Леа е ученичка в 11. клас в училище „Гротън“ в Масачузетс. Основните ѝ интереси са в областта на правото, математиката и журналистиката и това лято тя се присъедини към нашия екип, за да реализира проект, който съчетава и трите.
Отново свързанa с корените си
Когато прекрачих прага на офиса на „Тръст за социална алтернатива“ в първия ден, ме посрещнаха множество непознати лица; а само шест седмици по-късно, когато излизах от същото пространство, сърцето ми беше изпълнено с благодарност към всички тези лица, които вече бяха мои колеги и приятели.
Прекарвайки цялото си детство в София, преди да се преместя в САЩ, знаех, че това лято искам да вложа енергията си в общността и културата, които са ме изградили. Като българо-американка, често ми е било трудно да намеря баланс между тези две толкова различни части на идентичността ми и да разбера как да ги вплета в живота си. ТСА като организация, която съчетава работа на български и английски език и поставя акцент върху междукултурната комуникация, изпълни всичките ми критерии. Растейки в София бях наясно със социалните неравенства в страната си, защото ги виждах с очите си, но по-късно осъзнах истинската им тежест: че деца на моята възраст, които също наричаха България свой дом, растяха в семейства, лишени от правото да притежават собственост и имаха ограничен достъп до социални услуги и образование.
.jpg)
Пътят ми към личностно израстване: приемане на грешките и непознатото
Намерението ми това лято беше да проведа изследователски проект в сътрудничество с училището ми в Щатите, за да проуча проблема с трайната бедност в ромските общности в България през призмата на правото на собственост върху имоти – или липсата му. Постигнах невероятен напредък в академичните си цели, но най-важните уроци бяха съвсем различни от очакваното.
Още през първата седмица с ТСА посетихме ромска общност край Казанлък, като основната ни цел беше да общуваме и да опознаем колкото се може повече хора. Именно тези неформални, непринудени срещи оставиха трайно впечатление у мен. Щом пристъпих в квартала, ме посрещнаха най-сияйните усмивки на децата. Прекарах много време в разговори с тях за училището им, мечтите им, любимите им хобита, дори се запознах и с домашните им любимци. Те ме заведоха до басейна, който всички използват през лятото, и чистата радост, която излъчваха, докато скачаха във водата, е картина, която никога няма да забравя. Това посещение, още в самото начало на престоя ми, подсили мотивацията ми към изследването и ми даде чувство за ангажираност към тези деца.
През шестте седмици успях да участвам в различни събития, организирани от ТСА, в ежеседмични екипни срещи и работих по своето проучване с с постоянната подкрепа на целия екип. Знанията ми по български език бяха поставени на истинско изпитание, когато започнах да провеждам интервюта с представители на общността в Пловдив и с представители на местната власт, но успях да се свържа с хората и да чуя уникални гледни точки. Благодарение на отличната организация и ефективност на ТСА получих ценни уроци. Преди да се включа в работата на фондацията, не знаех колко разнообразни и специфични за региона си са ромите. Историята им не е съхранена по начина, по който са запазени историите на много други общности, и това често води до генерализации на цялата група. Но чрез опита си в квартал „Столипиново“, където едната част е турскоговоряща, а другата – ромскоговоряща, осъзнах колко сложна и многопластова е тяхната идентичност. Времето ми с Тръста за социална алтернатива наистина ме предизвика да разширя мирогледа си за света и за хората, които често остават извън неговия разказ, и да започна да мисля как да помогнем за пренаписването му.
Поглед назад и поглед напред
Най-добрият ми съвет за някой, който обмисля летен стаж в ТСА, е, че не е нужно да знаеш всичко от самото начало. Задаването на въпроси и приемането на несигурността в работния процес са най-важните ви инструменти. Винаги помнете, че хората около вас могат да бъдат най-големите ви учители, ако сте отворени към ученето. Независимо дали ще избера кариера в сферата, в която работих това лято, или в съвсем различна посока, знам едно: истинската промяна се случва стъпка по стъпка и ръка за ръка.
Любимата ми българска поговорка е „капка по капка вир става“. Без интердисциплинарни усилия и екип от отдадени хора, какъвто видях в ТСА, не може да се постигне голямо въздействие. Всеки успех – независимо дали е програма за 100 души или за 1 – има десетократен ефект. Тръст за социална алтернатива ми показа как изглежда истинската верижна реакция: как доброто към един човек намира път към други. Научих какво е да служиш на общността – и това е нещо, към което винаги ще се връщам.