Даниел Жак е стипендиантка на Фулбрайт, която изучава и проучва хранителната култура в България през учебната 2021/2022 г. Паралелно с това, тя е доброволка като учител по английски език по проекта на „Tръст за социална алтернатива“ „Стъпка към успеха: Достъп до английски език за младите хора в ромските общности“. След завръщането си в САЩ, тя печели парична награда за магистърската си дипломна работа, която решава да дари в подкрепа на работата на ТСА. Днес тя е докторант по Социология в университета Брандийс, САЩ.
С израстването в семейна ферма за млечни продукти в щата Мейн (САЩ) се поражда интереса на Даниел към селското стопанство и начините, по които семейства като нейното могат да оцеляват в тази сфера и да запазят фермите си. Основните области, от които Даниел се вълнува, включват: непропорционалното въздействие на екологичните проблеми върху уязвимите групи и неравномерното разпределение на основните ресурси, като храна и жилище. Тя следи социалните движения, които се формират в отговор на несправедливостите в областите на продоволствието, достъпа до жилищата и проблемите на околната среда.
Българската история на Даниел започва през 2017 г., когато по време на посещение тук, тя остава толкова очарована от страната и нейната храна, че решава да направи изследване за магистърската си дипломна работа на тема „Българска национална кухня“. Тя се завръща в България през 2021 г. като стипендиант на Фулбрайт, за да наблюдава как българите решават кои храни да се определят като „български“, как разказват истории за храната и какво означава това за хората, които са оставени извън дефинициите за „българско“. След завръщането си в САЩ, Даниел печели наградата на Graduate Association for Food Studies (GAFS) за дисертацията си, озаглавена „Селски гласове в периферията: място и власт в нововъзникващите разкази за наследство на хранителния туризъм в България“.
Тя решава да пренесе историята си на различно ниво, като дарява средствата с уточнението: „Паричната награда не беше моя, за да я задържа. Толкова много хора в България допринесоха моето изследване да стане възможно. Те ми разказваха истории, помагаха ми да се ориентирам във влаковете и автобусите. Бяха мили с мен, когато езиковите ми умения липсваха, и споделяха храната си с мен. Да живееш на ново място, където не познаваш никого, е наистина трудно – особено по време на глобална пандемия! Преподаването на английски език с ТСА бързо се превърна в най-хубавия момент на всяка моя седмица. Учениците винаги ме караха да се усмихвам, дори когато ми беше трудно. Това дарение е моят начин да им благодаря.”
По време на престоя си в България Даниел живее в Пловдив и е един от американските учители по английски език, работещи със 100 ромски гимназисти, ангажирани в проекта за изучаване на английски език на ТСА в 5 населени места – Лом, Кюстендил, Ловеч, Сливен и Пещера. Освен че води онлайн уроци, Даниел посещава Пещера, за да води урок по готварство на английски език, чрез който учениците се запознават със съставките и стъпките в готвенето. Даниел носи и домашни американски сладки за учениците. „След урока“, спомня си тя, „семейството на един ученик ми донесе сладко от тиква и това беше толкова ценен подарък!“.
На въпрос кое е най-силното й впечатление от България, Даниел не се колебае да отговори, че това са нейните ученици и продължава:
„Например, на лагера в Благоевград група ученици от Пещера, където преподавах, направиха презентация за замърсяването на въздуха в техния град. В Пещера по-голямата част от населението е от ромски или турски произход, и те обясниха, че в резултат от работата на местната фабрика, която изгаря боклук, въздухът е замърсен. Това беше наистина силно за мен, защото напомня на моята история. Имах подобно преживяване в родния си град, където местните фабрики замърсиха земята и водата с химикали. Бях впечатлена от страстта им да направят Пещера по-безопасно място за живеене за своите приятели и семейства.“
Даниел признава, че в много отношения учениците са станали нейни учители, тъй като е научила толкова много от техните разсъдливост, любопитство и дълбоката им грижа към своите общности. Тя споделя мечтата си да се върне в България и да продължи да прави изследвания, но този път с фокус върху екологичните или жилищните проблеми. Даниел се надява да бъде проводник на информация за своите колеги в САЩ, за да научат повече за България. Нейната цел е да стане университетски преподавател и се надява да организира програма за обмен на американски и български студенти, които да посещават двете страни, да се учат едни от други и да решават проблеми заедно.
Дарението на Даниел отразява нейната вяра, че можем да постигнем свят, в който ромите от всички възрасти могат да достигнат пълния си потенциал, и където ромските семейства имат достъп до ресурсите, от които се нуждаят, за да живеят здравословен и пълноценен живот.
„Вярвам в бъдеще, в което моите ученици в Пещера ще дишат чист въздух. Промяната е бавна, но е възможна, ако всички изберем да изградим света, в който искаме да живеем. Силно вярвам в страхотната работа, която ТСА върши, и съм благодарна, че успях да бъда една малка част от нея .”
ТСА високо цени времето, енергията и ресурсите, с които допринасят и влагат нашите доброволци за постигането на нашите цели. Ако имате желание и възможност да направите дарение за нашата дейност, можете да го направите през секцията на началната ни страница „Как да дариш“.