Бет е студентка в магистърска програма по публични политики, която прекара десет седмици с екипа на ТСА това лято в резултат на партньорството ни с Университета в Мичиган. Помолихме я да разкаже за времето си при нас.
Защо ТСА?
За първи път научих за Тръста за социална алтернатива от моя състудентка в Мичиганския университет, която беше стажантка тук предишното лято. Благодарение на дългогодишното партньорство между ТСА и Мичиганския университет, ТСА обикновено приема един студент по публични политики на стаж всяка година. Състудентката ми беше изключително впечатлена от опита си, което привлече вниманието ми.
Когато започнах да проучвам ТСА, видях колко добре организацията съвпада с моя опит, умения и интереси. По време на летния си стаж исках да бъда на позиция, която ще ме предизвика и ще ми даде възможност да науча много, като същевременно мога да допринеса смислено за важна кауза. Четейки за организацията, разговаряйки с колеги и по време на интервютата със Сара и Айлин, се убедих, че ТСА е правилното място за моите цели.
.jpg)
Професионалният ми опит е в сферата на градското планиране, а академичните ми интереси са свързани с икономическо развитие, градско обновяване и политики за жилищна и инфраструктурна среда. Като урбанист силно споделям разбирането на ТСА, че градската среда оформя социалните резултати и обратно — и че интервенциите в икономически уязвими общности трябва да се случват и в двете направления, за да доведат до реална промяна. Харесвам и се възхищавам на това, че ТСА работи в толкова много сектори (здравеопазване, образование, жилищна сигурност, заетост и други) като част от своя цялостен подход към развитието, осъзнавайки, че тези сектори често се припокриват и са взаимозависими. Именно това ме мотивира да кандидатствам, и бях изключително щастлива, че бях избрана!
Моите отговорности
Първоначално целта на стажа ми беше да изготвя инвестиционна брошура за образователно съоръжение във „Факултета“ – силно уязвим ромски квартал в София. За да подпомогне общността и да разшири достъпа до образование, екипът по Ранно учене и грижа работи по иедята за частна детска градина и иновативен образователно-изследователски център в квартала чрез публично-частно партньорство. Моята работа включваше събиране на статистически данни за нуждите на общността, преглед на бизнес планове, финансови прогнози и документи за избор на място, както и обобщаване на цялата тази информация в ясен и убедителен документ за заинтересованите страни, който да представи проектната концепция.
Докато този проект беше увлекателен, значим и образователен, исках да се уча и от други екипи — особено от програмата по жилищна политика и зониране, предвид моята специалност по градско планиране. Организирах неформални срещи с колеги от различни екипи, за да разбера повече за тяхната работа и да проуча как бих могла да допринеса. Бях впечатлена колко отзивчиви и щедри бяха всички с времето си. Тези разговори ми дадоха ценна представа за неправителствения сектор в България и вдъхновиха идеи как допълнително мога да подкрепя ТСА.
Чрез тези контакти поех няколко допълнителни проекта, включително изследване на модели за социални жилища в Европа и как те биха могли да се приложат в България, особено с цел противодействие на сегрегацията. Това включваше документални проучвания, както и интервюта със заинтересовани страни, включително проектен мениджър на инициатива за анти-сегрегационно жилищно настаняване в съседна балканска страна. Да чуя нейния опит с толкова въздействащ проект беше дълбоко вдъхновяващо, и нямам търпение да пренеса тези уроци обратно в САЩ. Работата по изследването на социалните жилища засили уважението ми към многостранния и индивидуализиран подход на ТСА за подпомагане на маргинализираните общности. Докато организацията работи за легализиране, обновяване и подобряване на условията в неформални квартали, тя също така признава, че понякога са необходими други инструменти — като социалното жилищно настаняване — за да се осигури безопасен и достоен дом за уязвими хора.
Изводи и научени уроци
Летният ми стаж беше преобразяващо преживяване за мен — лично, професионално и академично. Макар че основно работех в офиса, имах възможността да пътувам до различни части на България и да наблюдавам теренната работа отблизо. Някои от тези посещения бяха свързани с дейностите по мониторинг и оценка на ТСА, които са в основата на стремежа им към високо качество на резултатите. След като съм изучавала тези методи в Мичиганския университет, беше безценно да видя как функционират на практика. Тези пътувания също задълбочиха възхищението ми от красотата и разнообразието на България.
В по-широк смисъл придобих по-ясна представа как функционира неправителственият сектор. По-голямата част от предишния ми професионален опит беше сравнително самостоятелен, така че беше изключително полезно да наблюдавам как служителите на ТСА изграждат взаимоотношения с други заинтересовани страни и партньорски организации. Бях поканена да присъствам на вътрешни срещи, което ми даде поглед отвътре към управлението и структурата на една неправителствена организация. Чрез разговори с колеги и други хора научих и за политическата среда в България — особено по въпроси като сегрегацията — и как понякога добре замислени политики могат неволно да имат обратен ефект, вредейки на общностите, които целят да подкрепят.
Едно от нещата, които най-много ме изненадаха по време на стажа ми в ТСА, беше разнообразието в рамките на ромската общност в България (и в Източна Европа като цяло). Бързо осъзнах, че макар да има общи черти между различните ромски групи, съществуват и дълбоки различия — по отношение на религия, култура и език. Това затвърди у мен разбирането защо работата на ТСА е толкова индивидуализирана и контекстуално чувствителна. Универсален подход просто не би сработил; успехът зависи от изграждането на доверие, разбирането на местната динамика и адаптирането на идеите към реалностите на всяка отделна общност.
В личен план, престоят ми в чужда страна за по-дълъг период ме предизвика по начини, които ми помогнаха да израсна. Още като студентка исках да уча в чужбина, но Ковид пандемията осуети тези планове. Имах щастието да пътувам и да опознавам различни култури, но преди ТСА никога не бях прекарвала толкова дълго време извън САЩ. Ежедневните преживявания в чужда страна — ориентирането в метрото, адаптирането към нови социални норми, поръчването на кафе на друг език — ме изкараха от зоната ми на комфорт. Благодарение на това развих по-дълбока емпатия към приятели и семейство, които са емигрирали в САЩ и са се адаптирали към живота в нова държава.
На бъдещите стажанти бих препоръчала с цялото си сърце да бъдат активни и да се възползват напълно от многото възможности за учене, които ТСА предлага. Едно от нещата, които оцених най-много, беше свободата да оформя стажа си според собствените си интереси и цели. Изключително съм благодарна на ТСА, че създава среда, която насърчава любопитството, инициативността и личностното израстване.