Ани Ковачева е сред стипендиантите на ТСА, които се обучават в Американския университет в България. През академичната 2023/2024 г. тя e във втори курс, специалност „Бизнес администрация“. Ани е сред първите участници на проекта на ТСА „Стъпка към успеха: достъп до английски език за младите хора в ромските общности“, в рамките на който разви уменията си и натрупа значителни знания по английски език.
От началото на академичната 2015/2016 г. до настоящата 2023/2024 г., Фондация "Тръст за социална алтернатива" е подкрепила 12 младежи от ромски произход, които са приети в АУБ. От тях 6 са се дипломирали успешно, 1 е продължил обучението си в чужбина, 2 са във втори курс, а на 3 им предстои да завършат в края на настоящата академична година.
Как би се представила в нашия разговор – пред хора, които не те познават?
Аз навсякъде съм един и същи човек. Бих казала, че няма голяма разлика в начина, по който общувам с хората и в начина, по който ме познават и възприемат – без значение дали са хора от близкия ми кръг или хора, с които се запознахме последната една година. Иначе, аз съм Ани, студентка втори курс в специалност „Бизнес администрация“ на Американския университет в България (АУБ). Голяма моя страст още от гимназията е да съм ангажирана с различни инициативи, които помагат на хората около нас. Всичко започна с моето доброволчество в Сдружение ЛАРГО – Кюстендил. Бяха на 14-15 г., когато започнах активно да се включвам в техните дейности.
Къде те намираме сега и с какво си ангажирана?
В момента съм в стаята си в общежитията на университета. Бих казала, че към момента следването в университета е основната ми отговорност и заема голяма част от моето време. В същото време, продължавам да съм активна в родния си град по различни граждански инициативи. Миналият уикенд, например, участвах в дискусия за взаимовръзката между върховенството на правото и качеството на образованието в страната ни. Идеята е в рамките на този проект да се създадат младежки клубове, като самите младежи да планират свои застъпнически кампании на местно ниво по теми, които те разпознават и свързват с върховенството на правото. Освен това, част съм от ръководството на университетския клуб TEDxAUBG като ковчежник и съм пряко ангажирана със спонсорството. Последните три години, включително и тази, активно се занимавам и с дебати.
Разкажи ни за твоето детство с няколко изречения и ученическите ти години?
Първите няколко години като ученичка осъзнах, че ми харесва идеята да се развивам. Освен че се справях добре в училище, аз получавах окуражаване и подкрепа от моите родители и учители. Моето образование беше приоритет за моето семейство, макар че не се изразяваше толкова с думи, колкото сега. Днес си говоря повече с нашите – вече получавам подкрепа и на думи. Например, във втори клас аз пожелах да посещавам уроци по английски език, защото ми беше трудно по този предмет. Родителите ми застанаха веднага зад моето желание – намериха учител и ме записаха на уроци. Няколко години след това пожелах да ходя на уроци по пиано – нашите отново отговориха на този мой интерес. Дори когато участвах в малки училищни пиеси, родителите ми приемаха моята ангажираност много сериозно и ме подкрепяха с каквото могат. Разбира се, това им носеше радост и беше повод да се похвалят пред близките си. Родителите ми показваха, че нещата, които са важни за мен, са значими и за тях. Това ме провокираше да продължавам да уча и да търся нови знания.
Какво те мотивира да пожелаеш да си студент в АУБ?
Когато бяха малка, бащи ми говореше, че трябва да уча медицина или да следвам в американския университет. Аз нямах нищо против и двете му идеи. Съответно, продължих обучението си в седми клас в природо-математическа гимназия, в паралелка „Биология и Химия“. Бързо осъзнах, че нямам достатъчно силна психика да следвам медицина или фармация. Съзнателно започнах да се ориентирам към други възможности. Разглеждах варианти в чужбина, като АУБ също беше сред опциите. Братовчед ми завърши АУБ, идвала съм на летни лагери в университета. Допадна ми средата в университета. В допълнение, АУБ предоставя гъвкавата възможност да профилираш обучението си на малко по-късен етап, а не още от първи курс да започнеш с конкретна специалност. Това беше ключово за мен, когато трябваше да взема решение. Общността, която създава университета, и възможностите, които дава, също повлияха избора ми – това е рядко срещана атмосфера както в България, така и в чужбина. Финансовата подкрепа на Тръста за социална алтернатива в значителна степен предопредели финалното ми решение.
Как би определила твоите каузи?
Повишаването на младежкото участие – това е една от моите основни борби. Особен фокус имам върху младите хора от ромската общност. От моите наблюдения върху ромските младежи – конкретно в Кюстендил, установявам, че те имат огромен потенциал, който чака да бъде открит. Да успееш да помогнеш на такива млади хора да разгърнат своя потенциал е нещо много важно за мен.
Какво те вдъхновява да правиш нещата, които правиш?
Всяка инициатива, към която имам принос, ми носи удовлетворение. Защото аз виждам колко смисъл има зад всяка идея – с малко или голямо въздействие. Много малко неща ме карат да се чувствам по този начин. Правя добро, за да се чувствам добре.
