В свят на нарастващи предизвикателства, разделение и несправедливости, учителите и специалистите, работещи с деца, имат важна роля за това да помагат на всяко дете да расте уверено и да се чувства прието, ценено, подкрепено, за да може да разкрие своя потенциал.
Децата слушат, децата наблюдават, децата учат от това, което се случва в света около тях. Те имат нужда от учители, които не се страхуват да водят смели разговори за социалната справедливост и да бъдат застъпници за ценностите на многообразието.
През месец март Тръстът за социална алтернатива (ТСА) съвместно с Фондация „Просвета“ проведе онлайн обучение по темата за социалната справедливост и ролята на детската градина и училището за изграждане на споделено разбиране за многообразието в света и за начините, които ние сме едновременно уникални и свързани. Обучението предизвика изключителен интерес – над 3800 учители от цялата страна се включиха в еднодневния онлайн формат!
Обучителната програма „Пъстър свят – как да подкрепяме детето в мултикултурна среда в детската градина и училището“ е съвместна инициатива на Тръста за социална алтернатива съвместно с Фондация „Просвета“ и е разработена въз основа на обучителната програма „Заедно в пъстър свят“ на Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, която ТСА е лицензиран да разпространява в България. От 2017 г. ТСА подкрепя учителите в цялата страна да развият нагласи и умения да уважават и подкрепят идентичността и индивидуалността на всяко дете, независимо от социалния, културен или икономически статус на неговото семейство.
Според Мариана Банчева, обучител по програмата и експерт с дългогодишен опит в сферата на образованието, понастоящем програмен директор на Националната асоциация на ресурсните учители, „многообразието е естествена част от нашия живот и този на децата. Когато темата е част от установения процес и отношения в детската градина и училището, децата израстват с естественото разбиране, че това е нещо нормално и част от живота. Именно ежедневието на децата може да ги научи да виждат общото и различното, да ги разбират и приемат като нещо естествено. Така темата за многообразието помага на децата да развиват увереност в себе си, че могат да се справят с непознатото и различното, доверие към другите, любопитство и уважение към различните характеристики, гледни точки и позиции.“
Децата имат нужда от подкрепата на възрастни, които им помагат да разберат света около себе си и сложните и често противоречиви послания, които обществото им изпраща и които нерядко имат определящо значение за това как децата възприемат себе си, особено деца от малцинствени и непривилегировани общности. Обучителната програма „Заедно в пъстър свят“ съдейства на учителите да открият как могат да помагат на децата и учениците да изграждат споделено разбиране за себе си и другите, за многообразието в света и за начините, които ние сме едновременно уникални и свързани.
Мариана Дафчева, обучител по програмата и старши учител в детска градина „Никола Вапцаров“, гр. Асеновград също е убедена, че е важно да говорим с децата за това кое ни прави различни и кое е общото между нас: „Нашата роля като учители е да помогнем на децата да възприемат житейската философия, че всички сме ценни членове на социалната общност и е важно да участваме пълноценно в нея. Занималните и класните стаи, в които се практикува зачитане на многообразието са места, които дават усещане за принадлежност. Те засвидетелстват усещането на децата/учениците, че „тук е моето място“ и „всички ме приемат такъв, какъвто съм и с това, което мога“.
Партньорството на ТСА с Фондация „Просвета“ ни даде възможност да достигнем до огромна аудитория, а и да научим много за това как учителите възприемат темата за многообразието и от каква подкрепа имат нужда самите те, за да подкрепят от своя страна децата и семействата.
Провеждането на обучението в онлайн формат едновременно с няколко хиляди участника съвсем не беше без предизвикателства – как да се свържеш с участниците, как да получиш в реално време коментарите и обратната им връзка, как да усетиш „пулса“ на групата. „Когато се изправиш пред монитора забравяш, всъщност, колко хора те слушат. Съсредоточен си върху това, което имаш да им кажеш. Лично аз, исках да има повече неща, с които да ги докосна емоционално, за да ги накарам да почувстват нещата, които представяхме. Тези, които са успели да почувстват темата, са хората, които ще се поразровят и ще потърсят още информация, ще се замислят и може би ще направят нещо ново в своята практика“, смята Мариана Банчева. Мариана Дафчева от своя страна споделя, че в онлайн обучение с толкова многобройни участници, отчасти й е липсвала активността на участниците, техните погледи, вербална и невербална комуникация, реакции, усмивки: „Говорех на много хора, но не знаех всъщност до колко от тях е достигнало моето послание. Сега, като проверявам обратните връзки и самостоятелни работи на участниците разбирам, че съм достигнала до тях, защото в много от разработките срещам дори конкретни думи, които съм казала, и това ме прави истински щастлива.“