„От ученичка мечтаех да работя с деца. В тийнейджърските си години танцувах в ромския фолклорен състав "Шам" и си представях как с малките ми ученици пеем, четем приказки и им показвам букви и картинки. За съжаление, както при много млади момичета от моя етнос, се омъжих твърде рано, още веднага след като завърших 12 клас и не срещнах разбиране от семейството на моя съпруг да запиша висше образование. Мъжът ми беше против да продължа да уча, защото се влияеше от родителите си, а те на свой ред - от традициите на общността.“
Историята е на Радостина Каменова от Монтана.
„За една семейна ромска жена не е характерно да е студентка, тя преди всичко трябва да бъде домакиня и майка. Но когато преди 6 години започнах работа като сътрудник в Семейно-консултативния център в Монтана, близките на мъжа ми осъзнаха, че заетостта ми извън дома не пречи на семейните ангажименти. Съпругът ми също започна да ме насърчава да кандидатствам в университет. Най-решаващата мотивация дойде от сестра ми и братовчедите ми, които са магистри в различни области и имат престижна и добре платена работа. Избрах педагогиката, защото освен детска мечта, учителската професия е обществено значима и винаги се нуждае от кадри. Тази година (2022, бел.р.) взех бакалавърска степен „Предучилищна педагогика с английски език“. Работих три години като социален сътрудник, а в последната година от следването си, бях и образователен медиатор в училище в Монтана. Опитът ми с деца от уязвими общности недвусмислено ми доказа, че те трябва да бъдат приобщени в образованието още в най-ранна възраст.“
Радостина е една от участничките в проект „Млади ромски педагози“, който подкрепя 43 млади роми да станат учители. На младежите първо се съдейства за кандидатстването за университет, а по-късно и в намирането на работа по специалността.
„Признавам, че през тези четири години в университета не ми беше лесно. Трябваше да работя и уча, а едновременно с това да бъда майка, съпруга и домакиня вкъщи. Преминах през много предизвикателства, които на моменти ме демотивираха, но въпреки всичко не се отказах. Нямам търпение да се дипломирам, за да започна работа.“