Да си представим занималня, в която уникалните способности, интереси и нужди на всяко дете не само са обект на внимание, но и активно се подкрепят чрез целенасочени и основани на доказателства практики. Например, учителят знае колко е важно да се максимизира развитието и ученето на децата през деня, и се пита какво научават децата по време на преходните моменти. Затова решава да замери разнообразието на езика на децата през тези моменти, за да види дали рутинните дейности дават възможност за усвояване на нов речников запас и как да го стимулира. Или пък учителят се стреми да развие инициативността и лидерството на децата, и се пита дали те наистина имат право на мнение по нееднозначни въпроси, и затова си записва колко пъти е питал децата за мнението им, както и колко пъти е изслушал и реагирал на това мнение.
Учителите във висококачествените образователни институции се отличават с това, че събират данни за работата си и индивидуализират подходите си така, че да отговарят на разнообразните интереси и нужди на малките деца. Това означава, че педагозите наблюдават себе си, колегите си и децата, документират наблюденията си, рефлектират върху тях с останалите членове на екипа и правят промени въз основа на този анализ, а също така и регулярно събират множество други данни от разнообразни източници като анкети с родители, чеклисти, детско творчество и мн. др.
По този начин всъщност детската градина прилага един цикъл на използване на данни, на „измерване с цел учене”. Събира информация за ефективността на работата си, анализира я, осмисля я, и планиране и прилагане промени с цел усъвършенстване. Това позволява на учителите да вземат информирани решения за ефектите от работата си върху ученето и развитието на децата, и по този начин те непрекъснато подобряват своите практики. Тази индивидуализирана и подкрепяща среда от своя страна повишава интереса и ангажираността на децата - това, което наричаме състояние на “поток” - а тя е условие за ефективното учене. Така те усвояват по-ефективно умения и нагласи, които са жизненоважни за по-късния академичен успех и цялостното благосъстояние на човека в условията на динамиката на XXI век. Такива са езиковите и социално-емоционалните умения, нагласата за учене и любопитството, решаването на проблеми и др.
В България, обаче, детските градини не правят целенасочен анализ на тенденции, процеси и ефекти от работата на образователната институция с цел екипно учене и усъвършенстване. Наблюденията върху практиката остават недокументирани и не служат за реална адаптация на подходите на учителя; събирането на мненията на родителите се случва епизодично и най-често касае административни въпроси; а екипните взаимодействия с цел учене, както и рефлексията между двамата учители в групата макар да са донякъде регламентирани нормативно, не се реализират на практика.
Ефектите от тези дефицити се изразяват в липса на индивидуализиран подход към силните страни и предизвикателствата на всяко дете и неоползотворен потенциал на ранното детство като период за развитие на когнитивния и социално-емоционален потенциал на човека, който остава траен отпечатък върху бъдещото развитие. Но доколкото никой не измерва системно резултатите от предучилищното образование, каквото се прави в училищната система с НВО и ДЗИ – с уговорката, че и тези оценявания не дават информация за добавената стойност на училищното образование – то липсват импулси за цялостно преосмисляне на прилаганите педагогически подходи, така че те да станат по-индивидуализирани и по-развиващи уникалните възможности на децата. А пропуските се натрупват и училищните замервания ги показват. Някои данни са особено видими – напр. повтарящите се ниски резултати на учениците според изследването PISA, които вече не изненадват никого. Други остават в сянка за медийния и публичен интерес – например това, че делът на академично устойчивите ученици у нас е най-нисък в Европа /делът на учениците в неравностойно положение, които са постигнали високи резултати в сравнение с останалите ученици в страната/. Иначе казано, макар детската градина и училището да са един мощен инструмент за изравняване на социалните и икономически неравенства сред децата, у нас те всъщност ги затвърждават, защото децата от уязвими общности трудно компенсират у дома ниското качество на образователния процес, което получават.
В ТСА вярваме, че промяната в практиките, която може да подкрепи успешно всяко дете, като отговори на индивидуалните му нужди и таланти и го ангажира пълноценно в ученето, може да се осъществи само, когато екипите на образователните институции бъдат подкрепени да развият нагласи и умения за регулярно осмисляне на своите подходи, водено от проверими данни. С тази визия се обърнахме към университетите в страната с големи изследователски екипи в областта на педагогиката и ги поканихме да развият концепции за подкрепа на детски градини за устойчиво събиране, анализ, и осмисляне на данни, и за прилагане на нови педагогически подходи въз основа на данните. От средата на 2025 г. вече работим с Шуменски университет “Епископ Константин Преславски, Тракийски университет - Стара Загора и Нов български университет, които подкрепят 6 детски градини да пилотират модели на учене от данни в занималнята.
„Виждаме ясно нуждата от един по-организиран и последователен подход за събиране и анализ на информация, за да се улесни прилагането на качествени образователни практики. Необходими са програми за обучение на персонала, нужно е да се помогне на учителите да развият рефлексия върху работата си и да се насърчи активното участие на родителите. Смятаме, че инициативата на ТСА предлага практическо решение за укрепване на образователните практики и повишаване на компетентността на педагозите. Това е спешна и стратегическа стъпка към усилията за подобряване на цялостната система на ранното образование.“ казва проф. Севджихан Еюбова, ръководител на проекта на Шуменски университет, който включва ДГ “Златна рибка” и ДГ “Пролетна дъга”, гр. Шумен и ДГ “Добри Люцканов” в с. Дибич.
До момента вече са разработени и приложени инструменти за оценка на нуждите на персонала от подкрепа и на нагласите към оценяването на качеството на образователната услуга. Нов български университет вече е подкрепил учителите в ДГ “Синчец”, гр. София, да сформират екип за изучаване на процеса на промяна чрез метод, основан на участието и т.нар. “изследване в действие”. Тракийски университет от своя страна поставя акцент върху взаимодействието със семействата и провежда екипни срещи за подкрепа на учителите за партниране с родителите в участващите детски градини “Калинка” и “Горски кът” в област Стара Загора.
За всички екипи предстоят и рефлексивни срещи за осмисляне на подходите за събиране на данни. Проведено беше и входящо замерване на педагогическите практики на учителите в проектите с инструмента TEACH ECE, което показа необходимост от подобрение на учителските практики в областта на социално-емоционалните умения, обратната връзка и критичното мислене.
Очакването на специалистите, включени в инициативата на ТСА е в края на проектите след 2 години да бъдат изведени устойчиви модели за екипно учене от данни в детските градини, които могат да послужат като примери на системно ниво. Това е особено важно в контекста на промените, предвидени с проекта на наредба за управление на качеството, която въвежда очакване за ежегодно събиране, анализ и планиране въз основа на данни в системата на предучилищното образование. Нещо повече, трите участващи висши учебни заведения планират да осъвременят учебните си програми на база опита от инициативата, така че техните студенти и бъдещи учители да бъдат подготвени да анализират информация за работата си в детската градина и така да подобряват ефективността й.