България заема челна позиция по най-висока детска смъртност в Европейския съюз. Рискът за всяко дете, родено у нас, да почине още преди да е навършило 5 години, е със 70% по-висок от средния за ЕС. По данни на Евростат от 2020, 15.5 са починалите за година в България на всеки 1000 жители.
Това е сигнал, че трябва да се приоритизира здравето на населението чрез гарантиране на достъпно здравеопазване за всички и най-вече за най-уязвимите – децата и възрастните хора. Освен здравното осигуряване и извънболничната и болнична помощ, друг изключително важен фактор за достъпно здравеопазване са достъпните лекарства.
Предоставянето на безплатни лекарства за децата до 3 години ще гарантира наистина ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през изключително критичните за тяхното развитие първи три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и направи възможно по-доброто бъдеще и просперитет на населението.
Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родители от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са:
- по-висок брой хоспитализации и усложнения;
- по-чести посещения в спешни отделения;
- по-чести посещения при лекар;
- лишаване от средства за други базови нужди като храна заради цената на лекарствата;
- по-висока смъртност.
Покрай кризата с COVID-19 наблюдаваме задълбочаване на здравните и социални неравенства в цял свят, особено критично в страните с голям процент от населението, живеещо в риск от бедност. В България – най-бедната страна в ЕС, повече от 1/3 от децата живеят в риск от бедност (над 570 000, Eurostat, 2018), в условия на социални и здравни дефицити, които оставят трайна следа върху бъдещото им развитие. А отрицателният прираст от -7 на 1000 жители присъства като устойчива тенденция в страната (Eurostat, 2020). Затова и грижите и политиките, които гарантират здравето на населението, особено на най-малките и най-възрастните, са неотложни.
Министерство на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в парламента определят майчиното и детско здраве като национален приоритет и като ключова инвестиция в по-доброто бъдеще на страната. То е сочено и като отговор на тежката демографска криза. Въпреки това усилията и действията в тази посока не са достатъчно ефективни и липсва надграждане на политики и резултати, които да заявят дългосрочно справяне с проблема.
Достъпно ли е всъщност здравеопазването за бременните и децата в България?
Бременните и майките на деца до една година по закон имат достъп до здравна закрила (Наредба 26 от 14 юни 2007 ще бъде разгледана в друга статия), а всички непълнолетни от 0 до 18 години са здравно осигурени и освободени от „потребителска такса за оказана извънболнична, болнична и дентална помощ“ (НЗОК). Също така „всички общопрактикуващи лекари могат да насочват неограничено деца до 18-годишна възраст за консултация от лекар с придобита специалност по „Педиатрия“, „Детска гастроентерология“, „Детска кардиология“ и т.н.“ (НЗОК).
Липсата на национална лекарствена политика все пак се откроява като основен недостатък по пътя за по-достъпно здравеопазване.
Действащите механизми за вписване, ценообразуване и субсидиране на лекарства не осигуряват адекватно съотношение качество-цена на НЗОК и допринасят за неефективността в сектора здравеопазване и високата смъртност на населението. Въпреки че съществуват ‚позитивни списъци с лекарства, които НЗОК покрива напълно или частично, данните сочат, че в България, най-бедната държава в ЕС, директните плащания (главно доплащания за лекарства и извънболнична помощ) са най-високи – 46.6%, близо 3 пъти повече от средните директни плащания за здраве в ЕС 15.8%. В България населението отделя 6% от месечните си доходи за покриване на лекарства, повече от всяка друга страна членка на ЕС[1].
В сферата на майчиното и детско здраве също се наблюдава сериозен недостиг на средства при покриване на лекарства за деца. Според социологическо изследване, поръчано от Българската педиатрична асоциация (БПА), „за дете до 1 година месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства“ (Ненова, 2019). Само между 11% и 13% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве (Ненова, 2019), а едва 5% от всички средства, които НЗОК разходва годишно за пълно или частично покриване на разходи за лекарства, са за деца (Ненова, 2019). Поради демографската и икономическа криза в определени региони в страната, има населени места, където се забелязва осезаема липса на аптеки, педиатри и профилирани специалисти по детски болести, което изисква допълнителни разходи за транспорт при нужда от консултация със специалист.
