Срещнахме се с Донка* в кратката й почивка докато е на генерална репетиция. Готви поредното представление. Програмата й е натоварена, а изявите в Пловдив не стихват. Завършва последна година „Актьорско майсторство“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Дипломира се през месец май, дотогава има не едно и две представления за подготовка, а лятото й предстои и турне с групата. До тук нищо необичайно в историята – поредният млад човек, който търси пътя си и прави това, което обича.
„Винаги съм искала да стана актриса и да съм на сцената. Пътят беше много труден, имаше много дискриминация“, споделя момичето, докато говори за съкровената си детска мечта.
Донка Кьосева е от ромски произход. И това допълнително осейва пътя й с редица трудности, предразсъдъци и проблеми. Още в 6 клас в родния й Свиленград Донка прави първите стъпки да стане актриса, заедно с нейн приятел Андрей. Двамата участват в няколко представления.
„Винаги е било трудно, дори за най-простите неща като това да намерим и уредим зала за репетиции. Срещахме дискриминация и в училище. Особено когато постигахме успех и хората ни се радваха, тогава беше най-трудно. Често чувах, че не сме готови за сцената“, разказва Донка.
Подкрепа получава най-вече от преподавателката по руски език Нели Банева. Тя е била до младежите и морално, и в случаите, в които са се нуждаели от контакти, за да реализират поредна изява. Така успяват да спечелят и първо място в конкурса „Свиленград търси талант“, а призът им дава кураж да се явят и в телевизионния формат „България търси талант“. Там успяват да впечатлят журито със скеч, който иронизира ромския етнос.
Въпреки трудностите, Донка не се отказва. С наближаването на абитуриентския бал, тя знае ,че трябва да се готви и за кандидат-студентските изпити. Решила е да се яви на изпити в Благоевград и в Пловдив.
„Реших да отида в Пловдив, където ме приеха. Преподавателят ни е толкова амбициозен, че програмата ни винаги е била 100% изпълнена. Помня, че имахме представление още в първия месец като студенти“, смее се момичето.
Сега на Донка й предстои да се ориентира по кой път ще поеме след университета. Паралелно работи и към „Жар театър“, която е една от водещите български мим формации, посветили дейността си на пантомима и невербалния театър, експериментиращи в изявите на открито и нестандартни пространства.
„Едва ли щях да стигна дотук, ако не беше подкрепата на родителите ми. Винаги са били до мен и са ме подкрепяли да уча и да се развивам“, казва Донка.
Всъщност семейството на 22-годишното момиче й е бил първият пример как човек не трябва да се отказва, да се бори и да преследва мечтите си. Майка й е от ромски произход, а баща й е българин.
„Обичам и да се връщам в Свиленград, то ще остане много скъпо място, но все пак, не мястото за мен. Усещала съм, че съм по-различна от средата там. Сега отивам да видя родителите си и виждам мои приятелки, които докато аз репетирах и учех, някои от тях се омъжиха и разведоха по няколко пъти и родиха няколко деца“, споделя още Донка.
„Благодарна съм на моето семейство, за възпитанието, за подкрепата и средата“, казва още момичето.
* "Тръст за социална алтернатива" финансира проекта, в който е била включена Донка. Целта е да се насърчават лидерските умения сред ромските младежи, за да служат като добри примери за общността.