Напуснах света на бизнеса в разгара на Ковид, 2020–2021, докато всички бавно се адаптирахме към една непредвидена реалност. Бях на 40 и професионалният скок беше много сериозен, но тогава не си давах сметка точно колко. Бях сигурна, че опитът ми с различни екипи и управленски стилове, начинът, по който работех – винаги търсейки смисъл отвъд очевидния, любопитството, трудовата ми дисциплина - биха били достатъчни, независимо колко различно или трудно е това, с което се захващам. Пет години по-късно, като Програмен директор в Тръста за социална алтернатива мога да кажа, че преходът не просто промени работата ми – той промени начина, по който мисля за нея. Неправителствената реалност е различна по начини, които нямаше как да предвидя. Чувствам, че е важно да (започна) да обяснявам как и защо, тъй като поне в България неправителствените организации до голяма степен са неразбрани. Ще започна, очертавайки пет ключови характеристики на НПО сектора, които се оказаха универсални за почти всички негови участници. Убедена съм, че корпоративният свят може да ги намери истински полезни, още повече сега, когато това, което работим, се променя буквално всеки ден.
Петя има повече от 15 години бизнес опит във водещи български и международни компании, където е извеждала марки на лидерски позиции и им е помагала да достигнат пълния си потенциал. Петя е била също така преподавател по английски, а в свободното си време превежда детски книги.
Пет урока за бизнеса
1. НПО организациите работят добре под напрежение.
Вероятно защото са така свикнали да работят под натиск – социален, икономически, политически – не всички осъзнават колко трудна е действително тяхната реалност. Проектите свършват, приоритетите се менят, политическият пейзаж се преобръща в рамките на 24 часа – и все пак тези организации устояват. Нещо повече – те се развиват! В ТСА съм наблюдавала как структури и програми се адаптират в реално време, защото общностите, на които служим, разчитат на нас и ние трябва да намерим решение тук и сега – не можеш да удължиш крайния срок, когато говорим за човешки живот.
2. Служителите в НПО се задълбочават в коренно различни теми.
Това изисква не само разнообразни експертни познания, но и способност да се мисли в различни рамки. В корпоративния сектор, когато учиш нещо ново, обичайно има система, предишен опит, помощен отдел. В неправилствената организация често работиш в области, където все още методология не съществува. Рамката се изгражда постепенно – и добрата новина е, че умението за това може да се изгради.
3. Служителите в НПО преминават много бързо от една роля в друга.
Защото им се налага. В корпоративната среда, дори когато задачата се сменя, има някой, който отговаря за маркетинга, финансите, стратегията. В неправителствения сектор не можете да си позволите лукса да кажете "това не е моя работа". Ние създаваме концепции, пишем предложения, калкулираме бюджети, обучаваме партньори, планираме събития и документираме въздействие - понякога в рамките на седем дни. Всеки понеделник е различен - в един момент това започва да ти харесва.
4. Неправителствените организации превеждат автентично между светове, които обичайно говорят на различни езици.
Администрация, корпоративни мениджъри, политици, учени, общности. Неизказана истина е, че усилията, които носят трайна промяна, се правят чрез обединено усилие. В повече случаи, отколкото осъзнавате, именно неправителствените организации обединяват различните групи, създават обща основа и предлагат решения и механизми, които подобряват живота на всички ни.
5. Подходът на неправителствените организации поставя човека на първо място.
За НПО хората хуманността е в центъра. И не би могло да бъде другояче. Когато участник се откаже от програмата, ти знаеш конкретно за кого става въпрос. Когато се върне шест месеца по-късно, разбираш какво му е коствало. Тази свързаност не е философия на управлението. Тя е самата работа. Да поддържаш това отношение, когато ресурсите са оскъдни, когато напредъкът е бавен, когато светът ти обръща гръб - това не е просто идеализъм, а дисциплина. Хората от НПО
продължават напред, може би защото знаят, че някой трябва да подкрепи истината, дори когато е неудобна.
И така, какво може да вземе корпоративният свят от всичко това? Адаптивност, интелектуална гъвкавост, познания за различни теми, превод между различните светове, свързаност между хората. Все неща, които бъдещето на работата ще изисква. Аз направих скока преди пет години и все още се уча, но съм сигурна, че уменията, които неправителствените организации имат и развиват, са уменията, от които всички ние ще се нуждаем утре.