Липсата на национална лекарствена политика и последиците при децата
Макар да имат достъп до медицинска помощ и специалисти, без устойчива национална лекарствена политика, лекарствата за амбулаторно лечение остават недостъпни, а грижите за здравето на деца и майки – недостатъчни и неефективни.
За семейства, живеещи в бедност, липсата на средства, с които да бъдат покрити предписаните необходими лекарства, води до усложнения и хронични заболявания, които биха могли да бъдат третирани лесно и успешно с медикаменти. Например, основен проблем при децата до 3-годишна възраст е високият брой случаи на заболявания на дихателната система (пневмонии, хроничен бронхит, съответно 11.4‰ и 7.9‰). За децата, живеещи в бедност, респираторните инфекции са породени и от лоши битови условия и често се превръщат в хронични състояния, които се отразяват на тяхното развитие и общо здраве.
Примери от Европейския съюз - стратегии и политики, които намаляват неравенствата в здравеопазването за майки и деца
В повечето страни от Европейския съюз се прилагат законови рамки, които целят да намалят цените на лекарствата и да ги направят възможно най-достъпни за всички потребители. Най-популярният подход е диференцирана ДДС ставка за лекарствата. Факт е, че в европейските държави при средно стандартно ДДС 20,5%, средната ставка за лекарствата е 7,7%, като варира между 0 и 25%. Единствено България, Дания и Германия няма диференцирана ДДС ставка за лекарства. В Германия обаче лекарствата за всички на възраст 0-18 г. са безплатни, а в Дания са налице значителни облекчения.
Отвъд данъчните ставки, другите подходи за намаляване на цените на лекарствата и осигуряване на равен достъп до тях са: купуване на едро чрез обединени поръчки от няколко институции/държави; ограничаване на разходите за всеки осигурен пациент или гранични стойности на допустимите разходи за епизод на лечение; ограничение на разходите за маркетинг и реклама, които представляват значителен разход и са предназначени за повишаване на потреблението; пренасочване към по-евтини или генерични лекарства; контрол на цените: главно на цени от фабриката или на дребно; насърчаване на рационалното използване.
Намаляването на данъчната ставка изглежда е по-популярният подход сред страните- членки, но предвид високия риск от бедност и висока детска смъртност в България, вероятно по-подходящият подход за осигуряване на равен достъп до лекарства ще е комбинация от въвеждането на безплатни лекарства за деца поне до 3-годишна възраст и въвеждане на някой или няколко от подходите за намаляване на цените на лекарствата.
Добър пример и в България
От 2016 г. в България се тества услуга, предоставяща достъп до безплатни лекарства за бременни жени и деца до 2 години от семейства в риск. В рамките на програма „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“, изпълнявана от фондация „Тръст за социална алтернатива“, чрез патронажна грижа се помага на уязвими семейства в София и Пловдив в подготовката и грижите за тяхното първо дете. Освен структурираната и индивидуална експертна подкрепа, която потребителите получават от обучените семейни сестри, програмата предоставя и средства за покриване на лекарства.
Екипът от семейни сестри по програмата „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“, както и консултантите, наблюдават, че за семействата, живеещи в бедност, е невъзможно да заделят средства за лекарства. По тази причина много често инфекции и други лечими състояния и при майките, и при децата, се превръщат в хронични заболявания, трудни да бъдат третирани и водещи до сериозни потенциални усложнения. Това е негатив не само за здравето на тези семейства, но и за здравната ни система, която на по-късен етап ще трябва да поеме лечението на тези хронични заболявания в дългосрочен план. Финансовата подкрепа покрива лекарства, с които успешно и ефективно се третират респираторни инфекции при децата, гъбични и други инфекции при бременните.
На прага на изтичащата Национална здравна стратегия 2020, фондация „Тръст за социална алтернатива“ отбелязва нуждата от оценка на изпълнението й и създаване на препоръки за новата стратегия - с участие на широк кръг от заинтересовани страни (Национална здравна стратегия 2020, Министерство на Здравеопазването). На фона на заявените цели и посочени приоритети в изтичащия документ, проблемите и неравенствата в сферата на майчиното и детско здраве продължават да съществуват, а детската смъртност в страната ни остава най-високата в ЕС. Безплатните лекарства за децата до 3 години са препоръка за подобряване на развитието на най-малките, намаляване на високата детска смъртност и гарантиране на по-здраво подрастващо поколение.
25-ти септември, 2020, Дена Попова