Създателят на програмата PISA беше на посещение в България - д-р Андреас Шлайхер оглавява дирекцията за "Образование и умения" в ОИСР. Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) оценява функционалната грамотност при 15-годишните ученици и измерва не просто знанията по конкретни предмети, а как учениците могат да използват наученото в реални житейски ситуации и доколко са готови да се справят успешно с предизвикателствата в живота.
Първите стъпки от посещението на Шлайхер бяха в квартал „Филиповци“ в София, където живеят основно ромски семейства. Той пожела да се запознае с родители и ученици от ромската общност, за да чуе от първо лице за техния опит в и с българската образователна система. Шлайхер вярва, че учениците от бедни семейства и малцинствен произход са скритият и неразвит потенциал на България. Фондация „Тръст за социална алтернатива“, в сътрудничество с Министерството на образованието и ключовата подкрепа на началния учител Румен Найденов и директора на 103-то ОУ „Васил Левски“ Милена Бенкова, успя да осигури възможност той да получи информация от самите жители на квартала. Училището обучава основно ученици от бедни семейства във „Филиповци“, а родителите с повече възможности извеждат децата си в смесени училища в „Люлин“. В сградата няма ученически стол за хранене, което се оказва ключова пречка пред задържането и ангажирането на най-бедните деца. Резултати на учениците са критично ниски на националните външни оценявания (четвъртокласниците имат около 15 т. и 7-класниците - около 10 т. по БЕЛ и Математика). Децата говорят ромски и български вкъщи, но въпреки това имат известни затруднения с овладяването на базови познания по български език, което води до изоставането им при усвояването на нови знания. Кварталът става част от София преди 50 г., но въпреки това, големи части от него са извън регулация, което възпрепятства благоустрояването му. Липсват детски площадки и зелени площи, няма канализация и нормална инфраструктура. Дворът на училището е най-широкото свободно пространство в целия квартал. Често децата играят там. Има жители на квартала, които са без лични документи това ги лишава от ползването на каквито и да е публични услуги, включително възпрепятства и формалната им заетост и записването на децата в детска градина и училище. „Ние се модернизираме, но продължаваме да имаме лоши условия на живот“, сподели една от майките, дошла да се срещне с високопоставения гост. „Който има възможност, напуска квартала – към София или към Западна Европа. Там успяват“, допълва учителят Румен, чийто племенник за кратко се е прибрал от родната Германия на Шлайхер, с когото обменят няколко думи на немски. Заминал е с родителите си, когато е бил в 3-ти клас в същото училище. „Там ми беше трудно първата година, докато науча езика. Сега вече всичко е страхотно“, споделя младежът, който най-вероятно щеше да има съвсем друг път на развитие, ако беше останал в кварталното училище. Защото условията не предразполагат здравословен и нормален живот – още по-малко възможност за образователна ангажираност.
„До 80-те години България беше сред по-успешните страни в класацията на различни международни образователни оценки. Сега някой ще попита какво се случи, защо сме на опашката? Тестовете на оценките се промениха – съответно и показателите, използвани за измерване на успеха, вече са различни. Трябва да признаем, обаче, че образователната система на България също се е влошила. Показателите за постиженията на учениците трябваше да се променят, защото уменията и способностите, необходими на учениците за успешно ориентиране и реализиране в света, вече са съвсем други. Когато наливате ресурси в избрана група ученици, то тази група ученици постига високи резултати. Например, индустриалната революция – тази система се нуждаеше от малка група високообразовани граждани, които да ръководят по-големи групи работници. Сега системата се промени и имаме нужда от все по-големи групи от високообразовани граждани“, с тези уводни думи няколко дни по-късно Шлайхер откри срещата с граждански и бизнес организации, организирана от МОН.
„3% от учениците в България са постигнали най-високите нива по математика. 2% са българските ученици, които са в групата на учениците с най-високи резултати по четене. 1% са българските младежи, които са сред учениците с най-високи резултати по природни науки. Тези резултати могат да докарат медали на България на различни международни индивидуални състезания, което е хубаво. Но няма как да се случи цялостна промяна, докато повечето българските ученици са под критичния праг на постижения в трите изследвани - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Важно е да се разбере, че тук не говорим само за перспективите за икономическа ангажираност – а за политическа, културна и социална ангажираности, които са също толкова важни“, продължи Шлайхер.
