Есето "Познай истината, и тя ще те направи свободен" с автор Милена Светлева Казакова от гр. Върбица, обл. Шумен на 22г. получи трета награда от конкурса за есе и видео „По пътя на наследството от Първият световен ромски конгрес през 1971 г.: ромските език, култура и движение – вчера, днес и утре“.
Конкурса организирахме заедно с партньорите ни от Асоциация Интегро Integro Association, Сдружение Ларго и "Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе" (Center Amalipe) по случай Международния ден на ромите.
Познай истината, и тя ще те направи свободен!
Светът е пълен с различия, пъстроцветен и много интересен. Като се започне от екзистенциалния въпрос „Защо съществувам?“ до отчайващия въпрос „Има ли смисъл този живот?“. Човешкото „АЗ“ търси себе си ежедневно, гради себе си, но има и случаи като да унищожава себе си. В крайна сметка е хубаво да се отнасяме с другите, така както се отнасяме към себе си. Имаме заложени добродетели още от зачеването ни: уважение, търпение, истинност, състрадание, и не на последно място любов, чрез които разкриваме значението на човешкия живот, а то е, че всеки е скъпоценен в този свят.
Има хиляди роми по света, които са устояли в пътя на гонението си в миналото и се радват на сегашната приемственост, която частично съществува. Непрестанната борба на ромската общност за своята свобода и култура успява да съществува и днес, тъй като ромите имат желанието да се интегрират и да осъвременяват принципите си, като вървят по пътя на просветеността и разчупят стереотипите на общността си.
Ромите нямат своя държава, нито приет народен език, но въпреки това, те съществуват активно, където и да се намират по света. В България от преди много години, дори и по времето на социализма се бе изградило смущаващо стереотипно мислене за тях. Щом чуеха думата циганин/ром веднага мислите им са насочваха към описанието, че те са мръсни, малоумни, безхаберни, гнусни, бедни и куп други злокачествени думи, които са успявали да поразяват циганската душа, но не след дълго възстановяването е дохождало у сърцата им, и не са се отказвали да се доказват, че могат да бъдат успешни в живота си. Много от моите близки, които са роми разказват, че по онова време са живеели по-простичко, мислели са основно за прехрана, за това да създават семейство и да отгледат децата си, които като пораснат да помагат на семейството, и така се е предавало години наред. Традицията на ромите да се омъжат малки, е много важна, тъй като успехът за тях се е градял в това да имаш семейство. Това им е било задължение, основен начин на живот. Прехраната са си я изкарвали като са ставали подчинени на богаташите тогава. Или чрез кражба на железа, чрез които изкарвали някой лев, за да не останат гладни децата. Естествено, никой не е искал да прави лоши неща, но не са знаели как да постъпят правилно, и за това правели онова, което смятали за ползотворно. Целите им не са били високи, не са искали много от живота си, за тях е дар, че съществуват, че имат деца, че имат семейство, което ги държи сплотени винаги. Проявяването на почит към по-големите, основно към близките, играе важна роля при циганите от както съществуват, с това доказват, че уважават и ценят човека. Циганите имат огнени сърца, страстни и всеотдайни към нещата, с които се захващат или които имат. Също така те имат своя чар, с това, че знаят кои са съществените неща в живота, без да наизустят някоя си книга, а черпят от опита си.
Майка ми, която е ромка, въпреки тежкия живот, който й е бил определен - да работи от малка, да се грижи за децата си в тийнейджърските си години - е осъзнала, че не трябва да остане зависима от хората, макар и проваления ранен брак, който още повече обремени живота и. Тя е продължила напред с вяра, че няма да остави децата си да вървят по стъпките на мързела и зависимостта от другите хора, а напротив - ще ги научи, че всеки има място в този живот, и то не зависи от етноса, а от желанието да си трудолюбив, вярващ и борбен. Много от ромите в днешно време са осъзнали, че освен основната ценност – да създаваш семейство, е необходимо да се работи здраво, да бъдеш честен и просветен. В прогимназията бях от отхвърлените деца за това, че съм циганка, имаха изградени стереотипи за циганската общност, дори не се събираха с мен, макар и да се отнасях с уважение към всеки. Въпреки тези моменти на отхвърляне в живота, човек не може да избяга от същността си. Научих се да ценя още повече това, че съм от ромски произход, с гордост споделям днес сред моите познати приятели, дори и на работа, че циганите не са лоши хора. Също така, че циганите са гостоприемни, чисти, готвят най-вкусните гозби, и не на последно място - умни. Аз съм се включвала в доста събития свързани с ромската общност. Участие във фестивали, проекти свързани с гражданската активност на младите хора, преговори за повече работни места за младите хора, включително и роми и още. В момента уча в университет, а преди дори не съм си мислила, че аз ще достигна до тук, да уча професионално. Благодарна съм за всяко нещо в живота си, за това, което съм.
Интеграцията на ромите не е била лесна. В помощ на ромската общност различни нестопански организации и сдружения са се сформирали, за да се стигне до обединен протест и до зачитане на достойнството им, за това, че ромите имат право на глас, на работа, образование и здравно осигуряване, както другите граждани на съответната територия, в която живеят. Ромите днес участват в различните институции по света. Имат своята гражданска активност и насърчават хората да взимат участие във всяка една сфера, да бъдат отговорни и примерни в своята родина, макар и не ромска.
Ние ромите не идваме от лесното, необходимо е да извървим трудното, за да успеем да бъдем успешни хора. Да пречупим всеки изграден стереотип и да подновим някои основни традиции като например ранната женитба, с това, че е по-добре първо да станем осъзната личност, която може да осигури добро бъдеще първо на себе си и след което на своето семейство, и да бъдем модел на подражание. Това да имаш циганска кръв е радост, а не унижение. Цената на живота на циганина струва толкова, колкото всеки друг човешки живот.