Споделяш ли мнението, че младите хора не се интересуват от големите теми на обществото и света?
И да, и не. Не може да сложим младите хора под общ знаменател. Със сигурност в днешно време има много млади хора, които не се интересуват от много неща. Според мен това не е обща черта на младите хора, а черта на някои млади хора. Днешното младежко общество е доста по-активно и интересуващо се от проблемите около нас, в сравнение с по-предните поколения. Това е една от причините много компании в наши дни да започнат да прилагат устойчиви практики, защото младите хора могат да ги бойкотират, ако процесите и продуктите им не са съобразени с околната среда, принципите на справедливостта и др. Това доста отчетливо се вижда в западните страни. Най-големият проблем не се крие в това, че младите хора не се интересуват или не искат да знаят. Доста от темите и въпросите са представени по много сложен начин, който често е разбираем за по-възрастните, заради опита им. Например, по инициативата за върховенството на правото младежите споделиха, че този термин звучи „страшно“. Предложиха промяна на посланието, за да има реално измерение за техните връстници. Разбира се, всяка тема изисква да положиш усилия и известна доза смелост, за да я разбереш и да видиш, че това не е нещо страшно.
Каква е твоята формула, с която ти сама се мотивираш и как може всеки човек да я приложи за себе си?
Ако говорим конкретно за България, мисля, че много хора са демотивирани, предвид развитието на политическата обстановка през последните 5-10 г. Нещо, което мен ме мотивира, са успешните примери. Успешни примери не на хора, а успешни примери и постижения на гражданския сектор. Дори към момента да вярвам, че в България нямаме развито гражданско общество ,за съжаление, то около мен имам много примери на хора, които успяват да постигнат малки промени в средата си. Надеждата, която те имат за по-доброто утре, винаги ме е вдъхновявала.
Разкажи ни за стажа, на който си била в Норвегия.
В началото на годината прекарах две седмици в Норвежкия хелзинкски комитет. Това е организация, която се занимава със защитата на правата на човека и засилване на гражданското общество. Откакто се прибрах, много хора ме питат как достигнах до тази възможност. Организацията, в която започнах като доброволец – сдружение ЛАРГО – Кюстендил, изпълняваше проект, който е финансиран по програма „Фонд Активни граждани“. Основният фокус на проекта беше овластяване на жени от ромски произход. В рамките на проекта се срещнах с двама представители на Норвежкия хелзинкски комитет, които бяха дошли на посещение в България. Аз ги запознах с дейностите по проекта и ситуацията на ромите и ромските жени в България. Няколко седмици по-късно получих покана от тях за стаж в Норвегия.
Каква е ситуацията с правата на човека в Норвегия?
Успях да преживея и да видя от първа ръка колко развити демокрации са скандинавските страни. Истината е, че те нямат толкова проблеми, с които да се борят. Норвежците имат изключително активно гражданско общество. Дори да има единични проблеми на нарушения на правата на човека, те се решават много лесно. За да илюстрирам какво е активно общество, ще Ви споделя едно мое преживяване. По време на престоя си там попаднах на един протест, който беше в подкрепа на Палестина. Самият протест минаваше по една много дълга улица. Доста дълго време отне, докато мине целият поток от хора. На протеста имаше много възрастни норвежци, което е в контраст с протестите в България – у нас най-често на протести ходят млади хора или хора, които много ги вълнува даден проблем. Това е също интересен показател колко активно и развито е едно гражданско общество. Норвежкият хелзинкски комитет има по-голям фокус върху ситуацията с правата на човека в Украйна, Унгария, Полша и Беларус – страни, където има риск за върховенството на правото и правата на човека.
Защо има Норвежки хелзинкски комитет в Норвегия, при положение, че нямат проблеми с правата на човека?
През Норвежкия хелзинкски комитет и най-вече през програмата „Фонд Активни граждани“ Норвегия се опитва да подкрепи страните и обществата, с които е в общи съюзи. Да достигнат нива на развитие на демокрацията и гражданското обществото, които са близки до норвежките. Защото това означава и по-висок стандарт на живот. Задавала съм си въпроса защо го прави тази държава? Това е особено трудно разбираемо в България и в страните в Централна и Източна Европа. Но всъщност, това е вид култура на солидарност – когато споделяш твоите постижения, знания и ресурси с твоите съседи и съюзници.
Защо младите хора трябва да са активни и да им пука?
Това, което избираме да правим днес, предопределя какво ще ни се случи в бъдеще и в колко добри общество и свят ще живеем. Дали средата за живот ще е добра за нас и нашите близки, зависи изцяло от нас. Аз не харесвам клишето „младите са бъдещето“, защото ние сме тук и сега. Гражданската активност и ангажираност дава и много възможности за пътуване до различни места, среща с различни култури. Това обогатява всеки човек и разширява хоризонта му за развитие. Активният човек е добър гражданин.