Съветите на създателя на PISA и как да ги приложим в образованието?
Изграждайте трайни отношения с родителите – те са критично важни
Когато е на 10 г., учителка на Андрес казва на баща му, че той не е способен да продължи образованието си в елитна гимназия. Неговият баща, обаче, има по-амбициозен план за него отколкото неговата учителка. Затова Шлайхер обяснява колко е важно родителите да проявяват интерес към развитието на децата си, защото „училищата невинаги са в час“. Инициираните от родителите разговори за напредъка на учениците имат по-голямо въздействие от доходите на семейството. Работата с родителите, за да бъдат по-ангажирани в образователния напредък на детето им, може да има много по-голямо влияние върху успеха на детето. „Ако родителят покаже на детето, че за него е важно то да успее в училище – това със сигурност ще е по-мотивиращо за детето. Виетнам се представи много по-добре от очакваното, въпреки скромните средства, които влагат в образованието. Ключът към положителната промяна е в отношението на учителите. Те проактивно излизат и търсят родители и разговарят редовно с тях в домовете им/извън училището. Идеята не е просто да се каже на родителите какво правят учениците грешно/правилно, а по-скоро да се повиши мотивацията на родителите да видят важността на образованието на детето си и да станат активни участници в насърчаването и питането на учениците за техния напредък“, сподели Шлайхер. Той ясно подчертава, че образованието не е само трансфер на знания. То е взаимоотношения. Учениците са учат от възрастни, които харесват и се свързват с тях.
Принадлежност, очаквания и равнопоставеност
Шлайхер се опита даде отговор и на друг въпрос – как можем да повишим интереса, мотивацията и ангажираността на родителите, които имат по-скромни амбиции и мечти за децата си? Първо, с ролеви модели, защото няма как да пожелаеш да бъдещ нещо, което не виждаш. Второ, учителската вяра в способностите на всяко дете, че може да успее, без да рамкира или етикетира какво може и какво не може. Трето, очакванията на учителите – те трябва да са високи и еднакви за всяко дете. „Особено по отношение на деца от бедни семейства“, допълни той. Четвърто, създаване на чувство за принадлежност – има неща, които са важни за децата, за тяхното семейство, тяхната общност. Ако искаме децата и родителите да се идентифицират с училището, учителят трябва да покаже уважение към тези елементи и да ги включи под една или друга форма в живота на училището.
Учениците като откриватели - удовлетворение от ученето, критична мисъл
Учебната програма или това, което се учи в училище, трябва да носи удоволствие, но също така да е приложимо в реалния свят. Деца трябва да могат да го свързват със света около себе си. За съжаление българската образователна система все още набляга на наизустяването на учебния материал, който може да бъде възпроизведен на изпита. Вече никой няма да ни плаща само за това, което знаем, защото Google и изкуственият интелект могат да го възпроизведат много по-бързо от всеки човек. Определящо за успеха ни е какво можем да направим с това, което знаем. Критично важно е децата да се научат как да прилагат знанията, които учат, и да могат да провеждат експерименти (вместо просто да знаят отговора на експеримента). За учениците това е полезно, защото им помага да се учат как да учат, като получават повече отговорност и контрол върху своите учебни цели. „Съдържанието на учебните програми трябва да е по-свързано с живота. Не да учим отговорите, а да учим как да задаваме правилните въпроси. Учениците трябва да могат не само да извличат знанието, но и да го изграждат“, обясни създателят на PISA.
Технологиите са ключ – от нас зависи как го ползваме
По време на пандемията онлайн обучението се превърна в норма. Много учители буквално се бореха в и с новите условия на учене, за да намерят начин как да подкрепят своите ученици. Родителската подкрепа също често липсваше. Новата ситуация напрегна и самите ученици, които трябваше да се адаптират към формалния характер на обучението в България вече в онлайн среда, а същевременно и към нуждите на оценяването. Това са причините за ниските резултати на PISA. Но това не са единствените причини – в някои страни резултатите на учениците дори се подобриха по време на пандемията.. Технологиите могат да помогнат за преодоляването на предизвикателствата в обучението. Но също така могат да попречат на напредъка на учениците – особено, когато учениците са разсеяни от различни приложения. Когато ползват технологии, учениците се интересуват от теми, които са по-близо до тях. За да не е загубено времето им прекарано с технологиите, училищата трябва да полагат повече усилия за ефективно ползване на технологиите. Отговорност е и на родителя да въведе технологията така, че тя да подпомага детето и развитието му, а не да му пречи. Например, да стои до късно пред екран, защото сутринта ще му се спи и няма да бъде ангажирано в училище. Пандемията ли е виновна за ниските ни резултати? Всъщност, пандемията нямаше отрицателен ефект в някои страни, защото те въведоха стратегии за подпомагане на ученето на учениците самостоятелно. Пандемията спомогна на някои страни дори да подобрят системите си. „В Сингапур, например, училищата вече определят един ден в седмицата, когато учениците сами си поставят учебни цели, които постигат изцяло самостоятелно от вкъщи“, даде пример директорът на дирекцията за "Образование и умения" в ОИСР.
