„Какъв пример можех да дам на децата си?“. Този въпрос измъчва години наред Вергиния Асенова. Самотна майка, с две малки деца, без работа и без собствено жилище. На 31 години Вергиния е работила на много места, но все за кратко. Завършва Езиковата гимназия в Монтана, но това не й дава особени перспективи да си намери постоянна работа.
„Никъде не се задържах за дълго заради работното време, липсата на трудов договор, а и децата често боледуваха, пък не беше позволено да отсъствам от работа. Без собствено жилище, парите все не достигаха и много бях отчаяна, защото децата ми порастваха, а аз нямах възможност да им осигуря нормална семейна среда, да не говорим за някакъв нормален живот или бъдеще. Какъв житейски пример щях да им дам?!“, споделя Вергиния. Тя е родена в село Мадан и все още живее там, заедно с двете си момчета на 9 и 11 години.
Съвсем случайно през 2016 г. Вергиния научава, че има възможност да й се помогне да се подготви и кандидатства в университет. За фондация „Студентско общество за развитие на междуетническия диалог“ (СОМРД) й разказва Николай Илиев, който е експерт в община Монтана. „Бях много скептично настроена в началото, но си казах, че няма какво да губя, ако опитам“, казва момичето. Тя предлага на братовчедка си да кандидатстват заедно. Минават два месеца без отговор. Докато един ден й позвънява Милена Ананиева. „Седях си в офиса на фондацията в София, слушах разясненията на Милена и на Людмила Живкова, и все още не исках и не можех да повярвам, че това което ми казват е възможно“, споделя Вергиния. Тя и братовчедка й са одобрени за програмата.
Най-голямото притеснение на Вергиния е надеждите й да не се напразни и да не се разочарова за пореден път. „Само след няколко дни обаче всичко започна да се случва – записаха ме на уроци за подготовка за приемния изпит в университета, фондацията пое разходите за тях, поеха и пътните ми разходи“, разказва момичето и допълва: „Единственото, което се искаше от мен беше да уча!“.
След месеци усилия, Вергиния е приета в специалност „Начална педагогика с изучаване на английски език“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” – филиал Враца. И тъкмо записала се, Вергиния получава и още една изненада - приета е и като учител в детската градина ”Щастливо детство” в с. Мадан.
„Вече съм втора година студент, ходя на лекции, работя това, което винаги съм искала и имам постоянен доход, който ми дава стабилност. Започнах да правя планове за бъдещето на децата си. Вече не ги лишавам от нищо, само и само за да има пари за сметките. Тази година съм одобрена и за стипендия от Ромския образователен фонд, която покрива напълно разходите ми за цялата академична година“, разказва Вергиния.
Преди две години младата жена не знае по кой път да поеме. Сега Вергиния обмисля да изтегли и кредит, за да купи жилище за децата. Нещо повече. Тя успява да мотивира още две млади майки от селото, всяка от тях с по две деца, да кандидатстват в програмата. „Давам им личен пример, че всичко, което съм искала, съм го постигнала, защото имаше кой да ми помогне."
А и както Вергиния казва - няма по-голяма мотивация за една жена от желанието да осигури на детето си по-добър живот.