Да станеш майка, когато самата ти си израснала без семейна подкрепа или когато живееш с увреждане, е изпитание. Но за някои млади жени това не е пречка – а мотивация да дадат на децата си по-добро начало с подкрепата на патронажната услуга „Заедно-здраво бебе, здраво бъдеще“. В тези истории ще откриете сила, която се ражда в най-неочакваните обстоятелства, и надежда, която оцелява дори когато всичко изглежда изгубено.
Андрея: животът след институцията започва с надежда
Андрея е едва на 16 години и живее със своята двумесечна дъщеря Габриела в Звено „Майка и бебе“ в Пловдив. След развод на родителите си, е израснала в институция. Без собствен дом и възможности, тя и партньорът ѝ (също израснал без родители) се озовават в социалната услуга. Вече половин година Андрея работи с патронажната сестра Мария, с която бързо изграждат доверие.
Според Мария, младата майка е отговорна и любознателна, спазва всички препоръки, общува лесно и има огромен потенциал за развитие. Андрея планира да продължи образованието си, да си намери работа и да изкара шофьорска книжка. Партньорът ѝ вече работи и търси квартира, за да изградят дом, какъвто двамата никога не са имали.
Мира: тиха борба, големи победи
Мира е на 21 години и майка на Невена – момиченце на година и половина. Живее в квартал Столипиново в Пловдив, където е завършила 10. клас. Мира е с 80% слухова загуба, а партньорът ѝ – със 100%. Въпреки предизвикателствата, тя участва активно в патронажната услуга с подкрепата на семейната сестра Дари. „Първоначално се притесних как ще се разбираме… но тя четеше по устни и прояви голям интерес“, казва Дари.
Благодарение на семейната подкрепа и насоките на Дари, Невена се развива чудесно – говори, пее и танцува. Историята на Мира е вдъхновение за всички, които вярват, че майчинството не познава бариери, когато има обич и подкрепа.
Историите на Андрея и Мира ни напомнят, че понякога най-силните майки са тези, които започват с най-малко. Благодарение на патронажната услуга и доверието между майки и специалисти, тези жени намират сили да надграждат живота си и от малкото, което имат – без да се отайчват и предават. Дарителската подкрепа прави това възможно – защото понякога една вярваща в теб ръка е всичко, от което имаш нужда, за да продължиш напред.
