Есето "Ромската култура като прозорец в Мрака" с автор Божидара Миленова Христова от гр. Велико Тръново на 17г., получи втора награда от конкурса „По пътя на наследството от Първият световен ромски конгрес през 1971 г.: ромските език, култура и движение – вчера, днес и утре“.
Конкурса организирахме заедно с партньорите ни от Асоциация Интегро Integro Association, Сдружение Ларго и "Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе" (Center Amalipe) по случай Международния ден на ромите.
“Ромската култура като прозорец в Мрака”
В дълбините на мрака, където сърцата ни се сблъскват със сенките на предразсъдъците и несправедливостта, има светлина. Тази светлина е ромската култура - невидима сила, която пробива през тъмнината на мрака и пресича времето, за да докосне всеки един от нас. Тя е като бурята, която неуправляемо разклаща дърветата на нашите предразсъдъци и с нежна светлина огрява корените на нашето човечество.
В днешния свят, в който сме безкрайно зависими от технологии и виртуални връзки, изглежда, че се изгубихме в тъмнината на информацията и виртуалността. Всеки клик, всяко докосване на екрана, всеки нов пост в социалните мрежи – всичко това е опит да намерим нещо, което да ни направи по-цялостни, по-свързани със света около нас. Нещо което, ромите, постигат с лекота, без да се изгубват. Те, сякаш излъчват светлина.
Ромите носят в себе си богатство на културата, което не може да бъде сведено до цифри или статистики. Тя е в сърцата на хората, които споделят тяхната общност, техните традиции, танци, песни и техния дух.
Един от ключовите елементи на ромската култура е семейството и общността. Тяхната връзка с общността е тясна и неразделна.
Семейството. Общността. Те са основните стълбове на ромската култура. Въпреки бурите на живота, тези стълбове са здрави и стабилни, поддържащи всеки един от тях. Когато сърцето е разбито, когато се изгубят в мрачния лабиринт на света, ромската общност е тази свещ, която показва пътя им към светлината. Те са сърцето и душата на цялото ромско общество. Те не представляват просто група хора, които споделят биологически връзки, а са тясно свързани с идеята за съпричастност и солидарност.
Когато се каже думата "семейство" в ромската общност, това означава повече от просто роднини, събрани на едно място. Това е съвкупността от хора, които виждат всеки един от тях и ги приемат такива, каквито са. Те са тези, които споделят радостта и тъгата, които ги подкрепят в най-трудните им моменти и ги вдъхновяват да бъдат по-добри. Това е мястото, където се споделят радостите и тъгите, където се учат традициите и ценностите на предците.
Общността, свещта в мрака - тя ги води през най-тъмните моменти на живота и показва пътя им към светлината. Когато са загубени в мрачните лабиринти на съдбата, тя е тази ръка, която ги държи и ги води напред. Нейната сила и устойчивост им помага да преодолеят всяка буря и да излязат по-силни от нея. В нейната прегръдка намират утеха и подкрепа, която ги подхранва и вдъхновява. Когато стъпките им се изгубят във времето и пространството, общността ги държи за ръка и ги води към пътя на истината и надеждата. Тя е тази сила, която им подсказва, че никога не са сами, че винаги има някой, който ги подкрепя и вярва в тях. Напомня, че имат силата да се издигнат над мрака и да преодолеят всяко предизвикателство.
С нея техните сърца бият в един ритъм, с една цел - да живеят с любов.
В света на ромската култура, старите песни и легенди живеят в сърцата, които носят спомен за техните корени и идентичност. Там, из старите легенди и разкази, намират топлина, подкрепа и разбиране, които рядко срещаме в онзи виртуален свят, в който търсим отговори.
Музиката и песните са като връзки към изгубеното детство, към мечтите, спомените. Те са не само мелодии, а спомени, които ги обвиват с топлина и уют. Те разказват истории за любовта и болката, за тъгата и радостта. Музиката на ромите е като вълшебен път към света на чувствата и емоциите.
Тя разказва за любовта, която плаче, за болката, която танцува, и за надеждата, която пее.
Но ромската култура не е само в музиката. Тя е в усмивката на децата, играещи си по улиците, без грижи за бъдещето. Тя е в погледа на стареца, разказващ своите истории със сълзи в очите, но и с усмивка на лицето, защото знае, че те ще продължат да живеят през тях, през всички тях.
Културата е жива и в най-простите, но в същото време най-истински моменти от ежедневието. Тя е в забележителната им способност да откриват красотата във всяко нещастие, да танцуват под дъжда на предразсъдъците и да пеят с усмивка, дори когато сърцата им се сблъскват с трудности. Тя е в тяхната непоколебима воля да живеят в хармония със своите съседи, дори в условия на социално изключване и несправедливост. В света, в който различията често се превръщат във вражда. Тя ни показва, че независимо от расовата, етническа или социална принадлежност, всеки от нас е част от едно голямо семейство, което трябва да се уважава и да се подкрепя взаимно. Учим да се гледаме един друг като равни, да се слушаме един друг с уважение и да търсим общи решения на нашите общи проблеми.
Нека се вдъхновим от ромската култура и да се стремим към свят, където всички хора могат да живеят в мир и хармония, без значение от техния произход или културно наследство. Нека учим от тяхната устойчивост и сила, за да създадем по-добро утре за всички нас. Ромската култура не е просто обичай или традиция; тя е извор на сила и устойчивост, ТЯ Е СВЕТЛИНАТА. Тя е лъча светлина, който разклаща предразсъдъците ни и ни помага да видим света с нови очи. Тя е СВЕТЛИНАТА, която огрява корените на семейството, напомняйки ни за важността на връзката ни с миналото.
Тя е светлината в мрака на едноцветния свят.