София от Дългопол: „Промяната е неизбежна"

“Тя е целенасочена, интелигентна, работлива. Амбицията й е съчетана с ясна преценка на възможностите“. Това са първите думи на доц. Клара Докова, ментор на София Мартинова. Младото момиче е от Дългопол и е част от Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности и учи за помощник-фармацевт в Медицински колеж към Медицински университет – Варна.

София до последно се бори, за да се занимава с фармация, защото иска да съветва хората как да се лекуват, да им помага и обяснява в аптеката на достъпен за тях език. Решението й да продължи образованието си не изненадва бащата на София, нито нейните братя. В училище тя е доста активна и ангажирана с всякакви извънкласни дейности. Благодарна е, че има близки, които я разбират, подкрепят и не я спират да следва мечтите си.

София губи майка си съвсем скоро след раждането си. Има двама по-големи от нея братя, които работят от ранна възраст.  „Очите й се насълзяват, когато ми разказва тази част от своята история, но скоро пак се усмихва, като започва да обяснява за баба си и татко си, които са я отгледали“, споделя доц. Докова.

От самото начало на следването си София се включва в научни и специализирани конференции. Презентира и изнася доклади още от първи курс. По време на първото си участие влиза в полезрението на Асоциацията на помощник-фармацевтите в България и е поканена да говори по време на тяхна конференция през лятото на 2022 г. За същия период, заедно с ментора си, подготвят материали и тема за участие в конференцията „Море и здраве“. София не крие, че участието в първото й научно събитие е голямо предизвикателство за нея. Заедно с това, обаче, приема тази възможност като опит да преодолее притеснението и страха си да говори пред много хора.

Освен с университета и научната работа, София обича да е доброволец. Затова лятото организира и информационна кампания за контрол на артериалното налягане в родния си град Дългопол. Идеята за кампанията се ражда от това, че хората рядко следят за ключовите си здравни показатели. София споделя, че вбъдеще иска да работи за повишаване на информираността на ромската общност по теми като превенция на  диабет и детско хранене.

 „Обикнах Варна, планирам да прекарам дълги години тук. Дългопол ми е близо, така че  мога да се прибирам често. Ако имам възможност, бих работила и заживяла в чужбина, за да видя как се развива моята професия извън България и да придобия различен опит, но не бих се задържала дълго там, защото обичам страната си“, споделя София.

Извън всички дейности, София е ангажирана и с проблемите на своята общност и освен работата по здравни теми, тя е доброволец към местната активна група на програма РомАкт на Съвета на Европа. Участва в проучване на проблемите на общността и в търсене на възможности за решението им. „Чрез участието си се убеждавам, че ангажирайки се с проблемите и работейки върху тях, промяната е неизбежна“, категорична е София.

Тя е една от онези примери, които стоят зад данните, че ромските студенти нарастват за последните 10 години – делът им се увеличава от 0.4% през 2011 г. до 2.6% през 2019 г[1].

Именно такава е и ролята на Стипендиантската програма – да подпомогне директно и индиректно повишаването на дела на ромските младежи, които следват в университет и завършват висше образование. От една страна по този начин се оказва подкрепа повече ромски младежи да завършват висше образование, а от друга – те самите стават модели  и примери за общността си и ангажират още младежи да продължат да учат.

Заедно с това Стипендиантската програма цели да адресира и структурен проблем на българската здравна система. По време на пандемията изключително осезаемо се открои липсата на здравни кадри, като тази нужда е особено остра в отдалечените и малки населени места в страната. Затова и стипендиантската програма цели да допринася за подготовката на така нужните кадри, но и създава ефективни модели за изграждане на кадри, които държавата може да мултиплицира като държавна политика.

Същевременно, пандемията показа много ясно, че здравните предизвикателства на обществото са още по-дълбоко залегнали в ромските общности и квартали, поради липсата на дългосрочна превенция и затруднен достъп до здравни грижи и услуги. Чрез своите проекти, а и със своята пряка свързаност с общностите, студентите усвояват нови знания и умения, които по-късно съумяват да предадат и приложат по родните си места – като например да провеждат информационни и профилактични кампании във връзка с належащите и специфични нужди на общностите. От 2019 г. всяко лято студентите работят доброволно, за да идентифицират проблеми, организират и проведат здравни проекти из малки и големи населени места в цялата страна – Лом, Бяла Слатина, София, Първомай, Ракитово, Дългопол, Сливен, с. Скобелево и др.

Заради огромните усилия, които полагат, доброволците в малките проекти от лятото на 2021 г. получиха приз за посланичество в категорията „Доброволци“ на Петите годишни награди „ГЕРОИТЕ“ на платформата TimeHeroes.org. Те бяха сред 15-те отличени от общо 148 номинации. „Тяхната работа е вдъхновяващ пример за развитието на едно бъдещо поколение здравни специалисти, които имат силата да бъдат ролеви модели и активисти. Такива, способни да лекуват и някои проблеми в обществото,” посочва журито.

На фона на всичко това, София вече е извървяла половината път до дипломата си. „Остава й само трети курс и София ще стане отличен помощник-фармацевт“, уверено отбелязва доц. Докова. И допълва, че към бъдещето й гледа с надежда, защото София прави и дава всичко от себе си. „Моля се само обществото ни да се развива с темповете, които София заслужава!“, допълва доц. Докова.

[1] "Образователни постижения на ромските общности в България“, с възложител ТСА и проведено от Глобал Метрикс през 2019 г.