Никой в семейството на Рашка не е учил в университет, но още от малка, тя знае, че иска да стане лекарка.
Въпросът беше: Как? Един ден докато размишлява върху този въпрос, научава за дейността на неправителствената организация, „Студентско общество за развитие на междуетническия диалог“ (СОРМД). Тя помага на ромски ученици и младежи да кандидатстват в университет. Рашка участва и е избрана да получи допълнителни уроци по биология след гимназията. Не само това, но от СОРМД я консултират къде и как да кандидатства, както и какви са възможностите за стипендия.
Едва на 21 години Рашка започва да изживява мечтата си. Тя е една от малцината ромски студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. И след тази цел, Рашка си поставя и друга. „Искам да се върна в родния си Велинград и да работя в ромския квартал". Предизвикателството е, че общността е бедна и без здравни осигуровки - повечето от тях рядко, а понякога дори изобщо не са посещавали лекар. Така че грижата, която бих предоставила, е много необходима“. Рашка има потенциала да стане първия лекарски асистент от ромски произход във Велинград. Това е нова специалност в България, предназначена да подготвя здравни специалисти в областите като спешната медицинска помощ, помощник-лекари, както и специалисти по медицински грижи в училищата и социалните центрове. Развълнувана Рашка споделя и защо е поискала да стане лекарски асистент. „Искам да съм част от промяната в системата на здравеопазването, промяна, която мисля, че е доста закъсняла, а е силно необходима“.
Семейството на Рашка много се гордее с нейния успех, а примерът ѝ вдъхновява и нейния брат, който да иска да специализира стоматология. През последната година от следването си в университета Рашка се готви да изкара и професионален стаж в Спешната помощ. По време на обучението си момичето стажува и в отделение за недоносени бебета. Рашка не крие „глада“ си за знания и иска да научи колкото се може повече от всеки преподавател. „Виждам, че един лекар трябва да бъде отговорен и винаги готов да се развива и да расте. Много хора мислят, че медицината е неблагодарна и трудна професия, но за мен си струва, дори и само за да видя топлите, благодарни очи и усмивките на всеки един човек, с когото се срещам“.