За бедните деца добрият учител и доброто училище често са единственият шанс за успех
Както става ясно от данните на PISA, България има добри ученици, но повечето ученици вече са на другия полюс. Много от тях идват от по-бедни семейства и непривилегировани райони и съответно, не успяват да достигнат най-високия си потенциал. „Имате прекрасни ученици, но имате и твърде много деца, които изостават – а те могат да израснат. От най-изостаналите райони на Швейцария, Китай, Виетнам, Макао или други райони, където има доста по-тежки обстоятелства в сравнение с България, учениците имат много добри резултати по математика. Например, най-бедните ученици в Макао[1] се справят по-добре от най-богатите в България[2]. Ако идвате от богато семейство – за Вас вратите в живота винаги ще са широко отворени. Дори да не успеете в училище, няма проблем. „Ако идвате от бедно семейство, имате един единствен шанс в живота – да намерите добър учител и добро училище. Ако това не се случи, ще ви бъде много по-трудно да се справяте с различните предизвикателства в живота“, категоричен е Андреас Шлайхер. Инвестициите трябва да бъдат насочени към изоставащите деца и тези в неравностойно положение. В допълнение, има солидни доказателства, които показват, че ако продължително време подкрепяте основно училища с по-ниски резултати, това не се отразява отрицателно на учениците от училищата с високи резултати. Не ги ощетявате по никакъв начин. С други думи, добавената стойност на инвестициите в училища, където учат ученици от заможни семейства, е неразличима в сравнение с подобряването на резултатите, до което води концертирането на ресурси и усилия в училища, където се обучават ученици в неравностойно положение. Това е още един солиден мотив за довеждането на най-талантливите учители в най-изоставащите класни стаи, за да може всеки ученик да получи достатъчно добро обучение. Това не е химера – напълно възможно. Има много добри образователни системи, които демонстрират успехи, когато адаптират ресурсите си към учениците. „Как да насърчаваме и култивираме нагласата за растеж и развитие? Не казвайте на децата, че те се справят добре, когато не правят нещо по правилния начин. Покажете им как работи прогресивното учене – „Вчера ти даде един отговор, а днес даде съвсем различен. Виждаш ли разликата?“, разясни Шлайхер.
Как държавата може да намали разликите в резултатите между училищата?
Целевото отпускане на средства към училищата за определени ученици, които са в неравностойно положение въз основа на формула, се оказва един от успешните подходи. Но най-важният въпрос е как и за какво се разходват тези средства. Инвестициите не трябва да се изразяват само в изграждане на физическа инфраструктура, а да имат измерение в повишаването на капацитета на училищното лидерство (управление на човешки ресурси и процеси) и система за подпомагане на учителите. Въпросът никога не е само в парите, защото винаги стигаме до човешките капацитет и ресурси. Инвестицията може да се насочи и към използването на технология, която да помогне на учителите да получават обратна връзка в реално време. „В Сингапур камерите в класната стая се комбинират с AI (изкуствен интелект), за да изготвят ежедневни отчети за учителите за взаимодействието им с учениците. Това помага на учителите да забележат дали прекарват твърде много време с една група и недостатъчно време с друга група, или дали тяхната интонация и взаимодействие са по-положителни с една група, отколкото с друга (например, откриват скрити пристрастия, предразсъдъци и др.)“, предложи Шлайхер. При посещението си в кв. Филиповци той сподели, че е виждал подобни условия и във Виетнам, където учителите са извели учениците до върховете на класацията на PISA. Насърчаването на когнитивното развитие и социално-емоционалната подкрепа от учителите е много важна. Най-стигматизиращите политики са „слепите политики“. Например, отказът да се съберат и анализират данни за социално-икономически статус, етнос, майчин език в крайна сметка вреди на учениците в неравностойно положение, защото не може да се отчет специфичните предизвикателства, пред които те са изправени и заради които изостават.
