липса на медицински сестри и акушерки, неадекватност на обучението и нужда от допълнителна квалификация, нужда от законодателни промени (Наредбата за самостоятелна практика), необходимост от изграждане на здравна инфраструктура, висока мотивация, висок процент на здравно-неосигурени лица, ниски публични разходи за здравеопазване. Независимо от всички тези затруднения смятам, че изграждането и заработването по този модел би било изключително полезно.
Какво според Вас отличава Програмата от останалите услуги в здравна и социална сфера?
Индивидуалният подход прави програмата различна и по-високо резултатна. Липсата на институционализация, липсата на тежка бюрокрация прави контактите между медицинския персонал и семействата личен. Само по този път може да се постигне качествена промяна, оценяване на нуждите на всеки родител и всеки дом, който се готви да приеме нов член на семейството. Така мостът на доверието е здрав и образованието, което се предава по него може да намери път до тази уязвима група. Програмата дава възможност за постоянна оценка на резултатите под формата на разговори, игри и тестове, които дава информация за напредъка. Медицинските екипи контактуват не само с бъдещите родители, но и с останалите хора, които живеят в домакинството. Често това са свекър и свекърва. Този семеен подход е важен и ключов за постигането на резултатите и тяхната устойчивост.