Предистория и контекст
България продължава да е сред страните в Европейския съюз с най-високи нива на бедност и материални лишения. Тези тежести падат най-силно върху групи, които вече са изправени пред системни неравенства, свързани с пола, етническата принадлежност, региона и социалния статус. Особено уязвими са младите майки с ниски доходи, които раждат за първи път, както и техните деца. Много от тези жени нямат достъп до постоянни здравни грижи, репродуктивно образование и социална подкрепа, необходими за отглеждането на децата им в безопасна и здравословна среда.
В отговор на тези предизвикателства, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА) адаптира и пилотира модела „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ (ЗЗБЗБ) в България – програма за подкрепа на млади майки, раждащи за първи път. За да се определят по-точно критериите за включване на нови участнички в програмата ЗЗБЗБ, ТСА възложи на екип изследователи анализ на национални данни от Националния статистически институт (НСИ). Екипът на изследването се състои от д-р Леа Вайсова и д-р Гергана Ненова, катедра “Социология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, под ръководството на проф. Майя Грекова.
Докладът от изследването, публикуван през 2023г. и базиран на официални данни от НСИ за 2022 г., ясно показва мащабите и сериозността на бедността, лишенията и рисковете за майчиното и детското здраве, особено сред социално изключени групи. Тези данни осигуряват солидна емпирична основа за бъдещи социални политики и ефективно насочване на ресурси там, където нуждата е най-голяма.
Количествените измерения на бедността в България
Демографските показатели сочат, че значителна част от населението на България живее в условия на икономически затруднения и социално изключване, които засягат способността им да поддържат основен жизнен стандарт. През 2022 г. 22,9% от българите живеят под националната линия на бедност – 525,92 лв. месечен доход. Допълнително, 18,7% са в тежки материални и социални лишения, което означава, че нямат достъп до основни стоки, услуги и възможности, необходими за достоен живот.
Последиците от бедността са особено тежки за жените и децата. Социологически изследвания показват ясна връзка между високата майчина и детска смъртност и бариерите, пред които се изправят бедните и уязвими жени при достъпа до здравни грижи. Ограничени финансови ресурси, географска изолация и социална дискриминация често възпрепятстват навременните посещения при лекар по време на бременност, раждане с квалифициран специалист и подкрепа след раждането – което излага майките и бебетата на повишен риск.
Бедност и детско здраве
Въпреки известен напредък през последните години, децата в България продължават да са изложени на високи нива на бедност и здравни неравенства. През 2021 г. България е на трето място в ЕС по риск от бедност и социално изключване сред децата – 33% спрямо средно 24,4% за ЕС. Рискът е най-голям за децата от ромски произход (8 от 10), следвани от децата от турски произход (1 от 3) и децата от български произход (1 от 5). Децата в селски райони и тези, отглеждани от самотни родители, също са значително по-уязвими.
Образованието и заетостта на родителите играят решаваща роля. През 2021 г. 83% от децата в домакинства с родители с ниско образование са в материални лишения – второ най-високо ниво в ЕС след Румъния. Това отразява пряката връзка между ниско образование и безработица.
Тези трайни неравенства имат сериозни последици за здравето на децата. Въпреки значителното понижаване на детската смъртност през последните години, нивото в България остава значително над средното за ЕС, като през 2022 г. в България то е 4.8‰ при средна стойност за ЕС 3.2‰. Данните показват и рязко изразени регионални, социално-икономически и етнически различия. Районите с по-висока детска смъртност имат и по-високи нива на новородени с ниско тегло, което увеличава риска от изоставане в растежа и развитието.
Бедност и социално изключване на младите майки
Жените в България са изложени на повишен риск от бедност и социално изключване, утежнен от местоживеене и социално-икономически статус и значително по-висок сред жените с различна от българска етническа принадлежност. През 2022 г. 34,8% от жените са били в риск, спрямо 29,0% от мъжете, като най-застрашени са ромките, жените от селата, младите жени и самотните майки. Ниското ниво на образование е силно свързано с тази уязвимост: 98,5% от младите жени (15–25 г.) с начално или без образование са в риск, спрямо 53,2% с основно и 25,5% със средно образование.
Бременните жени под 20 години са в „тройна уязвимост“
- Социално: често с недовършено образование, без трудов опит, ограничени финанси и зависимост от семейство или партньор
- Здравно: ранната бременност увеличава рисковете както за майката, така и за детето.
- Психологически: липса на знания и увереност в родителството, както и ограничена подкрепа – фактори, които могат да навредят както на психичното здраве на майката, така и на развитието на детето.
В резултат тези млади жени и техните деца са изложени на непропорционално високи рискове от влошено здраве и неблагоприятни житейски перспективи.
Пътят напред
Най-уязвимите групи в България – децата, младите жени, жените, живеещи в селски райони, ромските общности, както и семействата с ниско образование или нестабилна заетост – са изправени пред преплетени рискове от бедност, изключване и лошо здраве. Тези неблагоприятни фактори са пряко свързани с по-лоши резултати за майките и бебетата. Ранната интервенция, особено по време на бременността, е критична възможност за прекъсване на тези цикли. Програми като ЗЗБЗБ, които осигуряват интензивна и персонализирана подкрепа на майки, раждащи за първи път, могат да отговорят едновременно на спешните нужди и на дългосрочните бариери – като помагат на семействата да постигнат по-добро здраве, стабилност и икономическа сигурност.
Пресечените данни ясно показват кои са жените и децата, които най-много имат нужда от подкрепа. Тази статистика помага на ЗЗБЗБ да намира и достига нови майки, както и да отстоява разширяването на услугата там, където липсва основна подкрепа. В същото време данните могат да бъдат отправна точка за създаването на други услуги в общността и да вдъхновят по-целенасочени политики, които да отворят път към по-добър достъп до здравни грижи, социална подкрепа и по-справедлив старт за всички семейства.