2020 – годината, в която коронавирусът наруши крехката стабилност в Столипиново: Безработица и невъзможното онлайн образование на децата
Oт „Гласовете на Столипиново“
Публикуваме автентичната статия от страницата на "Ковид-19 и другия фронт"
При първата вълна от коронавирус и локдаун на цялата страна през март и април тази година, проблемите, с които се сблъскват хората от Столипиново се влошиха сериозно. Видяхме колко е крехка нормалността, колко лесно всичко може да се влоши и колко е важно да си помагаме.
Първият голям проблем беше масовото загубване на работа и безработица
През месец март заплахата от коронавирус все още изглеждаше далеч. Но заради блокирането на цялата държава, много хора работещи в строителството и хранителната индустрия, бяха съкратени. Много хора казваха „Все едно нямаме право да живеем,“ вярвайки, че губят работата си първи защото са от малцинствата и са жертва на дискриминация. Много от хората живеещи в Германия, също загубиха работата си и се върнаха.
Заради това, че работят без договори и заради тежката бюрокрация, за много от хората останали без работа, е трудно и почти невъзможно да набавят необходимите документи за обезщетения за безработица. Така мнозинството от останалите без работа и доходи не получиха и не получават никаква подкрепа от държавата.
След загубата на работа и доходи, дойдоха и лишенията
Семействата бяха принудени да ограничат разходите, за да имат за най-базовото – храна. Разходите за интернет и телевизия бяха отразяни. Без лукс. Хората продадоха или заложиха злато и другите си останали ценни предмети, за да имат пари за храна. Много от местните прибягнаха и към бързите кредити.
В кризата общността показа колко е важна подкрепата към най-бедните. Много хора, живеещи и работещи в чужбина, главно в Германия, изпратиха пари за храна за най-бедните семейства.
Преживяхме първата вълна през пролетта, но през последните месеци всичко се повтаря, а пък и вече има много повече заразени сред нас. Всички виждаме че Kовид-19 е много по-близо сред нас. Появи се страх от побоища и кражби. Страх, че ще настъпи още по-голяма несигурност.
Въпреки че Столипиново е огромен квартал, има достъпни услуги – медицински център с лични лекари и специалисти, детски градини и ясли, както и училища. Има зони на квартала, в които обаче семействата живеят в крайно тежки условия. Има жилища без електричество и вода, както домакинства с многолюдни семейства живеещи в тях. Невъзможно е да се спазва социална дистанция в тези условия.
Тъй като ние работим с млади бременни жени и майки, сме запознати с конкретни услия, които целят да предпазят точно тях от вируса. В медицинския център в квартала вторник и четвъртък са обособени единствено за женски консултации и прегледи на бременни. И според нас това е добро решение, за да се предпазят от риск от заразяване в чакалните сред други чакащи пациенти.
Другото голямо предизвикателство за хората в квартала, породено от коронавирус кризата, е дистанционното образование и учене за учениците
Най-големият проблем е липсата на дигитални устройства и достъп до интернет за много от семействата и учениците.
През последните 3 месеца, от септември до декември, родителите предпочитат децата да са вкъщи, защото приемат училището като източник на заразата с Ковид-19. Обучението от вкъщи обаче не е ефективно за всички ученици поради липса на дигитални устройства и интернет достъп у дома, както и заради езиковата бариера. През месец октомври, преди да бъде обявено официалното затваряне на училищата, някои от училищата в квартала се допитаха до всички родители, за да вземат решение за затваряне на училищата и за начало на дистанционно образование при втората вълна от коронавирус.
За съжаление, дистанционното обучение създава допълнителни неравенства сред уязвимите семейства и ученици.
Има много много семейства, които нямат дигитални устройства и интернет вкъщи. В тези случаи децата и учениците разчитат на хартиени принтирани информационни листове със инструкции, уроци и задачи. Раздават се от образователните медиатори, които след това отговарят и за събирането им. Но големият проблем тук е, че за много от семействата българският не е първи език. Родителите трудно успяват да помогнат на децата си със заданията. Децата се опитват да преведат задачите, родителите пък – да помогнат с решаването. Но това е много сложен и не е идеален образователен процес. Аз като родител на ученици, откривам, че е от голяма важност, като се прибера вкъщи, да помогна на децата, да бъда до тях и да им поясня, ако нещо ги е затруднило. А тези деца, които нямат кой да им помогне, изостават още повече.
Подкрепата от държавата за учениците – материалната – беше крайно недостатъчна при първата вълна през пролетта на 2020 г., когато бяха раздадени краставици и кашкавал за закуски на учениците.
Самите учители пък са истински притеснени, че не могат да контролират учебния процес добре, не могат да проследяват реакциите на учениците. Изоставането ще бъде трудно за наваксване.
Стоенето вкъщи се отразява на психиката на учениците и тийнейджърите. За много от тях домашното пространство е пренаселено с хора и нямат достатъчно лично пространство. През студените зимни месеци не могат да отидат да си играят с приятели навън. А всичко това е изключително важно за тези години от техния живот и ще се отрази на нормалното им развитие и социализиране.
Ще бъде трудно да се нормализира всичко след края на коронавирус кризата. През последните месеци се натрупаха твърде много проблеми, които са изключително сложни за разрешаване.