Представяме ви един от впечатляващите отбори, събрани да работят и да се развиват заедно през академичната 2019/2020 година, в контекста на две от програмите, които ТСА управлява в рамките на Фонд активни граждани България - Стипендиантската програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности и проектът Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности.

На стипендианта ни Методи Методиев и менторката му д-р Диана Асенова зададохме няколко въпроса, с които да научим повече за тях. Техните истории ни помагат да осмислим значението на младите роми, които се посвещават на мисията да учат и да работят усилено, за да са полезни на обществото, грижейки се за другите.

Фонд активни граждани България се реализира с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021.

За Методи Методиев

Методи е стипендиант в Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности. Той ни разказва за опита си като здравен медиатор преди да се насочи към следването, за избора на специалността Медицинска сестра и за работата със своя ментор д-р Диана Асенова през необичайната за всички ни академична 2019/2020г.

                                           

Разкажете ни за себе си – от къде сте, защо избрахте специалността „Медицинска сестра“?

Методи Методиев съм, от гр. Разлог, на 25г. Избрах специалността „Медицинска сестра“, воден от любовта си към медицината. Още от малък съм си мечтал да помагам  на хората, работейки в болнични среди.

В обществото се възприема, че това е по-скоро „женска“ професия. Какво бихте казал на хората, които имат подобни разбирания?

Това е професия, която се разбира погрешно от обществото. Доста често в обгрижването на пациентите се изисква доста сила! Ако се въведе понятие, с което да се наричат мъжете медицински сестри, смятам, че това ще стане предимно мъжка професия. Така много повече мъже биха се заинтересували от тази специалност. Да си медицинска сестра е трудоемко.

Как върви учебният процес?

В условията на извънредно положение и пандемията от коронавирус, се обучаваме онлайн. Нямам търпение за завръщането в университета и клиничната среда.

Преди да поемете по пътя си в университета имате ценен опит като здравен медиатор. На какво Ви научи той, което Ви е от полза сега в процеса на обучение и се надявате да използвате и в бъдеще?

Преди да започна работа като здравен медиатор бях доста затворен човек, необщителен. 5-те години като здравен медиатор ме научиха да бъда комуникативен, креативен, мислещ позитивно. Комуникацията с пациентите в сестринската практика  е от огромно значение. Понякога пациентите искат просто внимание и погалване на егото.

Разкажете ни история, които Ви е карала да се усмихвате и такава, която Ви е натъжавала по време на работата Ви като здравен медиатор?

Чувството след добре свършена работа е неописуемо. През 2015г., през която и бях назнчен, трябваше да организирам кампания за безплатни медицински прегледи за неосигурени лица от ромски произход. Сред общността си не срещнах проблеми – по време на информационната кампания за предстоящите прегледи приеха много добре идеята и някои се зарадваха много. Срещнах проблеми на институционално ниво – тъй като гр. Разлог е трудно достъпен за камиони и тирове, изпълняващото болнично заведение отказваше провеждането на прегледите. Консултирах се с мои колеги, дадоха ми съвет как да постъпя, защото тогава бях все още неопитен и последваха разговори, след които имаше съгласие и прегледите се състояха. По време на случващото се изпитвах страх от това да не подведа общността си и да не загубя доверието им. Това е ситуация, за която се сещам сега и се усмихвам, а по време на случващото се се натъжавах.

Как върви комуникацията с Вашия ментор? Какво очаквате от съвеместната си работа и за какво разчитате на Вашия ментор?

Моят ментор – д-р Асенова е страхотен човек и професионалист. Комуникацията с нея е удоволствие. Очаквам едно постоянно напомняне, едно постоянно „ръчкане“ за предстоящи ангажименти. Да разчиташ на професионалист какъвто е д-р Асенова е истинско удоволствие, тя е добър приятел и добър слушател.

Доста често се говори за трудностите, за преодоляването на които целят да спомогнат различни стипендиантски и менторски програми. А какви са хубавите неща – интересните уроци, полезните запознанства?

Стипендиатнтските програми подбуждат у студента едно чувство на отговорност, което те награждава с пожънатите успехи през академичния път.

Защо, според Вас, е необходимо да има подобни програми, които да подкрепят хора като Вас?

За личностното израстване на един стипендиант са нужни нови запознанства, нови възгледи, нов мироглед. За ромския етнос са характерни ниските доходи на смействата и много често това се оказва спънка за продължаване на образованието.