Учителите имат нужда от професионален хоризонт
Ако сте добър учител, трябва да можете да бъдете и добър ментор, добър социален работник, да имате емпатия, да разбирате децата пред Вас, да обърнете внимание на целите им, да помислите как можете да им помогнете. Има различни деца и учителите са тези, които трябва да се адаптират към тях. Разлики в начина на учене и преподаване има. Въпросът е на кое обръщаме внимание. „Много ми беше трудно да уча езици. С езиците и днес ми е трудно“, отговори Шлайхер, слушайки превод на английски и отговаряйки на английски, който не е негов майчин език. Оказва се, че финансовите стимули за учители не са толкова ефективни за намаляване на разликите в резултатите между училищата. По-скоро силната подкрепяща среда за учителите има много по-голямо значение: добро училищно лидерство, ясно формулирани пътища за професионално развитие, автономия на учителите при разработването на всекидневните уроци и учебните цели. В същото време, учителите трябва да бъдат насърчавани и възнаграждавани при поемане на трудни задачи. „Един хирург би искал да има най-трудните операции, за да подобри уменията си. Подобно мислене трябва да се насърчава сред учителите“, допълни Шлайхер. В най-добрите училища не е толкова важно колко добър учител сте. Но в училища, където повечето ученици изостават, добрият учител ще доведе до сериозна промяна. „Ако сте заместник-директор в Шанхай и искате да стане директор, системата ще Ви каже „Вижте, ще Ви изпратим в едно трудно училище, ако там постигнете успех, ще Ви назначим за директор, защото ще видим, че можете да изградите нещо качествено“, посочи Шлайхер. Учителите имат нужда да разнообразяват работата си – имат нужда от перспектива. Важно е системата да им осигури тези възможности, дори след време да се прехвърлят в друг сектор. Защото ясните пътища за развитие и израстване са мотивиращи за учителите. „Например, в Сингапур директорът се среща с нови учители и ги пита какво искат да постигнат след 10 години или къде искат да бъдат. Ако проявят интерес един ден да станат директори, те биват поставени на тази пътека на професионално развитие с необходимите подкрепящи ресурси. Ако изразят интерес да се специализират в дадена област или да работят с конкретна група ученици със специфични учебни потребности, осигурява им се тематично професионално развитие и ресурси. Ако проявят интерес към образователната политика, биват насочвани към този път – с възможности за стаж в министерството и т.н.“, сподели Андреас Шлайхер. Понякога и синдикалните организации представят работата на учителите като тежка, ужасяваща и крайно неблагородна. Това може да е и така, но този наратив трябва да се промени, ако искаме да направим професията по-привлекателна и конкурентна. Защото това влияе както върху нагласите на настоящите учители, така и върху избора на младите хора при избора на различни професии. Учителската професия трябва да стане престижна, защото е благородна.
Посещението на Андреас Шлайхер донесе надежда в образователната общност. Успоредно с това, си даваме сметка, че той не ни казва нищо ново, което не знаем. Тук идва ключовият въпрос за функционалната грамотност на образователната система – какво правим с това знание? Всичко остава в ръцете на хората в България, които взимат решенията и чертаят политиките. Шлайхер учтиво, като гост ни посочи посоката. Но ние трябва да си свършим работата, както повелява приказката за „Неволята“ от Ран Босилек.
[1] Властите в Макао отпускат финансови помощи на деца и ученици, чиито семейства имат финансови затруднения. За учебници за ученици от средни и основни училища, както и за деца в детски градини – съответно (приблизително), 800 лв, 700 лв и 550 лв за година. Има субсидия и за храна – 950 лв на година за всеки ученик. Отпуска се и подкрепа за училищни пособия на ученици и деца в детските градини. За детските градини са пренасочва централно и е 600 лв. Толкова е и за ученици в основно образование. За ученици в средно образование е 750 лв. Ако има деца от най-бедните квартали, ние трябва да им дадем най-добрите възможности - https://www.cdqq.gov.mo/en/home-coming/living/education/
[2] https://www.segabg.com/category-observer/nay-bednite-uchenici-makao-se-spravyat-po-dobre-nay-bogatite-u-nas