За привилегията и отговорността да си учител

„В наши дни се наблюдава все по-голяма езикова неграмотност, а щастието на хората зависи до голяма степен от нивото на просветеност и примерът, който даваме на другите“.

С това огромно желание да учи и да се развива, на 32 години Вероника Методиева става учител. Сега (бел.р.2023 ) и предстои да бъде в трети курс „Начална училищна педагогика“ във Великотърновския университет - Враца. 

Вероника съвместява няколко роли в живота – майка е на две момичета - Алисия на 13 и Анастасия на 4 годинки. Отделно работи и като ресурсен учител в гимназията в Оряхово. Казва, че най-много би се зарадвала да види децата си с дипломи за висше образование.

„Това е най-голямото богатство, което биха могли да притежават.“

Самата Вероника оценява стъпката да кандидатства в университет като най-големия си успех, който не би могла да постигне без подкрепата на своя съпруг.

„Той ме подкрепя да продължа да уча и развивам, така взех решението да стана и студент“, казва жената.

Пътят на Вероника не минава без изпитания. Тя не успява да се класира в университета от първия път, но това не я отчайва. Скоро след опита, тя научава за дейността на Сдружение „Нов път“ и работата им с фондация „Тръст за социална алтернатива“. Кандидатства по проект „Млади ромски педагози“ и се включва в предложения курс по подготовка за приемния изпит в университета. Така става част от 76-те жени, които са подкрепени по проекта. „В деня, в който научих, че ще бъда студентка, почувствах истинска благодарност. Искам да бъда добър пример за децата и за връстниците им, за да израснат знаещи и можещи“, споделя Вероника. Надяваме се тя да бъде част от всички завършили университета, до момента те са 41.