Споделете за нещата, които Ви помагат да продължавате напред.

Надеждата, вярата в доброто, желанието да помагаш и неописуемото чувство да държиш в ръцете си човешки живот.

За д-р Диана Асенова

Д-р Диана Асенова е достоен ролеви модел не само за ромите, но и за всички млади хора, които продължават своето образование във висше училище и като млади професионалисти влагат време и енергия в развитието на бъдещите поколения здравни професионалисти от ромски произход в страната. Един от младите ментори в програмата за Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности, д-р Асенова в момента специализира Вътрешни болести в най-голямата спешна болница в България. Тя ни разказва за своето участие като стипендиант в подобна програма по време на следването си и за ролята си на ментор днес.

                                           

Разкажете ни за себе си – от къде сте, защо избрахте да станете лекар?

Казвам се д-р Диана Асенова , родена съм в  гр. Котел. Завършила съм Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм в град Сливен. Започнах да следвам Медицина цели седем години след като завърших средното си образование, на 25 години.  Избрах да стана лекар , защото получих призвание . Винаги съм искала да стана студент, но все нещо не се получаваше и нещо все не ми достигаше, докато една вечер сънувах сън, чух ясно глас , който ми каза „Ти ще следваш Медицина“. За мен това си беше призване от Бог, мисля, че всеки лекар има призвание, аз го чух съвсем ясно, защото, може би, никога нямаше да имам смелостта да следвам Медицина.

След това нещата започнаха да се случват. Попаднах на обява на фондация „ Здравни проблеми на мацинствата„ , която беше започнала да организира подготвителни кандидат- студентски курсове за  млади роми, които искат да следват Медицина.  Бях пропуснала началото на курса, който започна ноември месец, присъединих се чак през януари месец.  На интервюто не отговарях на част от изискванията, защото бях завършила отдавна средното си образование, но пък имах отлична диплома и решиха да ми гласуват доверие и ме приеха в подготвителните курсове.  От химия в училище помнех само химичните формули на сол и вода, но за шест месеца успях да се подготвя и ме приеха в университета.

Къде учихте медицина? Какви бяха студентските Ви години - разкажете ни за предизвикателствата, които имахте, например за момент, в който Ви е било много трудно и защо?

Следването си изкарах в МУ- Плевен, прекрасен университет с прекрасни преподаватели и отлична база. По време на обучението си нямах възможност да работя, семейството ми също нямаше възможност да ме подкрепя финансово  и изцяло разчитах на “Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи“, която се подкрепя от Фондация “Отворено общество” и Ромски образователен фонд.

Разкажете ни за Вашия опит в ролята на стипендиант и менториран. Как оценявате тази подкрепа? Защо е нужно да има такива програми? Щяхте ли да успеете без тази подкрепа и каква би била разликата?

По време на следването си имах възможността да получа менторска подкрепа, която беше много ценна за мен, особено в момент  от обучението ми , когато отпаднах от стипендианската програма, а тя беше единственият ми източник на финансова подкрепа. Тогава моят ментор се застъпи за мен и отново ме върнаха в програмата. Това беше най- трудният момент от следването ми и точно менторът  беше този, който ми помогна. Затова приех да се включа по програмата за „ Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности” сега, вече като ментор. Завърших университет преди три години и половина и мога да допринеса за пълноценното развитие на студентите в академична среда, тъй като въпросите, които стоят пред тях, доскоро са вълнували и мен.

Какво е да си от тази страна на уравнението и да работиш със студент от ромски произход с желание и амбиции да стане здравен професионалист? Има ли нещо, което сте научила като стипендиант, което бихте искала да прилагате като ментор?

Нямам опит  като ментор, но имам образеца на моите ментори, който мога да използам. Искам да помогна, да насърча, да окуража и да подкрепя младите студенти от ромски произход  - да не се отказват лесно и да продължат докато изпълнят целите и мечтите, които са поставили пред себе си.

В какъв момент от професионалното Ви развитие Ви хващаме в момента? Споделете за нещата, които Ви радват и мотивират да продължавате напред. 

В момента работя като лекар и специализирам Вътрешни болести, трета година от общо пет. Обичам професията си, чувствам удовлетворение, когато помагам на хората, да видя усмивката и благодарността в очите им ме зарежда с нови сили и ми дава увереността, че да съм лекар е моето призвание.