„Най-важното за мен и това, което виждам като най-голяма полза за детето ми е, че Любо свиква с децата. Добре му е, личи си, че му е добре. Във възпитанието също виждам огромна разлика“. Това, според Елена, е най-същественото за развитието на нейния син от посещенията им в Пространствата за ранно учене за деца от 0 до 3 години.
Любо, заедно с майка си Елена, вече 7 месеца посещават заниманията за ранно учене в Център МИР – Кюстендил на Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед). Влязъл е, макар и със страх, малко преди да навърши две години, а за младата майка промяната и израстването на момчето са видими.
„В началото плачеше, не искаше, не беше свикнал да е между толкова деца. Но сега идва с огромно желание, даже не иска да си тръгва понякога“, разказва Елена.
„Възпитание“ – така обобщава младата жена всичко, което Любо взима от заниманията в Пространството за ранно учене. „Много съм доволна от поведението на Любо, научи се на много нови неща тук. Научи се да споделя играчките си. Да се държи добре с децата, да не се нервира. Да казва „мерси“, допълва Елена.
Групата в Пространството за ранно учене в Център МИР – Кюстендил събира заедно около 7-8 деца, като има 4 занимания /по едно от вторник до петък/. Вторник е ден за приказка, сряда за музика, четвъртък за игра, а петък се редуват творчество и гимнастика.
Център МИР – Кюстендил, е едно от местата, на които се осъществяват дейности по проекта Пространствата за ранно учене И.Г.Р.А. на Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Пространствата и заниманията са насочени към най-малките – от 0 до 3-годишна възраст. Методите са базирани на световно утвърдената програма Елементът Игра® на Фондация Rise.
Фокусът на дейността е специално върху общности, живеещи в сегрегирани и изолирани райони, където децата нямат достъп до услуги, ясли и други форми на ранно учене.
За Любо и Елена заниманията са сред малкото пространства, където децата срещат връстници, а родителите създават своя малка общност за общуване и приятелство.
С различните занимания Любо развива освен моториката, концентрацията, речта, но най-вече насърчават емоционалното изразяване, работата в екип, социалното развитие и общуване.
„Преди да започнем групите, не можеше да дели играчките си. Искаш всичко за себе си. Сега, като види, че някое дете плаче за играчката, която има в ръцете си, веднага гледа да му я даде, да не се разплаче детето, да го успокои“, разказва Елена с усмивка. И допълва: „Преди не казваше „мерси“, „благодаря“. Сега казва „мерси, мамо!“, „благодаря, мамо!“. Започна да е по-спокоен и търпелив, да ме изслушва. Тук се научи, това е възпитание. Той го взе от тук“.
Друга разлика, която забелязва младата майка, е че синът ѝ може да се концентрира повече и спокойно да се заслуша в някоя приказка, която тя му разказва вкъщи. И не само – Любо запомня историите, коментира ги, рисува рисунки по тях. Повтаря и много думи, които чува от приказките и от заниманията в Пространството за ранно учене.
А обучителите от групата – „госпожите“, както всички ги наричат – психологът Ивана Карамфилова и сътрудничката ѝ Дани, дават много ресурси за игри и развитие в дома. Приказки, игра с ръце, с песни, рисунки…всеки родител носи вкъщи „домашно“. Адаптирано според нуждите на децата и семействата.
И така, почти неусетно, деца и родители изграждат силна и стабилна връзка както помежду си, така и с останалите.