Казвам се Ралица Първановска и съм от град Кнежа. Тук има 3 махали, в които живеят различни ромски групи. В Пазиевската махала има основно две групи - лешетари и калдараши. Там положението с образование е зле. Момичетата учат най-много до 8-ми клас. Единици са тези, които са достигнали до дванадесети клас. Уредените бракове в тази махала са нещо типично. Турската махала е мястото, в което аз живея. В нея предимно има роми, които някога са били мюсюлмани. Като площ е малка и населението в нея е предимно възрастно – младите хора са или в чужбина, или в големите градове. Въпреки това малкото младежи в нея продължават образованието си дори след 12-ти клас. Освен мен има още доста момичета, които са продължили образованието си във ВУЗ, а някои са го завършили.
Аз живея с майка си, сестра-близначка и двама братя, които също са близнаци. Майка ми е от ромски произход и е с начално образование. Последният завършен клас, който има е 3-ти. Баща ми е българин и е починал, но преди да почине беше с шизофрения и не работеше. Основно се прехранвахме с наследствената пенсия, която получавахме аз и сестра ми, както и от пенсията на сестра ми, която е с ТЕЛК. След май месец, спряха основния ни доход - наследствената пенсия, заради което сестра ми започна да помага с издържането на семейството като работеше. Аз не можех да започна работа, поради честите ми пътувания до София, заради изпити и едва свързахме двата края. Братята ми са в София, но те не могат да помогнат, защото са семейни. Образованието на брат ми Християн е висше - завършил е Националната спортна академия и в момента работи като военен полицай.
Мечтата ми още преди да разбера за курса беше да следвам медицина. Бях раздвоена между медицина и военен пилот, но по някакъв начин медицината винаги надделяваше. Тя се затвърди, когато сестра ми се сблъска с лекар, който използваше нехигиенични инструменти. Заради този хирург сестра ми претърпя още 3 операции, в 2 различни болници. Вместо да намразя лекарската професия, аз реших, че трябва отново да възвърне достойното си име, за да не бъде запомняна от останалите само с лоши моменти, както се случи с мен. Когато разбрах за курса се изпълних с надежда, че може би мечтата ми ще се сбъдне. Притесненията ми в началото бяха, че може и да не бъда одобрена. Знаех, че кандидатстват деца от цяла България и това ме плашеше. В първите дни след като ме приеха бях много притеснена - всички изглеждаха по-умни от мене. Аз имах проблеми с посоките и ме беше страх да не се изгубя в големия град. В главата ми се въртяха всякакви въпроси. Дали съм достойна да бъда там?! Но с времето въпросите отлетяха и успях да се стабилизирам.
Най-трудно ми беше в началото. Лекциите бяха прекалено дълги и постоянно губех концентрация, докато свикна и възприема, че трябва да слушам внимателно и да бъда концентрирана. Бавно изградих навик за всекидневно учене.
Много голяма подкрепа получих от екипа на Фондацията, който се беше заел с организирането на курса. На първо място от проф. Ивайло Търнев, който не спря да отделя време, за да ни посещава, окриля и мотивира. Д-р Тончев, който беше неотлъчно до нас и се грижеше за всичко в курса. Преподавателите също бяха много загрижени за нас.
Голяма подкрепа имах и от курсистите, които бяха с мен. С тях преминахме през всичко заедно и това ми помогна много, защото се чувствах разбрана. Изпитвахме се заедно и така си помагахме да си припомним материала.
По време на изпитите се чувствах уплашена, защото тези изпити трябваше да предопределят съдбата ми. Имаше дни, в които си мислех, че не знам нищо, но момента, в който поставих химикалката си върху листа, тя започваше да се движи сама и пишех всичко, което си мислех, че не знам.
Когато разбрах, че съм приета, първоначално изпаднах в шок. След това дойде радостта и сълзите от щастие. В главата ми се въртеше една мисъл - аз успях. Първият човек, на когото звъннах, беше Любо. С него преминахме през изпитите заедно и исках той първи да разбере, че съм приета. Той се радваше с мен много, още повече, че ще бъдем в един университет заедно.
Година по-късно
Мечтаех да уча Медицина, но ме приеха Фамрация в София и аз реших да я запиша. Пораснах и станах по-практична. Мисленето ми се промени и започнах да се отдавам на нещата, които харесвах, в този случай - химията. Започнах да усещам как фармацията и медицината се изравняват като мои цели и че ще бъда еднакво доволна и в двете специалности.
Като повечето хора и аз имам своите притеснения и страхове за бъдещето. Първият ми страх е, че родителите ми няма да ме подкрепят финансово в моето следване. Все още отекват думите на мама в ушите ми - „Защо не запишеш за мед. сестра? По-бързо ще завършиш и ще можеш да работиш през следването.“ Специалността е прекрасна и много безкористна, но не мисля, че аз се вписвам като човек, който може да бъде медицинска сестра и в същото време да обичам работата си. Друго мое притеснение е дали ще успея да се издържам в големия град сама.
Семейството ми в момента е притеснено за мен, защото знае, че ще трябва да се оправям сама. Това е и най-голямата трудност за мен - да свикна да работя, като уча в същото време.
За мене на първо място стои удовлетворението ми, че съм успяла да постигна голямата си мечта. Много малка част от роднините ми имат висше и от това, което съм наблюдавала през последните години е че всеки, без висше, живее трудно. Поради това, че много от ромската общност не са осигурени, аз бих влязла в помощ с това да им давам съвети при неотложни здравни нужди. Много от общността ни се страхуват от здравната система, но в същото време не могат да отидат на болница, защото нямат достатъчно пари, за да получат качествен преглед. Фармацевтите са важни за България, защото те могат да дават консултации и болните могат да се обръщат към тях за съвет.
Ралица е приета в специалност “Фармация” в МУ-София и е участничка в подготвителни курсове по Биология, Химия и БЕЛ, в рамките на проект “Кандидат-студентски курсове за младежи от ромски произход за прием в медицински университети в България” - финансиран от ТСА и реализиран от Фондация „Здравни Проблеми на Малцинствата“ (ФЗПМ). През последните 20 г. над 100 млади ромски момичета и момчета са посещавали подготвителните курсове по биология и химия, организирани от екипа на проф. Ивайло Търнев от ФЗПМ. Повече от 60 от тях са станали студенти по Медицина, Дентална медицина, Фармация и други здравни специалности. Повечето от тях в момента работят като лекари във водещи български болници в големите градове, по-малки общински болници и центрове за спешна медицинска помощ.
Подкрепете младежи като Пламена по пътя към сбъдване на мечтите
В рамките на проекта се стремим да подпомогнем преодоляването на бариерите пред достъпа до подготовка и прием на ромски студенти, желаещи да учат Медицина, Дентална медицина и Фармация. Предоставяме безвъзмездна възможност на силно мотивирани младежи да се включат в подготвителни курсове, които променят живота им. Въпреки усилията ни, повечето младежи продължават да срещат трудности, тъй като идват от работещи бедни семейства и от населени места в ограничени възможности за реализация. Ако искате да подкрепите младежи като Ралица – бъдещите лекари, фармацевти и дентални лекари на България – можете да направите дарение по сметката:
БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА
IBAN: BG88BPBI79401064780501
BIC: BPBIBGSF
Основание: „Студенти медици“
Сметката е на Сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори".